Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Слънчев бряг, ама сух

Ами ако прогнозата за море без вода по Черноморието догодина се сбъдне? Снимка: Ирена Игнатова, Webcafe.bg
Ами ако прогнозата за море без вода по Черноморието догодина се сбъдне?

Ще отидете ли на българското Черноморие, ако в хотела/къщата за гости ви предлагат вода от 7 до 8 сутрин и от 20 до 21 ч. вечер? Или ще търсите по-добра оферта, където алтернативата е с дъждовна вода, събирана грижливо от улуци и капчуци и загрявана от естествени слънчеви лъчи?

Това се питат отсега хотелиери, ресторантьори и тур-агенти. Тревожният въпрос идва, след като екоминистърът "зарадва" оцелелите през този труден туристически сезон с новината, че сценарият "Перник без вода" може да се повтори по Черноморието заради намаляване на водата в язовир "Камчия".

До какво може да доведе това? Бургас на воден режим. Варна на воден режим. Десетки курорти, включително и така популярният сред чуждите туристи "Слънчев бряг" - на воден режим. В общи линии - море, ама сухо.

Звучи някак невероятно, но според Министерството на околната среда и водите (МОСВ) има реален риск да се стигне дотам, а надеждите за избягване на тази туристическа (и не само) катастрофа се възлагат не на институциите, а на... времето. Ако вали сняг, вода ще има. Ако не вали, басейните към хотелите рязко ще станат излишни, а душът след всяко влизане в морето - мираж.

Щетите от евентуално лято без течаща вода на морето наистина могат да направят така, че коронавирусът да изглежда като "малкия дявол". Резултатите ще са още по-малко, ако не и никакви почиващи, затворени хотели, освободени служители и невиждани загуби за бизнеса, пред които ситуацията това лято ще бледнее.

Извън проблемите на туристическия бранш има един друг, още по-сериозен въпрос - как безводието ще се отрази на постоянно живеещите в областите Варна и Бургас. Една евентуална водна криза ще остави без вода над 890 хиляди български граждани и то посред лято.

Как обаче се стига до момента, в който през 2020 г., в свят на високи технологии, се оказваме зависими от това дали ще вали сняг, или не, за да имаме вода от чешмите си? 

Години наред тънем в тинята на нерешените проблеми с язовирите у нас, а те не са малко.

В България от години има недостиг на хидроинженери. Заплатата в сектора е ниска, а интересът към специалността - също. И така на един хидроинженер може да се наложи да работи на две или три места и да покрива толкова язовири, за колкото не успява да се грижи качествено.

Как държавата се опитва да реши проблема? С месечна стипендия в размер на 100 (словом: сто) лева за добрите студенти по хидроинженерство. Няма какво да коментираме доколко ефективна е тази мярка. Но дори да даде резултат, това ще отнеме време.

Оттам и проблемът със състоянието на язовирите - всяка година излизат доклади, че стотици от тях са в критично състояние, докато отговорността за стопанисването и управлението им е сложно разпределена между държавни структури, предприятия, министерства и общини.

Държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовирите" (ДПУСЯ) например беше създадено през 2018 г. с цел общинските язовири да бъдат прехвърлени на държавата, за да се пребори проблема с лошото им състояние и липсата на средства за поддръжка.

През по-голямата част от съществуването си обаче ДПУСЯ функционира най-вече като дупка, в която изтичат публични средства, докато самото прехвърляне на язовирите се бави заради необходимите процедури.

Освен парите изтича и нещо много по-ценно - време, което можеше да се използва за реална работа по този важен за цялото население въпрос.

Същевременно водата е ресурс, който трудно се контролира - и дали този месец ще обявиш повече, или по-малко вода и дали ще го отдадеш на занемарени стени, на спукани тръби, или на засушаване, краят трудно може да се хване. В сянката на това стоят съмненията, че питейна вода се ползва за промишлени цели.

Макар и министърът да отрича за последното, вече видяхме, че в сектора има достатъчно проблеми, след като бе допуснато един цял град, в близост до европейска столица, да остане на воден режим в 21 век.

Емил Димитров успокоява, че има достатъчно време да се реагира. Според него "50-60 милиона лева" за няколко пречиствателни станции, тръби и укрепване на няколко язовирни стени ще са достатъчни да се спаси Черноморието от безводие... стига да са придружени от обилен сняг през зимата. 

И стигаме до момента, в който за осигуряване на питейна вода на населението се разчита на снега. Не на планиране, не на навременни ремонти и контрол, а на милостта на природата. 

И докато през лятото на 2020 г. се тревожим за това дали ще има течаща вода по Черноморието след година, скоро проблемът може да застигне и други населени места в страната.

Покрай водната криза в Перник се нароиха редица шеги по темата. За съжаление, сериозността на проблема се осъзнава едва когато и твоята чешма пресъхне. И тогава вече не ти е до смях.

Най-четените