Ако има нещо, което президентът Владимир Путин не е искал никога да се случва, то е разширяване на НАТО. Все пак точно това бе и една от причините руската армия да нахлуе в Украйна и вече два месеца и половина да води опустошителна война там.
Само че една от последиците от тази война много вероятно може да се окаже точно това, което Путин искаше да предотврати - разширяване на Алианса на изток.
Именно руската агресия в Украйна се превърна в повод за държави като Финландия и Швеция - синоними на думата "неутралитет" с дългогодишни традиции в прилагането на подобна политика - да започнат да преосмислят радикално своите разбирания за сигурността и отбраната.
Това важи особено силно за Финландия, която споделя 1300-километрова граница с Русия и много лесно може да се окаже застрашена държава, ако кремълските стратези решат, че и тези техни съседи имат неотложна нужда от денацификация.
Още в края на февруари финландският премиер Санна Марин обяви, че нейната страна ще подкрепи украинската армия с 2500 щурмови карабини заедно с муниции за тях плюс 1500 противотанкови ракети. Сходни доставки бяха направени след това през март, април и май.
От друга страна, политическият елит в Хелзинки на практика постигна пълен политически консенсус за присъединяване към Алианса.
В сряда основният опозиционен лидер Петери Орпо представи препоръката на парламентарната комисия по отбрана, където пише, че "най-доброто решение за финландската сигурност е членство в НАТО."
По-малко от ден по-късно на съвместна пресконференция президентът Саули Нийнистьо (от партията на Орпо) и премиерът Сана Марин обявиха също своята подкрепа за присъединяване към най-големия военен съюз в света. При това Хелзинки трябва да подаде молба за членство незабавно и да предприеме всички необходими стъпки възможно най-бързо.
Всъщност политическата воля за подобен ход отразява обществените нагласи. От началото на войната се наблюдава осезаема смяна на отношението към политиката за неутралитет.
За първи път в своята история мнозинството финландци изразиха желание за присъединяване на страната към Алианса, както показва анкета на Финландската национална телевизия, направена в края на февруари. Според нея 62% от гражданите казват, че подкрепят подобен ход, което е ръст с 9 пункта спрямо настроенията от преди войната.
В началото на май хората, които искат присъединяване към НАТО вече са 76%, докато едва 12% са против, отново според проучване на ФНТ.
Сходна е ситуацията и в Швеция, която също се очаква скоро да последва примера на своя съсед.
Неотдавнашно проучване на Шведската национална телевизия, направено месец преди началото на войната, показва за първи път, че тези, които подкрепят членство, са повече от тези, които са против - 41% казват "да"; 35% са против, а 24% казват, че не са сигурни.
От друга страна, за първи път от Втората световна война насам Швеция официално изпрати военна помощ на страна във въоръжен конфликт, като пратките включват 5000 противотанкови ракети АТ4, 5000 бронежилетки, също толкова каски, както и 135 000 броя дневни хранителни порциони. Всичко на стойност около 40 милиона евро.
Така че много вероятно съвсем скоро ще можем окончателно да отпишем неутралитета на двете северни държави.
От военна гледна точка те са готови да се присъединят незабавно, тъй като армиите им работят със силите на Алианса от години в рамките на Северното отбранително сътрудничество, където влизат още Дания, Исландия и Норвегия.
Финландски и шведски войници имаха принос към мисията на НАТО в Афганистан, а със САЩ и двете страни работят в тясно сътрудничество в сферата на въоръжаването и обучението още от 2015 г.
За разлика от Финландия, Швеция няма обща граница с Русия, но пък за сметка на това държи остров Готланд със стратегическо разположение в центъра на Балтийско море.
Самото присъединяване на двете държави би означавало, че с изключение на Калининград и Санкт Петербург, вече цялото балтийско крайбрежие ще бъде под контрола на НАТО. С приемането на Финландия НАТО ще се приближи много до Русия и при това положение границата на северозапад ще бъде почти на прага на Санкт Петербург, само на 200 километра.
Този контрол ще се разшири на север чак до Арктика - зона, която става все по-важна заради наличието на природни ресурси, стратегическото си разположение, както поради възможностите за прокарване на алтернативни търговски маршрути.
Ако към всичко прибавим и молбите на Молдова и Грузия за членство в ЕС, то в момента сме на път да станем свидетели на едно съществено изменение на баланса на силите в целия регион от Арктика до Черно море. При това не по начин, който би устройвал Путин и без значение заплахите за реципрочен отговор, които идват от Кремъл.
Преди Русия да нахлуе в Украйна, руският президент ясно изрази убеждението си, че НАТО притиска Русия и трябва да се изтегли обратно до границите си от 90-те години на миналия век. Путин се почувства достатъчно силен да изисква с принуда радикална промяна на цялата система за сигурност в Източна Европа, превръщайки региона в буферна зона между НАТО и Русия.
Система, в която именно Кремъл трябваше да взима водеща роля за това кой трябва да има европейско бъдеще и кой не.
Сега това вече просто няма как да се случи. Даже напротив - границите на НАТО ще станат дори по-близки и Русия действително ще се окаже притисната.
