Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пандемията, която не можем повече да пренебрегваме

Време е за мерки срещу антибиотичната резистентност Снимка: iStock
Време е за мерки срещу антибиотичната резистентност

Има ли в момента пандемия?

Ако говорим за коронавируса, то, да, Световната здравна организация все още смята, че COVID-19 е от пандемичен характер. Но СЗО смятат, че една друга пандемия се вихри далеч по-дискретно и незабелязано и взима своите човешки жертви, без това да се превръща в новина номер едно в емисиите.

И докато тази година от 13 до 19 ноември тече Световна седмица за осведоменост за антибиотиците и резистентността към тях, обявена именно от СЗО, редица специалисти алармират, че това е проблем, който не можем да игнорираме повече.

"Пренебрегваната пандемия" - така престижното медицинско издание The Lancet определя все по-нарастващата резистентност към антибиотици.

Звучи ли ви твърде бомбастично?

Едва ли, ако ви кажем, че за 2019 г. жертвите, които се свързват с антибиотичната резистентност, достигат 4,95 млн. души. От The Lancet обаче не се наемат да прогнозират с колко е скочила тази цифра след появата на коронавируса и съответно - колко човешки животи ще бъдат отнети в световен мащаб.

В България за антибиотичната резистентност се говори засилено, откакто COVID-19 кацна на родна почва, но реалността за пореден път доказва, че сме закъснели и че само с приказки не става.

Закъснели сме, защото и преди пандемията контролът над приема на антибиотици беше слаб. Не един и двама пациенти са се оплаквали, че им е изписан антибиотик "превантивно" или срещу грип без усложнения например.

"Търся личен лекар, който да не изписва току-така антибиотици" се превърна в редовна молба при смяната на джипи.

После дойде коронавирусът и заедно с него - предписването на азитромицин и азакс, без да са налице усложнения или бронхопневмония.

Страхът от не съвсем добре проучения вирус накара лекарите да се презастраховат и да предписват антибиотици дори и на пациенти, които нямат нужда от такива. Според Българския лекарски съюз на впечатляващите 72 процента от инфектираните с COVID-19 в България е бил издаван антибиотик.

Междувременно онези, които по някаква причина не са стигнали до лекар, се възползваха от споделяните и пресподеляни в социалните мрежи протоколи за лечение, които също включваха антибиотик.

Наложи се здравните власти в лицето на Министерството на здравеопазването и съществуващия по онова време щаб да призовават българите да не се презапасяват с медикаменти и да не прилагат самолечение.

Лекари и фармацевти пък бяха учтиво помолени да не дават рецепти по телефона и да не продават антибиотици без рецепта.

Не е ясно обаче доколко усилията да не се злоупотребява с антибиотици дават ефект - както в България, така и по света.

От години вече идват данни за мутации на коремния тиф, сифилис и хламидия, които не се поддават на антибиотичното лечение заради резистентност. Този списък ще нараства с всяка изминала година и до 2050 г. над 10 млн. души ще умират от бактериални инфекции, които преди това са били предотвратими (данните отново са на СЗО).

Ако трябва да се съсредоточим върху справянето с тази "пренебрегвана пандемия" само до местното ѝ ниво, то можем да кажем, че не се изискват огромни ресурси и усилия, нито пък твърде много средства.

Напълно достатъчно е да се затегне контролът върху издаването на рецепти за антибиотици и върху изпълняването им. Току-виж България може да се превърне пример за справянето с антибиотичната резистентност...

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените