510. В това пристанище пусна котва в неделя Пейтън Менинг. Толкова са пасовете за тъчдаун, които куотърбекът на Денвър Бронкос е дал до този момент в кариерата си. И по всичко изглежда, че новият рекорд в Националната футболна лига на САЩ ще бъде подобряван всяка седмица, докато плеймейкърът все още е движещата сила на миналогодишния финалист.
Трудно е да се обясни какво означават 510 паса за тъчдаун. Да, Райън Гигс има 632 мача във Висшата лига, а Алън Шиирър има 260!!! отбелязани гола. Какво да кажем за Пеле, който за 21 години футбол има безсрамните 1279 гола в 1363 мача? Нищо не можем да кажем, разбира се, освен да се поклоним. Но ако не поклон, то поне следящите първенството по американски футбол на САЩ трябва да свалят шапка на постижението на Пейтън поради няколко причини.
Дори непросветените в този мъжки спорт знаят как изглежда той и какъв пъкъл за телата на спортистите е. Само след няколко изиграни сезона гладиаторите се броят за „ветерани", а стотици кариери приключват още преди десетата година. Средната продължителност на кариера в НФЛ е точно 3 години и 3 месеца, а на играещите на най-важния пост - куотърбек, тя е 4 години и 4 месеца. Пейтън Менинг играе своя 17-ти сезон в лигата. Това не е рекорд, но е доста добра основа за поставянето на точно този рекорд.
Всъщност американците са маниаци на тема статистика. Тя се води за всичко, което може да бъде подвластно на математиката, т.е. - реално за всичко. Морето от цифри е толкова необятно, че човек може буквално да се загуби и да изхвърли думата „рекорд" от речника си. Огромна част от тези рекорди не означават почти нищо. Просто коефициенти, дроби, съотношения, които обаче не могат да разкажат сами по себе си нищо за техния притежател. Но пък 510 паса за тъчдаун говорят много в лига, в която играчът на този пост е по-ниско единствено от Господ.
Човекът, който до неделя държеше рекорда, се казва Брет Фарв. Сигурен бъдещ член на „Залата на славата", който освен чисто техническите си достойнства имаше едно голямо предимство - беше абсолютно нечуплив. Фарв все още държи рекорда за най-дълга серия от изиграни мачове без контузия с непонятните 321 поредни старта в продължение на 18 години. Не зная дали можете да си представите какво означава да си подвижна мишена за всеки отбор в подобен спорт и да оцелееш почти две десетилетия, без да получиш травма, нелечима в рамките на седмица.
Именно тази серия на Фарв прави рекорда на Пейтън Менинг още по-впечатляващ. Менинг меко казано не може да се похвали с бронирано тяло. Нещо повече, кариерата му всъщност беше практически приключила, когато през 2011 година пропусна цял сезон и беше освободен от Индианаполис Колтс след травма и последвала операция на врата. Някои от специалистите тогава дори предупредиха, че един по-сериозен удар може да доведе не само до последния мач, но и до последния ден на плеймейкъра.
Въпреки че тогава Менинг ясно заяви желанието си да се завърне, единственият отбор, който пое този доста скъпо струващ риск беше Денвър Бронкос. Търсещ спешна реставрация на поръждясалата си слава, отборът, чиито мениджър е друго голямо име на този пост - Джон Елуей, видя в Пейтън „месията", който ще върне трофея Ломбарди в Колорадо. След привличането на „спасителя" през 2012 година Елуей буквално изтупа джобовете на клуба за звездна селекция и най-вече за нападателна линия, която да гарантира физическото здраве на Менинг.
Проектът Денвър заработи... почти. Отборът очевидно е сред най-силните в лигата, а миналата година необяснимо фиаско в Супер Боул го лиши от дълго чаканата титла. Тогава мнозина изровиха от скрина позабравения въпрос „Менинг само в редовния сезон ли може да бъде Менинг?" И действително за своите 17 години по терените той има само една титла с Индианаполис, а представянето му в плейофите далеч не е „звездно".
Сега обаче никой не задава този въпрос. Все още сме в редовния сезон, а отборът играе традиционно силно под диктовката на „магьосника". Неделната вечер бе именно неговата вечер, а дикторът на „Спортс Ауторити Фийлд" припомни с нужния патос на зрителите - „Тази вечер станахте свидетели на исторически момент".
Брет Фарв се извиси над егоизма и пожела на Пейтън да достигне кота 600. Трудно, но не и съвсем невъзможно. Но ако питате самия него, едва ли би заменил още един Ломбарди за който и да е рекорд. Може би това е сезонът, който чака толкова дълго.
Поздравления за Менинг. Хубаво е, че излизат някакви статии за гридирон, радва ме, че има фенове в България. Ако автора позволи само една лека корекция - Пейтън претърпя 4 операции, а не 1, но въпреки това, беше желан и прави тренировки с редица отбори (Аризона, Сан Франциско), преди да избере Денвър на Елуей.