Обикновено за отличници на трансферния пазар се посочват тези клубове, които успяват да привлекат най-много нови попълнения или които се хвалят с придобивката на някоя суперзвезда за особено тлъста трансферна сума.
Отличници при трансферите обаче са и клубовете, успели да развият наличните си играчи, да извлекат най-доброто от тях и да ги продадат в точния момент на максимално висока цена.
Един от най-впечатляващите примери напоследък е испанският Атлетик Билбао, който развива уникална трансферна политика през последното десетилетие и се радва на дивидентите от нея във все по-безкомпромисния бизнес на футболните трансфери.
Атлетик е прочут с политиката си да налага играчи само от баски произход и това е сериозно предизвикателство при попълването на състава - докато в същото време конкурентите от испанския елит претърсват целия свят за нови футболисти са готови да плащат огромни суми за тях.
Тази особеност на тима от Билбао се превръща от трудност в преимущество, когато отборът успее да изгради някой обещаващ талант, привличащ погледите на европейските колоси.
В такива случаи Атлетик задържа своя играч до последно и не прави компромиси, докато не се намери кой да плати заложената в договора му клауза за разтрогване.
Най-пресният пример е Кепа Арисабалага, превърнал се в най-скъпия вратар в света, след като беше купен от Челси. Така приходите на Атлетик Билбао от продадени играчи вече се измерват на цели 221 млн. евро, откакто настоящата трансферна политика на клуба е в сила.
Президентът на баските Хосе Урутия е на поста си от 2011 г. и твърдият подход спрямо освобождаващите клаузи е основна част от управленската му програма. Най-добрите играчи на Атлетик редовно обновяват договорите си - включващи големи клаузи за освобождаване, с които шефовете просто не правят изключения и не "клякат" при по-ниски оферти, както се случва в други клубове.
Затова Атлетик Билбао остава един от най-разпознаваемите и уважавани испански клубове, а в галерията може да видите историите на четирите им изходящи трансфера, осъществени в последните години, на обща стойност 221 млн.
