Неделя. Толкова тежък е станал животът, че получих херния. Карай. То всичко в тая страна плаче за ремонт, та коремната ми стена ли ще прави изключение?!
Операцията, увериха ме, била рутинна; нещо като нахлуване на спец части в офисите на Васил Божков. Влизат, правят, каквото правят и накрая запечатват. После се очаква възстановяване в обозрим срок, при условие, че мируваш.
Уви, понякога се случват и усложнения. Ето, в моя случай да кажем, ми се наложи преливане на няколко банки кръв. Харесва ми, че сме въвели тоя финансов термин в хематологията. Както и да е.
Сега се чувствам по-добре, вече официално съм част от малцинството. По линия на себеусещането говоря, не заради кръводарителите. Покрай цялата история обаче ми се събра да гледам повечко телевизия. Този път от нямане какво да правя; за разлика от досега, когато беше израз на гражданската ми активност.
Понеделник. "Аз съм българче" на Иван Вазов има ново издание, ама със стара корица. По принцип творбата е отвъд интереса ни, за да се помнят подобни детайли. Детенце вее трикольора, облечено в жълто-син пуловер. Родолюбците веднага съзират проганда.
Какви са тия подозрителни цветове по дрехата?! У нас байряк се развява само в народна носия или с черна партийна тениска. От издателството се опитват да разсеят недоразумението. Детето на художника имало такова пуловерче още навремето, та идело реч за съвсем традиционна родна безвкусица, нищо общо с актуалните трикотажни тенденции в политическата подкрепа.
До вечерта скандалът е забравен, изместен от по-страховити новини. От ефира се поднася порция ужасяващи криминални престъпления, точно преди гледачката на Берлускони да сервира подсладена тиква в Черешката. Ама че меню, ама нали сме българчета...
Вторник. Забелязал съм, че за да се задържи едно насилие по-дълго в полезрението ни, задължително трябва да се политизира. Понеже в настоящия случай извършителките на зверство са жени, търсенето на патриотични татуировки рязко намалява.
За сметка на това се оказва, че дъщерята била кандидат за депутат от ПП, а майката - дипломат от Външно. Дългата ръка на ДС се прокрадва. За лошото ДС говоря, не за доброто; да не стават обърквания. Домашното насилие тоя път не се сдобива със специален статус от Георги Господинов, нито с протест от НПО.
Но без съмнение пак системата е виновна, просто не се уточнява коя точно. Феминизмът получава и друг подмолен удар. Филмът "Барби" няма ключови номинации за "Оскар", а това е крайно разочароващо. Най-вече за компанията "Мател". Кукла "Барби- носителка на Академична награда" щеше да е тотален хит на пазара.
Сряда. Нищо не сближава хората така, както употребата на забранени субстанции при шофиране. Така де, кога иначе Нойзи и Диона щяха да имат нещо общо? Освен ако не се организира някакъв философски дебат относно хедонизма, примерно. Би се получила крайно интересна дискусия.
Все тая. Хрумна ми идея за риалити: Драйвинг старс. Известни нашенци ще показват шофьорски умения на градус. Иначе танцувалните им възможности слабо ме интересуват, ще хвърлям по едно око на "Денсинг старс" само заради интригите.
Апропо, чета, че Магърдич преотстъпвал Алекс Раева за водеща на формата, а Мария Игнатова - на "Един за друг" с Емо Чолаков. Одобрявам; и без това всички нови лица, от които имам нужда, са в политиката. Няма нужда от експерименти и по телевизора.
Само не разбирам защо нямаше такова официално изявление и за Рачков, като го преотстъпиха на efbet?
Четвъртък. Българчето от корицата на "Хермес" може и да не е украинче, но Мис Япония е. Не просто е родена извън страната, но е и най-възрастната носителка на титлата. Евала и на тамошната промяна! Сетиха се и в Страната на изгряващото Слънце да оказват естетическа подкрепа.
Ние тая работа още миналата година я свършихме с нашата миска. Жалко, че в СОС нямаме нито едно украинско девойче. Щяхме за нула време да я изберем за председател и готово. А не като сега - безрезултатна мъка кой месец вече.
Само да не вземе да им свърши мандатът, преди да са си избрали шеф, че хептен никаква работа няма да свършим. Ако не броим демонтажа на МОЧА, естествено. Най-мащабния инфраструктурен проект на новата столична власт засега.
В същото време попадам на снимки: Спас Русев пие кафе с Кирил Петков. Спокоен съм; поне не са от охранителна камера тоя път кадрите.
Петък. ЦРУ определя България като 11-тата най-бързо изчезваща нация в света. При това без да броят либералния ни елит, който и без това не харесва термина "нация". Най-вече като става дума за нашата.
Прогнозата била, че към 2050-та сме щели да сме само около 4,5 милиона. Доколкото ни знам, подозирам, че цялото това население пак ще държи живее в София. Поне съм спокоен, че телевизионната програма едва ли ще претърпи особени промени дотогава.
Ето, Сашко Кадиев щял да води и "Аз обичам България". Човекът е толкова многофункционален, колкото Георги Любенов в БНТ. Поздравления! Незаменими момчета, бъдещето е пред тях..
Ники Кънчев пък официално се завръща в "Стани богат". Фен съм на викторините, ама колкото повече я изпитваме тая нация, толкова по-малко знае; не е ли очевидно. Единствената изненада при водещите е само кметът Терзиев, който довел въоръжена охрана на някакво събиране с граждани. Бившият водещ Хекимян го изпорти.
Събота. Руската пропаганда няма умора. Сега пък твърди, че Тексас вдигал бунт срещу САЩ. Не го вярвам. Поне докато някакъв местен Пригожин не организира военен поход срещу Вашингтон. И дори тогава ще имам едно на ум. Виждал съм им бунтовете.
Най-много някакви прозорци да изпотрошат и да задигнат малко инвентар. Иначе проблемите идвали от това, че щатът бил външна граница на съюза и не можел да овладее емигрантската вълна. Очевидно и Тексас не са готови за Шенген.
Като стана дума за миграция, слушам за масово преселение към Перник заради Сурва; чак влаковете се препълнили. Кукерите са ни другият народен обичай за борене със злите сили, освен демонтажа.
В това време Митрофанова писала писмо до ДСБ от името на руската дума да не пипат Альоша. Ген. Атанасов трябва да е много щастлив. Ето, че някой все пак забеляза съществуването на партията му, при това от дистанция. Респект!
