През този сезон във Висшата лига нападателите сякаш не спират да бележат. От началото на сезона тези на Манчестър Сити са вкарали 36 попадения, на Манчестър Юнайтед - 27, на Челси - 23, на Тотнъм - 18...Списъкът е дълъг. Двубоите стават все по-резултатни и атрактивни за феновете, разбира се.
На какво обаче се дължи всичко това?
Причините всъщност са много, но като главни виновници могат да бъдат посочени изявите на защитниците и на опорните халфове. Всички те искат да играят колкото може по-напред и по-близо до нападателите, а това оставя твърде много свободни пространства за полузащитниците на съперника. От това се възползват мислещи играчи като Уейн Рууни, Хуан Мата, Давид Силва и Рафаел ван дер Ваарт. Именно те са в основата на отбелязаните попадения до този момент.
Затова логично Силва сподели, че предпочита Висшата лига пред испанската Ла Лига, тъй като в Англия има повече пространство между защитата и полузащитата, което той би могъл да използва.
Пред опорните полузащитници има сериозна дилема: дали да пресрещнат по-рано съперника, рискувайки да оставят твърде много свободно пространство зад себе си или да му дадат повече време с топката.
Манчестър Сити е един от малкото тимове, който няма такъв проблем, тъй като разполага със солидни играчи като Яя Туре и Гарет Бари, които покриват плътно зоната си.
В останалите тимове обаче опорните полузащитници са точно толкова виновни, колкото и бранителите. Халфовете предпочитат да играят на едно-две с нападателите, въпреки че всъщност са на терена, за да подсигурят защитата, а не нападението.
Друга причина за многото попадения - и това се видя ясно в двубоя между Челси и Арсенал - е комбинацията от прекалено изтеглена напред защита и бързи централни нападатели.
С подобна тактика игра Челси, но тя означаваше, че ако топката бъде подадена зад защитата някой като Джон Тери трябваше да се справя с футболисти като Тео Уолкът, Жервиньо или Робин ван Перси.
Важен фактор е и липсата на опит. В Англия има някои много обещаващи защитници, но когато са млади и неопитни те лесно се подават на желанието и порива да играят малко по-напред.
Не бива да подценяваме и факта, че изискванията към защитниците във Висшата лига се промениха в последните години. Сега високите бранители не изглеждат толкова полезни и подходящи. Те не са достатъчно мобилни, за разлика от футболистите с нетолкова впечатляващи физически данни.
Вече не се залага и на мощни физически нападатели. За да се справите с такъв вид играчи не е нужно да разполагате с високи защитници. По-скоро се нуждаете от бранители, които могат едновременно да се справят както със Серхио Агуеро, така и с мощния и енергичен Един Джеко. Като пример може да бъде посочен Хавиер Масчерано от Барселона, който бе преквалифициран от опорен полузащитник в централен бранител.
И като стана дума за Барселона - тук се крие другата причина за многото попадения във Висшата лига. Каталунците играят брилянтен атакуващ футбол. Разликата е обаче когато трябва да се защитават. Това те правят като отбор и се опитват да си върнат топката като всеки - независимо дали е нападател или защитник пресира съперника. В Англия много от отборите се опитват да играят като Барселона. Но сякаш забравят, че това трябва да се случва не само в атака, но и в защита.
Футболът отчаяно се нуждае от идеалисти като Анге и отбори като Тотнъм