Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Свобода на словото по Мангъровски

Наистина ли си заслужава една опасна за обществото гледна точка да бъде повтаряна и потретвана? Снимка: БГНЕС
Наистина ли си заслужава една опасна за обществото гледна точка да бъде повтаряна и потретвана?

Свобода на словото - в последните години тази фраза се превърна в сладка дъвка за българските медии, чийто вкус не само не отминава с времето, а като че ли се засилва.

И колкото повече предъвкваме тази дъвка, толкова по-силно вярваме, че онова прословуто 112 място скоро ще остане само лош спомен.

Може би по тази причина поставяме под знаменателя "свобода на словото" дори изказвания, които са откровено опасни за общественото здраве.

Под претекст, че трябва да чуем всички гледни точки, сутрешни, следобедни и вечерни блокове без свян започнаха да преливат от антиваксърски изказвания и дискусии, гръмко озаглавени "За или против ваксините".

Последният пример идва (отново) от доц. Мангъров, който смело заявява, че в Инфекциозна болница има починали от COVID-19 ваксинирани пациенти.

Два дена по-късно се налага лечебното заведение да отрича скандалните твърдения. Само че между изказването на доцента, че имунизирани пациенти умират от коронавирус, и официалното опровержение изминават не само около 48 астрономически часа. За същото време губим нови 192 души от инфекцията.

Година и половина след началото на пандемията вече сме в положение, в което нито една черна статистика не разклаща старателно бетонираното именно от хора като доц. Мангъров съмнение към мерките и ваксините. Вече няма значение дали жертвите ще са 9, 109, 1009 - това са просто сухи числа и сухи съчки (отново по доцента).

На този фон смело текат шумни спорове, сякаш за да разубедят и последния колебаещ се дали да се имунизира.

Да, в страната вече се вихри по-заразният Делта вариант, учителите са едва на 30 процента ваксинирани точно на прага на Първия учебен ден, а България изостава по дял ваксинирани даже и от държави като Бахрейн, Бутан и Уганда (по данни на Financial Times).

Но в същото време шепа лекари и шумни противници на всякакви опити за контрол над пандемията се държат по начин, който предполага, че България не е затънала в тежка демографска криза, напротив - може да си позволи да губи десетки животи на ден с будистко спокойствие.

Подозираме, че и въпросните антиваксъри не са очаквали толкова широка и благодатна трибуна за изява.

В момент, в който социалните платформи налагат все по-строга модерация на антинаучно и откровено фалшиво съдържание, куп родни медии отказват да последват положителния пример.

И докато скептик на тема ваксини и коронавирус като проф. Люк Монтание не може да получи и няколко минути време в национален ефир във Франция, ако и да е Нобелов лауреат, у нас той се цитира щедро и прещедро. Същото можем да кажем и за наместниците му на българска почва в лицето на доц. Мангъров, проф. Чорбанов и други.

А докато те получат своето заслужено опровержение, ще са си заминали още десетки животи, които са можели да бъдат спасени.

Именно тук свободата на словото или по-точно мангъровският ѝ вариант започва да нагарча.

Понеже освен "свобода на словото" съществуват и термини като "слободия", а за медиите са налице и понятия като "отговорност пред аудиторията" и "съвест".

А и защото ако една гледна точка, била тя и на лице в бяла престилка и с доцентска титла, води след себе си нови и нови заболели и нови и нови жертви на болест, за която вече има ваксина, то наистина ли си заслужава тази гледна точка да бъде повтаряна и потретвана?

Най-четените