Четвъртият ден на Евро 2024 ни поднесе и първата наистина голяма сензация.
Звездният състав на Белгия загуби с 0:1 от един от аутсайдерите в първенството Словакия и направи група "Е" съвсем непредвидима. "Червените дяволи" си усложниха мача с ранната грешка, довела до гола на Иван Щранц, а после така и не успяха да поразят вратата при редовно положение.
Основният неудачник беше Ромелу Лукаку, който не само пропусна на три пъти още преди почивката, но после беше сполетян от тотално проклятие и два негови гола бяха отменени.
Логично, след двубоя повечето коментари се въртят именно около Лукаку и около провала на Белгия, но победителите от Словакия заслужават повече внимание.
Признание трябва да получи и селекционерът им, 55-годишният Франческо Калцона, чийто път в професията е необичаен и му се наложи да чака дълго, преди да достигне до своя собствен звезден миг.
Става въпрос за бивш футболист с незначителна футболна кариера, който дълго време се занимава с търговия на кафе, внезапно се насочва към треньорството, а преди да поеме словаците никога не е влизал в ролята на старши треньор.
Във визитката на италианеца стоят едни скромни три изиграни мача като футболист на Арецо в Серия "Б" към края на 80-те.
Тогава Калцона така и не превръща футбола в професия и покрай тренировките с аматьорски отбори трябва да си изкарва хляба с нещо друго. Започва да работи в камион за кафе и се издига до директор на компанията.
"Франческо има невероятна воля, иноватор е не само във футбола. Плаках като ми каза, че напуска", разказва собственикът на въпросната компания и бивш шеф на Калцона.
Един от отборите, в които Калцона се изявява, е скромният Кастилион Фиорентино.
Няколко години по-късно Франческо се завръща там, за да снабдява клуба с кафе, но междувременно се интересува и как протичат мачовете и какви резултати се постигат.
Тогавашният спортен директор Роберто Чирели му задава въпроса как самият той би водил отбора, ако стане треньор през следващия сезон.
Франческо Калцона успява да даде такова обяснение, че получава работата и макар и на доста ниско ниво, започва да се усъвършенства в треньорската дейност.
Още преди това Калцона вече се е сприятелил с друг огромен ентусиаст на тема футбол, който подобно на него работи в различно поприще и тепърва ще осъществява треньорските си амбиции.
Говорим за Маурицио Сари, по онова време все още банкер. "Със Сари ни запозна наш общ приятел. Работеше в банка, а аз си търсех финансов консултант. Имаше мигновена химия между нас: изобщо не си говорехме по работа, но 3-4 часа дискутирахме футболни теми", спомня си Калцона.
Именно Франческо дава голям тласък на кариерата на Сари, тъй като го препоръчва на един аматьорски отбор от Тоскана.
"Тогава той нямаше отбор, а аз още играех. Теголето уволни треньора си и ми предложи да го заменя, но исках само да играя, така че препоръчах Маурицио и оттам започна всичко".
Двамата се превръщат в тандем, като Сари е старши треньорът, а Калцона е асистентът.
Работят неизменно заедно в продължение на 12 години в редица клубове и от четвърта дивизия стигат до битка за титлата в Серия "А" с Наполи.
Когато Сари напуска Неапол през 2018 г. и отива в Челси, пътищата им се разделят, а по-късно Калцона става асистент на Еузебио ди Франческо в Каляри.
Сякаш обаче е въпрос на време да дойде и шансът на дългогодишния асистент да се пробва като старши треньор.
И един ден телефонът му звъни, докато е на бензиностанция. Обажда се бившият лидер на словашката полузащита Марек Хамшик, когото Калцона е тренирал няколко години в Наполи.
"С Марек поддържахме връзка след периода ни в Наполи, но не съм очаквал да ми предложи да водя националния отбор на Словакия. Казах му, че първо трябва да сипя бензин и тогава ще помисля. 10 минути по-късно му върнах обаждането. Просто не можех да откажа такова предложение", разказва Калцона.
Тогава той вече се е върнал в Наполи като помощник на Лучано Спалети, но отворилата се възможност наистина е твърде примамлива.
Така Франческо Калцона застана начело на Словакия през лятото на 2022 г., а преди неговото пристигане тимът не беше в никак блестящо състояние.
Две загуби от Казахстан в Лигата на нациите не говореха добре за формата на словаците, а жребият им за квалификациите за европейското не беше обнадеждаващ.
В група с Португалия, Босна и прогресиращия отбор на Люксембург борбата нямаше да е лесна.
Но Словакия стана корав и непримирим тим при Калцона. Нулевото равенство срещу Люксембург беше разочарование, но срещу безгрешната в квалификациите Португалия бяха записани две минимални загуби.
А в останалите срещи - седем победи, които означаваха директно класиране за Евро 2024.
Нещо повече, Калцона го постигна с тима с най-висока средна възраст от всички класирали се - 29 години и 264 дни.
През февруари наставникът се съгласи да поеме на пожар Наполи в опит да спасява сезона, тъй като защитата на шампионската титла се беше превърнала в кошмар.
След като толкова години беше само помощник, изведнъж той се оказа старши треньор едновременно на клубен и на национален отбор.
"Партенопеите" обаче бяха твърде затънали и завършиха чак на десето място в най-слабия сезон на действащ шампион в историята на калчото.
Същевременно, Калцона не постигна ярки резултати и със Словакия в пролетните контроли - загуби от Австрия и завърши наравно с Норвегия. Но тогава вероятно беше твърде зает да съчетава двете работни места.
Когато отново се посвети изцяло на националния отбор, бяха постигнати два успеха с по 4:0 над Сан Марино и Уелс за загрявка за Евро 2024. А подобни резултати не бива да се подценяват.
Макар че има стабилни футболисти и някои познати фигури като Милан Шкриняр от ПСЖ и Станислав Лоботка от Наполи, Словакия не е тим с особено голям потенциал и не може да се похвали със звездно име в селекцията си.
Дотук Калцона успява да измъкне максимума от състава си и след победата над Белгия вече може да гледа към излизане от групата - при още някой добър резултат срещу Румъния или Украйна.
Още след класирането на еврофиналите, Калцона направи интересно признание - че му липсва миналата работа с кафето: "Всеки ден си спомням за тази работа. Щях да си остана същият и щях да бъда щастлив да върша това. Продължаваме да сме приятели с бившите колеги. Но исках да постигна нещо значимо във футбола - и ето че го направих".
Колкото и да му липсва миналият живот, той няма как да му предложи емоциите от това да водиш отбор на голямо първенство.
Така че днес Калцона е точно там, където трябва да бъде. И за него и Словакия това може би е само началото.
