Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

17 мига от футболната война Англия - Шотландия

1977 г. Шотландия печели с 2:1 на "Уембли" и феновете нахлуват и чупят гредите, изтръгват тревата от терена и предизвикват хаос из Лондон след мача. Един от тях ви е познат - на раменете на останалите вдясно е русолявият Род Стюард, когото може би познавате като музикална звезда...
1947 г.: Капаци от шахти, кофи за боклук, кречетала - всичко е включено в арсенала на шотландските фенове на "Уембли".
1949 г.: Шотландия бие с 3:1 в Лондон и автобусите из английската столица са пълни с такива щастливи лица.
1953 г.: Шотландия удря греда пред безпомощния поглед на английския вратар и препълнените трибуни на "Уембли".
1954 г.: Пак над сто хиляди са изпълнили "Хемпдън парк", но англичаните бият с 4:2 и се класират за световното в Швейцария същата година.
1961 г.: Една от големите английски гордости - победа с 9:3 на "Уембли", като три гола вкарва Джими Грийвс, изнесен на ръце от съотборниците му.
1965 г.: Боби Чарлтън бележи в шотландската врата, но гостите си тръгват с 2:2 от Лондон.
1973 г.: Уили Морган от Шотландия опитва да спаси от гневните лондонски полицаи запалянко, нахлул на терена. Английски играч носи шапката на едно от бобитата, паднала при залавянето на този фен.
1977 г.: Шанън е клоун (кукла в буквален превод), гласи транспарантът на шотландската агитка на "Уембли". Централният нападател на Англия вкарва гол, но гостите бият с 2:1, след което настава инвазията им на игрището с поломените врати и унищожения терен.
1979 г.: Беззъбият боец Джо Джордан опитва да изяде на терена Фил Нийл, десния бек на Англия.
1979 г.: Актуалният носител на "Златната топка" Кевин Кийгън слага точка на спора - 3:1 за Англия на "Уембли".
1988 г.: Двама велики - шотландецът Стив Никъл и англичанинът Гари Линекер, в свирепа битка от мача за "Роус къп" на "Уембли".
1989 г.: Последният мач за "Роус къп", в който бойци като английския капитан Брайън Робсън отново са в стихията си. Снимка: Getty Images
1989 г.: Последният мач за "Роус къп", в който бойци като английския капитан Брайън Робсън отново са в стихията си.
1996 г.: Евро 96, а радостта на Пол Гаскойн след фамозния му гол остава в историята. Съотборниците му наливат вода в устата като ирония след разкритията, че английските национали са се наливали здраво в Хонгконг, където са на турне преди европейското. Англия бие с 2:0. Снимка: Daily Mail
1996 г.: Евро 96, а радостта на Пол Гаскойн след фамозния му гол остава в историята. Съотборниците му наливат вода в устата като ирония след разкритията, че английските национали са се наливали здраво в Хонгконг, където са на турне преди европейското. Англия бие с 2:0.
1999 г.: Пол Скоулс унищожава шотландските надежди с два гола в Глазгоу в първия бараж за Евро 2000. След 2:0 навън англичаните допускат 0:1 в Лондон и треперят, но все пак се класират.
2013 г.: Последният мач на двата големи съперника. Рики Ламбърт бележи в последната минута за крайното 3:2, и то в първия си мач с екипа на Англия.

Тяхната вражда минава през Уилям Уолъс, кралете Едуард II и Робърт I, битките при Хейстингс, Банокбърн, Стърлинг бридж и Нюкасъл.

През Магьосниците от "Уембли", Денис Лоу и Кени Далглиш, победните голове на Пол Скоулс, пропусната дузпа на Макалистър и изумителния рейд на Газа, завършил с радостта на всички празнувания на голове в историята.

През пукнати глави, танцуващи многохилядни орди, нахлули на терена, разрушените греди на "Уембли" и русия, триумфиращ Род Стюард.

След 142 години футболна вражда и десет пъти по толкова съседска и политическа омраза, най-дългото футболно единоборство в историята се подновява във вторник.

Шотландия приема Англия в Глазгоу в мач, който по принцип наричаме friendly - приятелски. Но когато се срещат тези два тима, за никакво приятелство не може да става дума.

Никой двубой във футбола на ниво национални отбори не се е играл повече пъти - 111. Статистиката е в полза на англичаните (46:41 победи), но мачовете обикновено са напълно непредвидими.

Първата им среща е през 1870 г., но тогава шотландците нямат официален тим и английската асоциация не зачита мача за действителен. През 1872-ра обаче в Глазгоу се срещат Шотландия и Англия, за да сложат началото на великото съперничество.

Мачът завършва 0:0, а следващото нулево реми в напечените сблъсъци е чак 98 години по-късно!

Идват множество емблематични срещи, включително от т.нар. Турнир на домашните нации, в който участват всяка година Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Той е създаден през 1883 г. и се провежда точно 100 пъти, преди през 1984-а да бъде прекратен.

В следващите 6 години Англия и Шотландия се срещат ежегодно за "Роус къп", но и тази инициатива е спряна през 1989 г., след като за пореден път феновете се бият, безредици едва не спират мача и дори УЕФА моли за край на тези срещи.

На тях обикновено има шотландски флагове с думите: "Помнете 1314 г." - заради битката при Банокбърн, където Робърт I Шотландски разбива англичаните и печели Войната за независимост. Това е велика битка за всеки шотландец, защото идва само 9 години след екзекуцията в Лондон на Уилям Уолъс - символът на битката на народа му за независимост от короната.

Англичаните ще извадят транспаранти, осмиващи референдума за независимост от тази година в Шотландия, ще се подиграят на противниците за техните постоянни неудачи, станали нарицателно за провали във футбола. И ще пеят за доминация на кралицата и на империята - все неща, които влудяват всеки шотландец.

Преди мача 60 000 ще изпеят с пълно гърло "Цветето на Шотландия", химнът, който напомня за битките, при които англичаните са громени. Изобщо - забава, история, традиция и много истинско съперничество. Най-старото във футбола.

Няма как да не е интересно. Това е сблъсък от "старата школа" на футбола. Без модерни прически и нови бутонки в различни разцветки. Ще хвърчат искри.

Победата е въпрос на чест.

 

Най-четените