1929 г. Берлин преживява последните дни на "Златните '20" - последен стадий от неусетна терминална болест, необратимата разруха на едно обречено поколение, което денем гладува, а вечер се отдава на греха си, преоблечено в златиста рокля и копринени чорапи, черен смокинг и монокъл.
Това е атмосферата, в която сериалът "Берлински Вавилон" въвежда публиката си - показвайки един криминален сюжет пред декорите на Ваймарската република. Една история, която заслужава да се прочете, за да не се повтаря никога.
Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда - че истинската катастрофа все пак е преживяна.
Германия не просто е победена, а е смазана след края на Първата световна война през 1918 г. Империята на кайзер Вилхелм II вече не съществува, а на нейно място идва първият опит за парламентарна демокрация. Войната нанася на германското общество огромни щети - както психологически, така и икономически.
Държавният дълг и репарациите, наложени след мирния договор от Версай, предизвикват колапс на финансите. Печатницата на пари не спира ден и нощ, цените експлодират. Обезценяването на валутата се случва толкова бързо, че ако през юни 1923 г. един щатски долар струва 1 милион марки, то през ноември цената му е над 4 милиарда.
Ремарк описва драматизмът на епохата с ирония: с един куфар, пълен с пачки по хиляда марки, можеш да си купиш една вратовръзка. До вечерта на същия ден обаче курсът на долара вече се е променил. Сега с марките в куфара не можеш да си позволиш нищо повече от бутилка евтино вино.
Не пари, а "тапетна хартия", както ги нарича героят му в "Черният обелиск".
По същото време в Мюнхен 34-годишният Адолф Хитлер и съратниците му от Националсоциалистическата работническа партия организират "Бирения пуч". Хитлер е арестуван след престрелка с полицията при опита за т.нар. Марш към Берлин, планиран по примера на италианския фашист Бенито Мусолини.
Седмица след безредиците в Мюнхен правителството пуска новата "рентна марка", която съкращава нулите от досегашните банкноти. Създадена е банка, която обезпечава новата валута, а заемите от Америка временно стабилизират финансите на Ваймарската република.
Пълната катастрофа привидно е избегната. Започва петилетка на относителна стабилизация.
Под илюзията за здрава основа продължават да бушуват бесовете на несигурността и радикализма. Дори в неформалните съюзи на военните ветерани посрещат с разбиране лозунгите на нацистите. От другата страна на пропастта, се надига първата вълна на мизерстващите градски работници, чието "класово осъзнаване" се катализира от кървавия пример на болшевишката революция и парите на организирания Комунистически интернационал.
Ето как го описва Ерих Кестнер във "Фабиан (Историята на един моралист)":
"Масовата безработица, духовната депресия, последвала стопанската, стремежът към бягство от действителността, активизирането на безскрупулни партии - това бяха буревестниците на приближаващата криза. А не липсваше и зловещото затишие пред бурята: леността, сковала сърцата, която приличаше на някаква епидемична парализа.
Някои почувствуваха непреодолима нужда да се противопоставят на бурята и на затишието. Те бяха изтласкани настрана. Мнозинството предпочиташе да слуша панаирджийските кресльовци и тъпанджиите, които шумно превъзнасяха своята синапова хартия и отровните си патентовани рецепти. И тръгнали по стъпките на тия „ловци на плъхове", ние пропаднахме по-скоро мъртви, отколкото живи, в пропастта, гдето сега се опитваме да се настаним, като че ли нищо не е било...".
Напук на лабилната социална система и политическото напрежение, германското изкуство, култура и наука навлизат в златен период на развитие.
Берлин се превръща в център на младите културни движения. Откриват се нови театри, големи киносалони с жив оркестрален акомпанимент, появяват се барове, нощни клубове, зали за танци и др. Това е времето на джаза, дадаизма, футуризма, Баухаус, берлинския сецесион. Кабаретата са сцени за политическа сатира, сардоничен хумор и еротика.
В сепаретата на нощния живот отпадат дори последните задръжки на публичното приличие. Проституцията, порнографията, дори педофилията са се превърнали в индустрия. Политици, полицаи, лекари, уважаващи себе си професионалисти потъват зад завесите на клубовете с млади момичета или момчета, готови да продадат телата си срещу няколко банкноти.
Собствениците на заведения не само прикриват, а охотно съдействат за чуждото грехопадение - клиентелата от властни и богати мъже се държи в зависимост с компромати, които всеки момент могат да влязат в употреба.
"Леността, сковала сърцата" е морфинът, с който Zwanziger-поколението успокоява болката от травмите си.
А това поколение дори не подозира какво ще му се случи в близкото десетилетие - Голямата депресия, възходът на Нацистката партия, празната надежда за възмездие, масовата смърт, поредният смазващ военен провал, който ще пренапише историята на цяла Европа, на целия свят.
