Ако Борхес твърди, че раят е библиотека, то тогава се чудя какво ли би казал за ума на художника Дамян Дамянов, в който се вихрят стотици хиляди думи и хиляди разгърнати заглавия. Не само прочетени, но и "облечени". В неговите картини всичко вдишва, шепне, усеща и живее: бакалийката до вкъщи, сградите, сезоните, думите.
Вие самите може би дори не подозирате, но най-вероятно в дома си имате поне една картина, дело на Дамян Дамянов. Само разгледайте библиотеката си.
Той е едно от незаобиколимите имена в съвременното българско изобразително изкуство - без значение дали се отнася за областта на плаката, книжния дизайн, илюстрацията, пощенската марка и калиграфията.
С над 1000 реализирани корици на книги (сред които илюстрираните заглавия на Джани Родари, новите издания на книгите на Виктор Пасков, Силвия Плат, Джордж Оруел и Джон Ъпдайк, книгите на Фредрик Бакман и други), с няколко авторски проекта (като "Под езика, билетария"), както и с десетки изложби, нямаше как да пропуснем възможността да уловим като dreamcatcher историите на Дамян, в които книгите са не само удоволствие и хоби, не само работа, но и философия и начин на живот.
В този епизод на подкаста "Първа страница" той засяга не една или две теми, които си струва да бъдат обхождани внимателно отново и отново.
От антиутопиите, в които живеем днес, до това мускул ли е въображението, какво следва с навлизането на изкуствения интелект в живота ни, ще има ли изкуство след години, кои са книгите, които са оформили мирогледа му и други.
Естествено, само щрихирахме част от пъстрата мозайка, изграждаща уробороса на въображението на Дамян. Из дебрите на ума му ще ви оставим да поскитате сами в епизода:
"Моята теория е, че всяко едно малко нещо, което се случва от събуждането до края на деня, има голямо значение за това какво правим. Дори най-незначителната среща в метрото, поглед към някой билборд, нещо случайно видяно в интернет, то влияе много на нашето съзнание", казва Дамян по въпроса за вдъхновението.
И споделя, че дори когато преподава на студентите си в Нов български език, винаги им напомня, че тяхна е задачата да създадат връзката между книгата, която някой е написал, и читателя в книжарницата.
"Опитвам се да отварям повече вратички в съзнанието на читателите, които не просто да четат книгата, но и да се загледат в начина, по който тя е направена, да си зададат въпроси", посочва за собствения си работен процес.
На въпроса ми, който винаги съм искала да му задам - как се работи на такива бързи обороти по магистралата на книгоиздаването, когато невинаги имаш месеци, за да прочетеш и обмислиш дадена корица, той отговаря съвсем спокойно и логично.
"Съзнанието и ума на артиста е мускул, мускул, който трябва да се тренира. И така, както един артист не може да си позволи дълги периоди без да тренира, така и художникът трябва да бъде постоянно в много висока форма, нащрек, дори в някакъв стендбай процес, който да бъде готов да реагира."
Вечният въпрос... Художникът няма никаква роднинска връзка с големия български поет Дамян Дамянов въпреки съвпадението на имената и факта, че и двамата са родом от Сливен. Това, което ги обединява, са талантът и умението да събират думите, образите и мислите, останали често разпилени ноти в ежедневието, в петолинието на произведение на изкуството.
Но ето че дойде и това време, в което да създадеш изображение е въпрос на клик разстояние, благодарение на програмите с изкуствен интелект. За моя изненада, Дамян никак не ми се стори обезпокоен, дори напротив - напълно уверен е, че това е поредната революция, с която трябва да се научим да живеем, но не би променила важността на това, което само човекът може да създаде.
За силата на антиутопиите, за това какво е да "срещнеш" Габриел Гарсия Маркес по време на сесия, за традициите на българското книгоиздаване и за книгите в библиотеката му, с които се гледат "като в уестърн" и които чакат да посегне към тях - това са само бегли щрихи на един диалог, който започнахме, но ми се иска да продължим.
Защото подобно на своите корици, Дамян Дамянов носи енигмата на човек, който може да вдъхне живот на повече истории и нови територии, отколкото изобщо подозираме.
И това ще можем да видим съвсем скоро по време на изложбата му Super Fabula, чието откриване предстои на 21 октомври в Chramerhuus Gallery, Langenthal, Швейцария.
Чуйте целия ни разговор в "Първа страница", ако е по-удобно за вас - и в Spotify:
Подкастът "Първа страница", общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките", ви среща с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и всичко друго, за което се сетим да ги попитаме.
Нов гост и нови книжни препоръки ви очакват във всеки следващ епизод на "Първа страница" - винаги в четвъртък на всеки две седмици.
За да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста на някое от тези места или с всяко приложение за слушане на подкасти:
