Тяхната вражда минава през Уилям Уолъс, кралете Едуард II и Робърт I, битките при Хейстингс, Банокбърн, Стърлинг бридж и Нюкасъл.
През Магьосниците от "Уембли", Денис Лоу и Кени Далглиш, победните голове на Пол Скоулс, пропусната дузпа на Макалистър и изумителния рейд на Газа, завършил с радостта на всички празнувания на голове в историята.
През пукнати глави, танцуващи многохилядни орди, нахлули на терена, разрушените греди на "Уембли" и русия, триумфиращ Род Стюард.
След 142 години футболна вражда и десет пъти по толкова съседска и политическа омраза, най-дългото футболно единоборство в историята се подновява във вторник.
Шотландия приема Англия в Глазгоу в мач, който по принцип наричаме friendly - приятелски. Но когато се срещат тези два тима, за никакво приятелство не може да става дума.
Никой двубой във футбола на ниво национални отбори не се е играл повече пъти - 111. Статистиката е в полза на англичаните (46:41 победи), но мачовете обикновено са напълно непредвидими.
Първата им среща е през 1870 г., но тогава шотландците нямат официален тим и английската асоциация не зачита мача за действителен. През 1872-ра обаче в Глазгоу се срещат Шотландия и Англия, за да сложат началото на великото съперничество.
Мачът завършва 0:0, а следващото нулево реми в напечените сблъсъци е чак 98 години по-късно!
Идват множество емблематични срещи, включително от т.нар. Турнир на домашните нации, в който участват всяка година Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Той е създаден през 1883 г. и се провежда точно 100 пъти, преди през 1984-а да бъде прекратен.
В следващите 6 години Англия и Шотландия се срещат ежегодно за "Роус къп", но и тази инициатива е спряна през 1989 г., след като за пореден път феновете се бият, безредици едва не спират мача и дори УЕФА моли за край на тези срещи.
На тях обикновено има шотландски флагове с думите: "Помнете 1314 г." - заради битката при Банокбърн, където Робърт I Шотландски разбива англичаните и печели Войната за независимост. Това е велика битка за всеки шотландец, защото идва само 9 години след екзекуцията в Лондон на Уилям Уолъс - символът на битката на народа му за независимост от короната.
Англичаните ще извадят транспаранти, осмиващи референдума за независимост от тази година в Шотландия, ще се подиграят на противниците за техните постоянни неудачи, станали нарицателно за провали във футбола. И ще пеят за доминация на кралицата и на империята - все неща, които влудяват всеки шотландец.
Преди мача 60 000 ще изпеят с пълно гърло "Цветето на Шотландия", химнът, който напомня за битките, при които англичаните са громени. Изобщо - забава, история, традиция и много истинско съперничество. Най-старото във футбола.
Няма как да не е интересно. Това е сблъсък от "старата школа" на футбола. Без модерни прически и нови бутонки в различни разцветки. Ще хвърчат искри.
Победата е въпрос на чест.
