Предизборната кампания вече започна, а у нас по традиция това е време за златни гори от обещания, шумни слова и високопарни изказвания.
Така е, никой не може да обещае повече от мъж с нечисти помисли на любовна среща и от кандидат за депутат пред избиратели. Политическите платформи може и да са оставени там, нейде да събират прах на сайтовете на партиите си (ако въобще някой си е направил труд да ги напише и качи), но обещанията... те са медът, с който се ловят избиратели.
Само че при политиката е малко като при различните религии - уж има специфики, различия и много взаимна неприязън, а накрая миряните се молят за горе-долу едни и същи неща.
Това е довело до положението, че от 30 години насам по изборите се повтарят едни и същи "вечни хитове" сред предизборните обещания. И всеки път с нов аранжимент те ни се поднасят под един или дург вид.
"Ще вдигнем заплатите"
Политиците могат да вдигат заплати само тогава, когато страната е баш комунизъм. Ако не друго, демокрацията ни "отне" това държавата да регулира кой колко да получава и днес това го правят самите фирми. Така че ако не се визира поредно ново вдигане на минималната заплата, значи най-вероятно или кандидатът има предвид нещо друго, или се опитва да ви продава въздух в целофан.
"Ще създадем по-добра среда за бизнеса"
Супер звучи, обещавано е многократно, ама защо тогава бизнесът още е затънал в бюрократщина и купища странни регулации... Никой не може да каже.
"Ще намалим администрацията"
Истината е, че никой не знае колко точно хора работят сред множеството държавни, общински и областни агенции. Общото мнение обаче е, че отговорът е "прекалено много".
Легенди се носят за назначени братовчеди, племенници, любовници и въобще "наши хора", чиято единствена работа е при нужда да блокират работата по един или друг проект. И всеки път на изборите се поява някой, който да обещае, че ще извади голямата метла, но всеки път след избори администрацията се увеличава с нова доза братовчеди.
"Ще пазим културата"
Опитът е показал, че културата се развива и успява да оцелява и напълно сама, та ако ще и турско да е. Винаги обаче се намират някои нейни самоназначени пазители, които твърдят, че ще я защитават от видими и невидими врагове.
От идеи за уроци по родолюбие до снимки с носии - кандидатите за парламента са готови да убедят всички наоколо, че те са единственият начин децата в страната да не забравят кои са Вазов и Ботев и какви са традициите за Сирни заговезни.
"Ще решим демографската криза"
Населението у нас намалява и застарява, при това с по-високи темпове, отколкото в останалата част от Европа. Това е реален проблем и за него винаги ще се намерят нереални решения по време на изборите. Или поне кандидати, които да се справят с подвига да прекратят тази отчайваща тенденция. Резултатите до момента... да кажем, че и тази година ще има какво да ни обещават по този въпрос.
"Ще реформираме образованието"
Ако има сектор, който вечно има нужда от реформа, то това е образованието. Базова истина е, че младото поколение винаги е тъпо и упадъчно и не знае достатъчно за нещата, които ние сме знаели в училище, така че от реформа винаги има нужда. Само дето накрая става така, че много реформи - хилаво учение.
"Ще се борим с корупцията"
..."и ще паднем смело, опитвайки се". Борбата с корупцията по нашите ширини изглежда като търчането на хамстер в колело - усилията винаги са неимоверни и шумни, но резултатите са далеч от впечатляващи. Не, че няма какво да се направи наистина по въпроса, просто не се случва докрай.
"Ще вкараме нови лица в политиката"
Които ще пазят задните скамейки в парламента и половин мандат няма да знаят какво точно да правят. По някаква причина новите лица в политиката обикновено трябва да прекарат някакво време в нея, че да започнат да вършат работа и да станат разпознаваеми.
"Ще ви пазим от това на власт да дойдат..."
Да си дойдем на думата - ако нямаш какво да кажеш толкова за себе си, което да убеди хората да гласуват за теб, кажи нещо за опонента си. Затова и толкова често се прилага говоренето в стил "Гласувайте за нас, за да не дойде еди кой си Торбалан".
А Торбалани в политиката колкото щеш - комунисти, фашисти, джендъри, мафиоти и кой ли още не. Много по-лесно е да си герой, когато има срещу кого да се бориш все пак.
