Датата 21 декември е обвита в мистерия дотолкова, че започнахме да се чудим дали маите с техния календар и с техния край на света не са сбъркали годината и вместо 2012 е трябвало да бъде 2020 г.
Какво ще стане след 21 декември - ще разхлабим ли мерките, за да посрещнем Коледа без толерантния ни и фриволен "частичен локдаун", в който се намираме в момента, или напротив - ще изкараме празниците без ресторант, мол и фитнес?
Дават ли рестрикциите резултат, или е по-добре да отваряме всичко, пък каквото сабя покаже?
Около тази тема се заформят любопитни спорове и се стига до още по-любопитен парадокс, който спокойно можем да наречем "парадокса на българина".
Основното опасение покрай мерките срещу пандемията е, че те ще осакатят необратимо и без това крехката българска икономика, а оттам нататък ни чакат бедни времена, пред които коронавирусът ще ни се стори детска игра.
В същото време едно от последните социологически проучвания сочи, че 60 на сто от българите подкрепят отварянето на бизнесите, всеки от които изисква наличие на финансови средства, за да бъде потребяван.
С други думи, обясняваме, че сме докарани почти до просешка тояга, но в същото време нямаме търпение заведенията и търговските центрове да отворят врати, за да ги напълним така, сякаш нищо особено не се случва.
Доказателства, че точно това ще стане, виждаме непрекъснато в лицето на претъпканите хипермаркети, магазини за играчки и столични коледни базари, където се извиват опашки, сякаш всичко във въпросните базари се раздава безплатно, само трябва да си го поискаш.
Докато Европа напуска дома си със SMS-и и декларации, България намира нови и нови начини да се събира и тълпи, без да се съобразява с каквито и да било ограничения.
Казаното дотук не означава, че няма българи, които действително са изпаднали в трудна ситуация, която е изтънила семейния бюджет до тревожно ниски нива. Напротив, в страна, в която огромен процент от хората живеят около прага на бедността и под него, пандемията действа като катализатор и задълбочава проблемите в тази насока.
Но тези, които в момента шумно оплакват икономиката и празните портфейли, обикновено са същите, които първи ще напълнят ресторантите, ако имат тази възможност.
Именно тук се корени "парадоксът на българина", който хем изпълва социалните мрежи с жалейки, че няма пари и че ако локдаунът продължи, съвсем ще изпадне във финансов колапс, хем потрива ръце и предвкусва какъв банкет ще си спретне, само да ги отворят пустите му кръчми.
Да, факт е, че хора със съвсем реални финансови проблеми далеч не са толкова гласовити в оплакванията си и се опитват тихом-мълком да закърпят положението.
В това време, между няколко оплаквания и пространни постове в социалните мрежи, техни сънародници се чудят как да заобиколят рестрикциите, кога ще могат да седнат на тежка ресторантьорска трапеза и с непонятна самоувереност нищят медицински термини и хипотези, сякаш вирусология може да се завърши за десетте месеца, откакто пандемията е факт в България.
Истината е, че по време на тазгодишните зимни празници смирението ще е по-важно от когато и да било.
Смирение не само пред светъл празник като Рождеството или надеждата в лицето на идващата Нова година, но и пред обстоятелствата и ограниченията, които тези обстоятелства ни налагат, искаме или не. Тихата и свята нощ е най-добре да си остане точно такава - тиха във всяко едно отношение, от трапезата до поведението ни.
А това спокойствие и смирение не се постигат, докато окайваш икономиката, псуваш и без това твърде леките мерки и чакаш "на полусъединител" те да отпаднат и да се наживееш като за последно.
