Бойко Василев е "рожба на книгата".
Така самият журналист, продуцент и водещ на предаването "Панорама" на БНТ определя онези поколения, които са пораснали с книги в ръце. Поколения, чиито представители са "по-линейни, подредени, изключително съсредоточени в това, което правят" - качества, без които няма как стигнеш от първа до 220 страница на това, което четеш.
Днес обаче расте друго поколение - рожбите на хипертекста.
Това да четеш хипертекст, казва Василев в подкаста ни "Първа страница", е съвсем друго умение - да хващаш "буквално от въздуха образи, метафори, да ги свързваш", да прескачаш от текст към изображение и обратното. Младите днес имат това умение, но не могат да задържат вниманието си от първа до 220-та страница.
Изключително ценно е да слушаш какво има да каже едно от лицата на съвременната българска журналистика по темата как се променят медиите и аудиториите и колко свързани са тези процеси. Защото Бойко Василев е разсъждавал върху тези промени, а наблюденията му могат да помогнат на всички ни да се ориентираме в динамичния свят, в който ни заливат океани от информация.
В гостуването на журналиста в подкаста "Първа страница" ви очаква един богат разговор за читателските му навици, любимите книги и автори, интервютата с популярни писатели и революциите в комуникацията.
Чуйте го тук:
Гласът, който сме свикнали да задава важните въпроси на силните на деня, ви разказва за своя собствен път като рожба на книгата.
Читателят Бойко Василев е оформен от култа към четенето в дома му и огромната библиотека на няколко езика, до която е имал достъп там. "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов е едно от първите ключовите произведения в ранните му читателски опити - прочита ги едва 6-годишен.
"Аз до такава степен се вживях в тези образи, особено образа на Бенковски, както го рисува Захарий Стоянов, че за мен стана култов този образ, много важен, а покрай него и всички други", посочва телевизионният водещ и отбелязва, че дори до днес се сеща за цитати от "Записките...", когато мисли за някои събития от българската история.
За него четенето е било - а и все още е - удоволствие.
Днес чете и по работа - когато се подготвя за интервю с писател, отделя време и се старае да се докосне до колкото се може повече от произведенията му. Така, сериозно подготвен, се е срещал с Орхан Памук, Умберто Еко, Маргарет Атууд, Дейвид Балдачи и много други. И, както традиционно прави с гостите си, е опитвал да ги провокира.
"Винаги съм казвал, че дори когато видиш срещу себе си съвършен човек, ти трябва да кажеш: "Докажете, че ходите по водата", споделя Василев.
Понякога неговите интервюта дори дават отражение върху творчеството на автора. Така след разговора му с Балдачи авторът на трилъри вкарва българска нишка в книгата си "Забравените".
В разговора в "Първа страница" журналистът споделя не само собствените си читателски навици, но и погледа си върху глобалната промяна, през която човечеството преминава.
Водещият на "Панорама" се връща към тезата на канадския философ Маршал Маклуън, че живеем в свят, формиран от медийните технологии. Свят, в който всяка медийна революция - дали ще е появата на книгата, на радиото, на телевизията или интернет - променя всичко. В настоящето обаче тези промени се случват с много по-бърза скорост.
"Ние ставаме като определени шизофреници, защото се раждаме в една медия, израстваме в друга, остаряваме с трета, а може би с пета, шеста, седма, осма... Това означава, че целият ни поглед към света се променя радикално", казва Василев.
Друга значима разлика с предни медийни революции е, че с последното нововъведение - интернет и социалните мрежи - "за първи път толкова много прости хора имат право на глас". Уникален исторически момент, посочва журналистът, защото преди правото на глас винаги е било свързано с йерархия - от свещеника или шамана до класата на т.нар. интелектуалци.
Днес обаче всеки има право да се изкаже. С това идва и неразбирането.
"Социалните мрежи имитират говоримата реч. Проблемът с нея е, че тя губи поне 50% от значението си, когато не се изговаря лице в лице", казва Василев на водещите на "Първа страница" Темз Арабаджиева и Антон Биров. "Ние с вас можем да се пошегуваме и да се разберем. Ако обаче някой ни чете, ще помисли, че някой от нашия разговор е напуснал смъртно обиден."
Според него в социалните мрежи се губи втория план, губят се скритото и иронията, и затова светът е станал изключително обидчив. Случващото се засилва омразата и в крайна сметка създава "ужасен климат в обществото".
Всичко това и още - как се променя отношението ни към романите, защо препоръчва Даниел Келман, как като студент в Хайделберг е търсил следите на "Махалото на Фуко" и какво военните книги не успяват да уловят за войната - ви очаква в този епизод на "Първа страница".
Ако предпочитате, може да го слушате и в Spotify:
Подкастът "Първа страница" е общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките" и продължава да ви среща с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и всичко друго, за което се сетим да ги попитаме.
Нов гост и нови препоръки ви очакват във всеки следващ епизод на "Първа страница" - винаги в четвъртък на всеки две седмици. За да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста на някое от тези места или с всяко приложение за слушане на подкасти:
