Две поредни звучни отпадания от Шампионската лига сами по себе си са доста неприятен пасаж във визитката на който и да е треньор от топ-клубовете на Европа. Но тук говорим за нещо повече – два поредни провала с пропиляно предимство от 3 гола в директните елиминации: това вече е извънредно събитие, което говори за системни грешки в програмата. Повреда, която прави основният ремонт задължителен.
Затова няма нищо изненадващо във факта, че след колапса на Барса на „Анфилд“ призивите за уволнение на Ернесто Валверде, подновил съвсем неотдавна договора си с каталунския клуб до 2020 г., са особено гръмогласни. Освен главата на наставника, настоятелно се чака и мащабна чистка в съблекалнята на „блаугранас“ - която да гарантира, че догодина голямата цел, триумф в турнира на шампионите, най-накрая ще бъде постигната.
Последната си до момента „ушата“ купа Барса спечели през 2015 г., а най-близо до нов успех – особено след първия полуфинал с Ливърпул (3:0) – каталунците бяха именно през тази година. Ето защо сега провалът е крайно болезнен, а много хора на „Камп Ноу“ жадуват само едно: революция.
Но Барса не е Реал – засега каталунските шефове се въздържат от импулсивни ходове в стил „Флорентино“.
Поне до момента никой не е принесен в жертва, а окончателните присъди са отложени до финала за Кралската купа срещу Валенсия на 25 май. Решението изглежда умно – защо да се разбива отборът точно преди мача, в който ще се разиграе последния трофей за сезона?
Както и да завърши споменатия двубой обаче, малцина си правят илюзии за съдбата на Валверде. Вече му простиха миналогодишния позор в Рим, където Меси и компания бяха също толкова абсурдни, колкото и сега в Мърсисайд. Този път обаче дори слонското търпение на шефовете е изчерпано и вероятно отстрочката преди да му покажат вратата е взета, само за да се огледат на спокойствие за заместник.
В случая възможните сценарии са три: Валверде остава, уволняват го или си тръгва сам.
Аргументите за раздяла са очевадни – два пъти треньорът показа, че не е готов да се намеси с ключови решения, за да измъкне отбора си в най-важния мач за сезона. Да, всеки може да загуби, при това по различни начини и причини, а вината за катастрофите срещу Рома и Ливърпул не се пише само на неговата сметка – в края на краищата футболисти от световна класа не могат да си позволят подобни срамни изпълнения. Но пък именно треньорът ще го отнесе, или поне такава е практиката.
По-сложно е с първия вариант. След трагедията на „Анфилд“ ще е истинско чудо, ако Валверде получи още един шанс и му позволят да работи в каталунската столица за трети сезон поред. Да кажем, че все пак го оставят, за да довърши игровия облик, който иска от Барса (защото двата провала в Шампионската лига ясно говорят, че или не е докарал задачата до край, или системата му нещо не работи).
Но защо да го правят? Така и така системата ще търпи корекции, ще бъде пренастройвана според новите изпълнители, защото по всичко изглежда, че през лятото съставът ще бъде обновен чувствително. Не е ли по-лесно просто да се потърси нов треньор и революцията да стане по неговия начин?
Както и да го въртим, аргументи „про“ Валверде липсват.
В Испания вървят различни слухове за разместването на пасианса в съблекалнята на Барса. Но всички са на мнение, че първият, който ще си стегне багажа, е Коутиньо. Най-скъпата покупка в клубната история се превърна в скрап – бразилецът нито успя да се впише в схемата на Валверде, нито се оказа готов да свърши работата, за която бе привлечен. Ако е смятал, че някой на „Камп Ноу“ ще му връчи диригентската палка при наличието на Меси, значи съвсем е объркал мястото. Ако пък е отишъл да помага на аржентинеца, значи просто не става за тази работа.
Ракитич също е на изхода в посока Интер – с идването на Де Йонг от Аякс през лятото в средата на терена ще стане пренаселено. За личното си бъдеще със сигурност се замисля и Юмтити – световният шампион едва ли ще се задоволи с ролята на резерва, а Лангле изглежда като сигурният партньор на Пике в центъра на отбраната. Дори името на Серхио Бускетс неочаквано се завъртя сред потенциалните напускащи, но малцина са склонни да повярват в подобен трансфер. Поне засега.
В обратната посока отново на дневен ред е сагата с Антоан Гризман.
Миналото лято 28-годишният французин отряза Барса, но сега привличането му изглежда безалтернативно. Едно на ръка, че Суарес вече е на 32 и все по-рядко показва зъби в Европа (само два гола при последните си две участия в Шампионската лига), а и ще е поне месец и половина извън терените заради увреждане на менискуса – съответно не е ясно в каква форма ще е през новия сезон. И второ, ако Коутиньо си тръгне, левият фланг на атаката ще се освободи за Малкия принц; ако пък си го представим в ролята на централен нападател, с Дембеле ще заформят крайно любопитен френски тандем.
Най-важният въпрос обаче си остава кой ще кара влака на „Камп Ноу“ - и от това до голяма степен ще зависят летните покупко-продажби.
Всяко предположение за треньорския пост в момента ще е стрелба на посоки, но с голяма доза сигурност може да се каже едно - следващата кампания Барса ще стартира без Валверде. В Испания са убедени, че неговият наследник ще е с холандски паспорт – дали Ерик тен Хаг, който накара Европа да се влюби в голобрадия му Аякс, дали настоящият селекционер на „лалетата“ и бивш съотборник на Стоичков от „Дрийм тийм“ Роналд Куман. Оранжевата революция изглежда най-логичният ход, особено на фона на вече оформения трансфер на Де Йонг и потенциалното привличане на капитана на амстердамския гранд Де Лихт.
Но дори Валверде да остане или някой друг да оглави „блаугранас“, трябва да е наясно с едно – всяка треньорска идея в Барса се сблъсква челно със зависимостта от Меси, която е с давност вече десетилетие.
Примерът с Реал показва колко трудно е дори на великите клубове да преживеят раздялата с футболист, около когото се върти цялата игра, и колко сложно е да се стартира нов проект. Никой в Барса обаче още не смее да мисли за това – макар че унижението на „Анфилд“ би трябвало да отвори точно този дебат.
Защото, ако трябва да бъдем честни, за пълномащабно преустройство на Барса ще може да се говори едва в момента, в който Лео сам реши, че времето му в каталунската столица е изтекло. Там друг просто няма думата.
