Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той потопи Бразилия в сълзи и беляза цяла ера в Реал: Но получава ли Кроос полагащото му се признание?

Онзи пряк свободен удар срещу Швеция на Мондиал 2018 беше сред най-знаменитите моменти на Кроос - но първенството завърши с голям провал за защитаващите титлата си германци Снимка: Getty Images
Онзи пряк свободен удар срещу Швеция на Мондиал 2018 беше сред най-знаменитите моменти на Кроос - но първенството завърши с голям провал за защитаващите титлата си германци
В Реал Кроос продължава да е незаменим пет години след пристигането си на "Бернабеу"
Партньорството му с Модрич е емблематично за цяла ера на европейски успехи с Реал

Тони Кроос трябва да бъде поставен сред елитните полузащитници на XXI век, и то не само заради трофеите, които е спечелил през кариерата си

Заслужава си това становище да бъде обсъдено и доказано, тъй като славният германски футболист може би не получава цялото внимание, което заслужава от света на футбола.

Независимо дали го помните с начина, по който разкъса Бразилия в Бело Оризонте, с лидерската позиция в халфовата линия на Реал Мадрид при трите поредни триумфа в Шампионската лига, или с онзи виртуозен пряк свободен удар срещу Швеция, Кроос си е спечелил славата на един от най-качествените футболисти на своето поколение.

Репутацията му нямаше как да не пострада миналия сезон, когато заедно с всички останали в Реал Мадрид се мъчеше при липсата на Кристиано Роналдо, но не е чудно, че сега именно той е сред водачите на революцията на Зинедин Зидан.

Роден в Грайфсвалд, Източна Германия, Кроос се присъединява към Байерн Мюнхен на 16 години и само след година вече е капитан на юношите на страната си на Световното първенство в Южна Корея. От шампионата 17-годишният Тони се завръща с бронзов медал и с приза за най-добър играч, а Отмар Хицфелд решава да му гласува доверие и при мъжете на Байерн.

Така на 17 години и 265 дни, Тони Кроос стана най-младият футболист с официален мач в историята на Байерн.

Тогава конкуренцията в средата беше убийствена с утвърдените Бастиан Швайнщайгер, Марк ван Бомел и Зе Роберто, но Кроос записа 12 мача и стана шампион на Германия още в първия си сезон.

Големият пробив на младия халф дойде рано в кампанията, когато влезе като резерва срещу Цървена звезда за Купата на УЕФА.

Байерн изоставаше с 1:2, но две центрирания на таланта от преки свободни удари от сходни позиции обърнаха мача. Първото беше засечено от Мирослав Клозе, а второто директно стигна до мрежата, за да донесе победата - така името на Тони Кроос за пръв път стана актуално на голямата европейска сцена.

По-късно през кампанията обаче, в Байерн пристигна Тим Боровски и Кроос вече нямаше шанс да получи много игрово време, затова беше преотстъпен за година и половина на Байер Леверкузен.

Първата част от този период под наем беше трудна за младока, като новият му отбор креташе в средата на класирането, воден от Бруно Лабадия. Леверкузен стигна до финала за Купата на Германия, но загуби от Вердер Бремен заради гол на Месут Йозил и Лабадия отстъпи мястото си на наскоро завърналия се към треньорството Юп Хайнкес.

Пристигането на Хайнкес промени напълно ситуацията и Кроос получи доверието му, за да изнесе невероятен втори сезон с червено-черния екип. Този крехък и непознат доскоро 19-годишен халф сякаш можеше всичко, беше технически и тактически брилянтен, с типичната немска непримиримост, но и с една неочаквана елегантност, техника и въображение.

С разнообразните му подавания и поразяващите удари от дистанция, още оттогава той изглеждаше като един от най-завършените халфове в Бундеслигата, макар че му липсваше скорост и физическа сила.

Кроос започна да бележи все по-често с арсенала си от технически умения - фалцирани преки свободни удари, топовни изстрели, волета и даже типични за нападател попадения от наказателното поле.

Заинтригуван от видяното беше и националният селекционер Йоахим Льов, който даде възможност на Кроос да дебютира за Германия още през март, а после го взе в състава за Мондиал 2010 в Южна Африка.

Там Кроос се появи за пръв път в игра в последния мач от груповата фаза срещу Гана и в още няколко последвали срещи влизаше от скамейката, за да постави основите на състава, който щеше да направи нещо голямо 4 г. по-късно заедно с Йозил, Мануел Нойер, Томас Мюлер и Жером Боатенг.

Льов показваше все по-голяма вяра в своите млади играчи и на полуфинала срещу Испания даде на Тони Кроос половин час игрово време срещу Шави, Иниеста и Чаби Алонсо. При 0:0 Икер Касияс спаси едно воле на Кроос, а с гол на Карлес Пуйол испанците в крайна сметка спечелиха срещата, а после и титлата.

Но за Бундестима предстоеше един далеч по-щастлив полуфинал на Световно първенство.

През лятото на 2010 г. Кроос се завърна в Байерн Мюнхен и при Луис ван Гаал получаваше повече шансове за изява, но неговото време настъпи, когато менторът му Юп Хайнкес се зае с Байерн през 2011-а. Тогава вече Кроос получаваше доверие в повечето от мачовете в Бундеслигата, където обаче баварците отново останаха зад летящата Борусия Дортмунд на Юрген Клоп.

В Шампионската лига кампанията също завърши с тежко разочарование, макар че вървеше страхотно и Байерн успя да достигне мечтания домакински финал на "Алианц Арена".

На полуфиналите Кроос изигра своята роля за това да бъде преодолян бъдещият му отбор Реал Мадрид - макар че всъщност именно халфът беше сред тези, които пропуснаха при дузпите, решили съперника на Челси на финала.

Още веднъж Икер Касияс беше преграда пред Тони Кроос и отрази удара му по земя, но по-късно Серхио Рамос стреля в небесата, а накрая Швайнщайгер прати Байерн на крачка от трофея.

Паметният финал с Челси мина с постоянни атаки на германския гранд и именно Кроос успя най-сетне да пробие окопалия се в защита съперник с изкусно центриране на далечната греда зад защитата, което Томас Мюлер засече във вратата на Чех.

До последния съдийски сигнал оставаха само 7 минути, но Кроос беше принуден да наблюдава от задната греда на собствената си врата как Дидие Дрогба изравнява резултата. Останалото също е добре запечатано в историята - пропуска от бялата точка от Ариен Робен в продълженията и триумфа на Челси при дузпите, след който Байерн потъна в сълзи насред Мюнхен.

Баварската машина остана без трофеи за сезон 2011/12, но в следващия превъзмогна разочарованието и постигна великия си требъл, все още воден от Хайнкес. Тони Кроос имаше нещастието да се контузи през април и да пропусне финалната част от маршовете към трофеите, но също даде своя принос в един от най-успешните състави в историята на клуба.

После в Байерн пристигна Пеп Гуардиола и наложи системата с трима в полузащитата, което се оказа съдбоносно за начина, по който Кроос се дооформи като играч.

Големият талант, вече превърнал се в основна фигура за своя клубен и национален отбор, повече нямаше да играе като типичен номер 10 и трябваше да покаже по-универсални качества редом до Швайнщайгер и вече с Филип Лам малко зад себе си.

Именно по този начин изглеждаше и Германия само едно лято по-късно в Бразилия, когато грабна световната титла. Кроос беше твърд титуляр по пътя до финала и едва ли някога ще забрави срещата с домакина Бразилия на полуфиналите.

Настоящото десетилетие вече завършва и спокойно можем да определим мача Бразилия - Германия като най-шокиращите 90 минути футбол за последните 10 години - с основния принос именно на Кроос. Той асистира на Мюлер за първия гол, за втория разкъса защитата на бразилците и отново намери Мюлер, който от своя страна поднесе топката на Миро Клозе.

В следващите три минути Кроос изригна с две попадения, които окончателно решиха мача и след които Бразилия потъна в траур.

Само още три минути бяха нужни, за да дойде ред и на Сами Кедира да се разпише, а впоследствие срещата просто се доиграваше, макар че паднаха още три гола, за да се стигне до всеизвестния краен резултат.

Нямаше как Кроос да не попадне сред най-добрите на целия шампионат, а дори самите бразилци не пестяха суперлативите си и го нарекоха Сервитьора заради безкрайните златни пасове, които доставяше на нападателите.

Във финала Тони отново беше в настроение да подава удобни топки, но съдбата на Германия щеше да е различна, ако Гонсало Игуаин се беше възползвал от подаръка му. Кроос върна лошо топката с глава и даде възможност на Игуаин да направи онзи пропуск, заради който и до днес го обвиняват, че е лишил Лео Меси от световна титла.

В продълженията Кроос пусна на Шюрле отляво и видя как крилото на Челси доставя към Марио Гьотце за победния гол на вечерта и на турнира.

Беше дошло времето друг млад талант от Байерн да обере лаврите. Но докато кариерата на Гьотце не се разви според очакванията, най-силните години на Тони Кроос тепърва предстояха.

"Пристигна един великолепен играч, както се видя и на Световното първенство, където той беше сред най-добрите на турнира", изрече Флорентино Перес, когато представяше новата си придобивка в Реал Мадрид. "Страхотните му игри в последните седмици не са изненада, а просто потвърждение, че сме избрали точния човек".

Когато 24-годишният Кроос взе микрофона, той изтъкна нуждата да бъде спечелена отново Шампионската лига - нещо, което Реал беше направил за десети път само преди месеци: "Искам да я спечелим отново и тази година".

Е, "белите" трябваше да почакат, защото в първия сезон на Кроос номер 1 в Европа беше Барселона на Луис Енрике. Барса спечели требъл, докато Реал отпадна от Ювентус и Карло Анчелоти отстъпи мястото си като треньор на Реал на Рафа Бенитес.

Само няколко месеца по-късно кризата в Реал стана жестока и Зинедин Зидан беше избран от Флорентино да я потушава. Естествено, Зидан направи несравнимо повече от това да извади "белия балет" от дупката. Още същия сезон тимът достигна финала на Шампионската лига и там след едно центриране на Кроос падна откриващото попадение.

Серхио Рамос вкара за 1:0 срещу Атлетико Мадрид и резултатът си остана непроменен до смяната на Кроос в 72-рата минута.

Единственият германец в състава на Реал беше принуден да гледа от скамейката как Яник Ферейра Караско изравнява резултата, а после "белите" печелят трофея при дузпите.

Но още преди онази нощ в Милано, останалите велики халфови линии на европейските грандове по една или друга причина се разбиха.

Шави напусна Барселона, Юве загуби Погба, Пирло и Видал; Чаби Алонсо и Лам сложиха край на кариерите си в Байерн, а Швайнщайгер замина за Манчестър. Така дойде времето на триото на Реал Кроос-Лука Модрич-Каземиро, което маркира цяла една ера на европейска доминация с още две поредни европейски купи.

Кроос ще бъде запомнен като един от основните виновници за тези безпрецедентни три поредни триумфа в Шампионската лига. От тогава насам той премина през доста нещастни моменти, както с Германия на Мондиал 2018, така и с Реал през злополучния минал сезон.

Сега обаче Зидан се е заел да върне Мадрид на обичайното му място, а Кроос продължава да е незаменима фигура в отбора и има поне още няколко силни години футбол пред себе си (скоро ще навърши 30). Нищо чудно да добави и още трофеи във визитката си, макар че те и сега са над 20.

Кроос най-вероятно ще се окаже от онези футболисти, които ще бъдат напълно оценени едва щом се оттеглят.

Но ценителите отдавна знаят, че когато наблюдават мач на Реал, си заслужава да обръщат специално внимание именно на германеца и неговите все така елегантни и вдъхновени докосвания в центъра на терена.

Най-четените