"Veni, vidi, vomini!" ("дойдох, видях, повърнах") - този приспособен израз на латински някак си описва случващото се в българския волейбол в последно време.
В изминалия месец се разрази война, каквато до този момент не бяхме виждали. От една страна, по мащабност, а от друга, защото протича изцяло в медийното пространство, получава голям отзвук и някак трудно човек може да остане безразличен.
Тази война има два ясни лагера - на вече бившия националния треньор Радостин Стойчев, подкрепен напълно от Матей Казийски, и на президента Данчо Лазаров, подпомаган от Управителния съвет на Българската волейболна федерация.
Има конкретни искания и условия, които ясно бяха представени в понеделник, и също така ясно отхвърлени във вторник от другата страна.
В понеделник видях един прям, възпитан и точен в изказванията си човек, запазил добрия тон, доколкото е възможно в тези обтегнати отношения, и най-вече поставил своята чест, принципи, и доблест над всичко останало.
На някой може да му се стори арогантен, но явно това се случва, защото не сме свикнали човек да бъде директен с нас. Успя да отговори на всички въпроси, дори на устатия Сашо Диков, без да се замисли, не спести нещо и не изрече обидна дума по нечий адрес.
И най-важното, за първи път видяхме публична фигура да си подаде оставката доброволно, без натиск, като дори натискът бе с обратна насока.
Тази постъпка, това мъжко поведение, бе първият подобен „европейски" акт, на който аз лично ставам свидетел. Затова в мен остана впечатлението, че Радостин е човекът, който може да каже „Дойдох, видях, победих".
Пък дори и да не спечели войната, то той няма да загуби нищо от авторитета си.
Докато пресконференцията на федерацията се превърна в един пазар, в който всеки се опитваше да надвика другия.
Неособено умело се избягваха конкретни въпроси и се завоалираха доста неща. Дотам стигнаха работите, че определени членове започнаха да обиждат признатия от цял свят треньор не за нещо друго, а за човешките му качества.
Дали това е мъжко поведение на европейци? Изглеждаха като слаби, уплашени, силно комплексирани хора, подготвени в едно минало време. Типичен пример за пословичната ни завист. Както се казва в един виц, „Пиши к*р на стената и да си ходим". Така във вторник, близо 20 члена на федерацията дойдоха, видяха и се издрайфаха.
За момента нещата изглеждат, че Лазаров е по-силен и че е на път да победи. Но това е само на пръв поглед.
Голямата разлика в цялата ситуация е, че зад Радо стоят 14 000 "негодника", провокирани от грозните нападки и примитивното аморално държание на Инженера и обкръжението му.
Именно те за пръв път от много време насам, дават индикация за гражданска позиция и гражданско общество. Въпросът е дали могат да постигнат целта си. Дали наистина ще съумеят да докарат нещата докрай. Дали ще се окажат хората, способни да променят тъжната картинка и да се превърнат от светъл лъч надежда в истинска позитивна реалност.
Надявам се и вярвам, че отговорът ще бъде „да", защото искам отборът ни да побеждава, а не да седи в „повръщаното". А ти?
