Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Слабостите на "Има такъв народ" проличават все по-ярко

В политиката като цяло не е лесно и това е урок, който очевидно се учи най-добре, когато вече си в нея. Снимка: БГНЕС
В политиката като цяло не е лесно и това е урок, който очевидно се учи най-добре, когато вече си в нея.

Тежка е царската корона. Или в българския случай - тежко е да си първи на избори и да трябва да търсиш подкрепа за правителство, особено когато си натоварен с твърде големи очаквания, липсват ти опит и време и те заливат с кога основателни, кога не критики.

"Има такъв народ" (ИТН) усещат това около втория си проектокабинет в рамките на месец, чиито членове отново биват гледани под лупа от опозиция, медии, граждани и потенциални партньори.

Така за партията на Слави Трифонов този толкова съдбовен август е горещ не само заради високите температури, но и заради факта, че различните им слабости се проявяват все по-често и все по-ярко за радост на политически опоненти и дори потенциални партньори. Но за кои слабости става дума?

Подборът на кадри

Представете си следното - регистрирате партия, а по-малко от година и половина по-късно вече сте първа политическа сила и трябва да редите кабинет. На пръв поглед всеки би се радвал на подобно скоростно изстрелване към властовите висини.

ИТН обаче нямат повод за радост, защото година и половина е дяволски малко време, било то за набиране на членска маса, създаване на структури в страната, подбор на подходящи кадри, изработване на съгласувани между ръководство и членове позиции и още повече на стратегии за тяхното реализиране...

Дори да пренебрегнем за секунда последното, тъй като е ясно, че не толкова конкретни политики, колкото името на лидера, популистките и лесни за разбиране послания и недоволството от политическата класа донесоха изборния триумф на ИТН, пак остава проблемът с подбора на кадри.

Ръководството на партията нямаше времето, а може би и възможността, да провери внимателно биографиите на всички хора, с които се обвърза (включително партийни дейци по места, някои от които "сменяли боята" неколкратно през годините). Това е предпоставка за много бъдещи гафове, а когато дойде моментът за оформяне на кабинет - и за настоящи.

Партийни машини и цели редакции се впрегнаха да изровят всичко, което могат за всеки един кандидат за министър, а в ерата на социалните мрежи е почти невъзможно да си напълно "чист". Всяко петънце - от предполагаемо преписани страници до предполагаеми смущаващи лични съобщения - се използва като аргумент срещу подхода на ИТН "Ние редим министрите, вие само ги одобрявате".

Което ни подсеща за...

Липса на гъвкавост

Не, това не е предимство, когато върху плещите ти пада тежката задачата не само да зададеш курса на държавния кораб, но и да убедиш други да ти преотстъпят депутати, които да дърпат веслата в избраната посока.

ИТН до момента се провалят като търговци, а алъш-веришът е съставна част от политическия процес. Тук всичко е въпрос на гледна точка: за партията на Трифонов те са тези, които предлагат ценното нещо - проектокабинет и "изчегъртване на досегашния модел", а другите трябва с радост да са готови да "платят" за това с гласовете си.

От гледна точка на "Демократична България", "Изправи се.БГ! Ние идваме" и БСП те държат по-ценната стока - гласовете за подкрепа и на кабинета, и на бъдещите му политики, т.е. ИТН трябва да правят отстъпки в замяна на тези гласове.

"Има такъв народ" вече смекчиха тона, след като от импулсивност (или неопитност) си позволиха реплики, които трудно могат да разпалят в останалите три партии желанието да им станат партньори. Същевременно обаче продължават да не отстъпват от аргумента "Суверенът избра нас, ние решаваме", забравяйки, че имат подкрепата на едва 24% от гласувалите.

Да, похвално е, че искат да "поемат отговорността", но останалите партии също носят отговорност - към своите собствени избиратели. И безусловната подкрепа за кабинет, за който имат тревоги или съмнения (или за чиито членове изскачат спорни биографични факти), не е само отстъпване от всякакви властови претенции, но и ход, който може да коства гласове при евентуални следващи избори.

Които, нека бъдем реалисти, и с кабинет, и без такъв едва ли ще са чак след 4 години.

От думите на Филип Станев в пленарна зала стана ясно, че по 6 въпроса - от правосъдна реформа до икономически мерки и реформа в здравеопазването - ИТН постигат пълно съгласие с ДБ, ИБНИ и БСП. На пръв поглед допирните точки са достатъчни поне за подкрепа на кабинет с по-кратък живот.

Но компромисът отново се иска от подкрепящите три партии, които може да са съгласни с посоката на дадена реформа, но не и с предложеното от ИТН лице, което да я ръководи.

Сложният въпрос с лидерството

Колкото и да е критикуван у нас лидерският модел на управление в партиите, реалността е, че масово се търси и слуша едно лице. Това явление се проявява дори при "Демократична България", където фокусът пада върху Христо Иванов и какво има да каже той.

ИТН от тази гледна точка са в ситуация да отговарят на постоянни критики за липсата на Слави Трифонов в комуникацията с избирателите и възможните партньори. Като де факто лидер се изявява Тошко Йорданов, чийто подход в същата тази комуникация - в някои случаи основателно - търпи критики.

Тук решението не е Трифонов да е предложение за министър-председател - говорили сме защо това е много по-лош вариант, от който и да е "експерт". Става дума за това, че ИТН постигнаха резултатите си, благодарение на името и лицето на Слави Трифонов. Лице, което вече рядко се вижда, за сметка на писмени изказвания от трибуната на собствения му профил във Facebook и "интервюто" от диванчето, изказвания от което навяваха неприятни за мнозина асоциации с поведението на председателя на друга партия.

В България, за добро или лошо, партия без ярък лидер, който да е в "центъра на събитията", се приема като по-слаба партия. Случващото се в момента показва защо.

Шоуто (не) трябва да продължи

Трудно е да се излезе от развлекателната сфера и да се влезе в политиката. Трудно е да изоставиш ролята на критик на политиците и автор на шеги и да влезеш в ролята на автор на идеи, политик и човек, срещу когото са насочени критиките.

Ръководството на "Има такъв народ" вече се сблъска с тази горчива реалност - ако не след изборите през април, то след тези през юли и особено около разговорите с останалите политически сили. Вече я няма общата цел да бъде съборен Първият, вече те са Първият и постепенно се превръщат в новата цел. Конфронтацията с журналисти и още повече - конфронтацията с потенциални партньори, няма как да доведе до нищо добро, особено до тъй нужния кредит на доверие.

Това е една от ползите на предходното мълчание на "Има такъв народ" - докато от партията криеха всичките си козове и се въздържаха от прибързани изказвания и разкрития, поне нямаше за какво да бъдат критикувани. Критиките заваляха, когато започнаха да говорят по-често.

Това не означава мълчание - напротив, повече отвсякога е нужен диалог (Пламен Николов и показването на дипломите му пред медии беше необичаен, но правилен от тази гледна точка ход). Но смислен диалог, придружен може би от споменатата вече гъвкавост. Не от хапане и смешки - те трябва да си останат в шоуто.

В крайна сметка политическата криза у нас има редица възможни решения, а "Има такъв народ" имат такъв шанс да достигнат до такова, което да може да бъде определено като "добро" и за тях, и за държавата. Но няма да е лесно. В политиката като цяло не е лесно и това е урок, който очевидно се учи най-добре, когато вече си в нея.

Най-четените