Педя човек, лакът талант

Скандинавците винаги са имали генетично заложеното предимство на високия ръст. От векове насам датчаните са описвани от историците като гиганти, а изследвания на скелети от последното хилядолетие доказва, че винаги са били по-израсни от всички останали европейци.

В страната на великаните обаче се ражда едно „джудже“. Разбира се ръстът му е малко под средния, ако го сравни с която и да била друга държава в Европа. Но на фона на неговите сънародници, габаритите му изглеждат нищожни и предизвикващи присмех.

В град Вайле, където от 1256 г. са крачели гиганти, се разхожда едно момче, което в края на физическото си развитие ще достигне скромните 168 см. Родното му място съвсем не е от най-големите в Дания, но пък е известно със своето огромно пристанище.

Там Алан се разхожда, чувствайки се още по-малък и незначителен, живеейки с комплекс за малоценност и незабелязван от никого. Или поне не от хората, които гледат право напред, а не в краката си. Мечтите обаче нямат нищо общо с размерите на човек.

В града един ден пристига мъж, който би забелязал футболния талант дори в мравка. Дори да е събран в най-малката кутийка на света.

Когато Хенес Вайсвайлер вижда Алан, не може да повярва как може в толкова малко тяло да са събрани толкова много способности и веднага му представя договора, който му предлага Борусия Мьонхенгладбах. Така през 1973 г. го потапя в дълбоките води на професионалния футбол.

Две години по-късно новият му отбор е шампион на Бундеслигата, а успехът е повторен през 1976 г. След още 12 месеца Борусия е господар на Германия за трети пореден път.

В основата на тези успехи стои един нисък русоляв футболист, който дриблирайки може да преодолее трима противникови защитници на площ, която е колкото носна кърпичка. Играч, с размерите на славей, но пеещ най-хубавата песен на терена.

На игрището Алан прилича на току-що пуснат заек от клетка, чийто батерии не могат да бъдат изтощени. Снове по терена от първата до последната минута, вкарва забележителни голове и е толкова бърз, че сякаш се телепортира.

Най-тъжният му момент в кариерата идва през 1977 г., когато на финала на КНК отбелязва гол на финала в Рим срещу Ливърпул, но отборът му играе твърде безлично и губи с 1:3.

Същата година Алан Симосен си лежи блажено у дома и се наслаждава на почивката си, каквато винаги е получавал с поне месец повече от съотборниците си заради огромната енергия, която винаги влага.

На 27 декември телефонът му звъни настоятелно. „Ти си най-големият футболист в Европа. Ти си носител на „Златната топка“, по-високо си от всички“, е нещото, което всеки журналист иска да му каже.

Защото представянето му, за разлика от сaмия него, никога не остава незабелязано и го превръща в третия футболист от Бундеслигата след Герд Мюлер и Франц Бекенбауер, който е отличен с най-голямото индивидуално признание във футбола.

На награждаването в Париж Алан Симонсен е в светлината на прожекторите и е по-високо от всички. Там, на сцената, целия в блясък. Преодолял всички предразсъдъци, показал, че талантът може да победи физическите недостатъци.

Останалото е история за човека, който отиде в Барселона и все пак спечели Купата на европейските шампиони, но през 1982 г. трябваше да си тръгне, защото част от „каталунците“ стана Диего Марадона, а правилото за чужденците в един отбор беше строго.

Тогава услугите му искат Тотнъм и Реал Мадрид, но Алан Симонсен избира английския Чарлтън, който по онова време се подвизава в бившата Втора дивизия. Решението му шокира всички, но ние не можем да го съдим, защото той цял живот е изненадвал хората с нещата, които прави. И винаги се е движел срещу тенечението.

А всеки, който някога е гледал малкия Алан Симонсен, знае колко голям спомен в съзнанието му е оставил.

В галерията може да видите интересни факти за футболиста.

Новините

Най-четените