Юнайтед е като Биг Брадър

Още ги виждаме и чуваме гласовете им. Някогашните бойци на терена вече не седят на твърдите дървени пейки в съблекалнята на Юнайтед, а на удобни кожени кресла в телевизионните студиа. Нямат възможността да оставят сърцата си на терена за любимия клуб, но продължават да съпреживяват всеки един негов успех или неудача.

Бляскавите моменти на Манчестър Юн. през този сезон липсват, а двама от легендарните капитани, Рой Кийн и Гари Невил, не спестиха острите си думи след поредното фиаско - отпадането от Съндърланд за Купата на Лигата по-рано през седмицата.

"Представянето не беше на ниво", каза Невил, а суровият ирландец бе доста по-критичен: "Не приличаха на отбор. В момента Юнайтед е сбирщина от тичащи индивидуалности." С какво биха помогнали думите на легендите и няма ли само да засилят агонията е тема на друг разговор. Когато обаче Гари и Рой говорят за Юнайтед, е редно да се вслушаме в тях.

Да не би те да не са имали своите разочароващи моменти в съблекалнята като футболисти? Никой играч или отбор не е имунизиран от обикновена загуба или голям провал.

Но това, което има значение повече от резултата, е как ще реагираш, когато той вече е факт. След отпадане като това срещу Съндърланд, Невил с положителност би отменил нощните сбирки на отбора из клубовете, а Кийн дълго би се навирал в нечие лице с онзи неговия, особен и леко плашещ поглед, преди да се прибере под душовете.

Звучи малко грубо и примитивно, но истината е, че тези методи работеха и са се доказали във времето.

Това е един от основните проблеми на Мойс - под негово ръководство в съблекалнята на Юнайтед безспорните лидери и колективният дух са колкото в къщата на Биг Брадър.

Естествено, че отборът все още има големи фигури като Рио, Видич, Евра, но всеки един от тях е с единия крак аут от "Олд Трафърд" след изтичането на контракта му през юни. Друг талисман като Уейн Рууни вече почти година не е със същия статут, след като пожела трансфер, а Робин ван Перси се люшка в миманса между най-дългото отсъствие в света заради контузия в бедрото и нарастващата деморализация след оттеглянето на Сър Алекс.

Така че, ако иска да намери изход, Мойс трябва да заложи най-вече на себе си. Шотландецът е длъжен да се откачи емоционално от нарастващия хаос и да е истински мениджър на клуба, а не да се опитва да се поставя на мястото и да се прави на великия си предшественик.

Но наред с безспорните качества, които притежава, Мойс винаги е бил прекалено чувствителен. На Острова често припомнят един случай от кариерата му като футболист на Престън, когато чука на вратата на репортер в дома му, за да му потърси сметка, че е изразил мнение, че е играл слабо. Тази седмица пък реши да отмени пресконференцията преди мача със Съндърланд. Ясно е, че представянето на отбора и резултатите са най-важни за бъдещето на един треньор, а не брифингите, но все пак...

Нищо все още не е изгубено и ако Мойс успее да се измъкне от сложната ситуация, отборът може да стъпи на верния път, а той да продължи да го води с години. Още този уикенд в Театъра на мечтите ще бъде тихо в помощ на това да се преосмислят събитията. "Дяволите" отпаднаха от ФА къп и имат няколко свободни дни преди двубоя с опашкаря в Премиършип Кардиф.

Хуан Мата е очакван всеки момент и трябва да е на линия за сблъсъка с уелсците, а след това идват две наглед лесни срещи със Стоук и Фулъм. Ако Юнайтед спечели тези три мача, нещо което съвсем не е сигурно, тогава Мойс и отборът му вероятно ще скъсят разликата до топ 4, което ще вдъхне увереност. Уейн Рууни и Фелайни се завръщат и "сбирщината" отново ще заприлича на отбор...

А Мойс добре знае, че кризите във футбола могат да бъдат преодолявани почти толкова бързо, колкото се формират. Мениджърът е минал по този път в Евертън и в повечето случаи успяваше да се справи. Ако Мата пристигне в петък, наставникът вече обяви, че почивният ден отпада, за да се работи върху максимално бързата интеграция на испанеца в тима.

Именно перспективното мислене бе в основата на успешния му период на "Гудисън". Сега на Мойс му остава да се надява, че точно тези малки детайли ще направят голямата разлика, но с ясното съзнание, че Евертън не е Юнайтед, а той не е Сър Алекс...