Висшата лига е може би най-силното и интересно футболно първенство в света. Най-вече, защото е непредвидимо. Като изключим доминацията на Манчестър Юнайтед под ръководството на Алекс Фъргюсън, то през годините има доста изненадващи класирания. Отбори, които никой не е считал преди сезона за сериозни претенденти стигат до върха в класирането. Както и фаворити, които правят неузнаваеми сезони или сривове. В следващите редове ще си припомним някои от най-странните класирания от създаването на Лигата през сезон 1992-1993.
Пропадането на Ливърпул
През сезон 2009-2010 надеждите на феновете на отбора са свързани с нещо голямо. Защо не титла? „Бийтълсите" се бяха класирали за Шампионската лига след второ място в първенството в предишния сезон. Но не само, че не беше осъществен така бленувания пробив. Отборът просто се срина. Фернандо Торес страдаше от контузии през целия сезон, а Алберто Акуилани не оправда доверието на треньор и фенове. Ливърпул завърши на седмо място през този сезон, което сложи и край на кариерата на Рафаел Бенитес след шест години начело на „мърсисайдци".
Изригването на Евертън
През сезон 2003/2004 „Карамелите" преминаха през Ада, но успяха да се задържат във Висшата лига, завършвайки на 17-то място. Отборът имаше нужда от финансов импулс, нови попълнения и нова философия. Продажбата на Уейн Рууни на Манчестър Юнайтед и ужасния минал сезон не даваха аргументи за анализаторите да предрекат добра следваща кампания за отбора. Всички те обаче бяха опровергани. Евертън завърши на 4-то място, записвайки най-доброто си класиране във Висшата лига и се класира за Шампионската лига с ключовата помощ на лидери като Гари Кейхил и Микел Артета.
Изненадата Норич
В първия сезон от създаването на Висшата лига Норич трябваше да бъде сигурния изпадащ. Така поне казваха „разбирачите". Да, ама не! „Канарчетата" направиха великолепна кампания, благодарение и на развихрилия се с 16 гола Майк Робинс. Отборът победи и с 4:2 един от фаворитите - Арсенал. Шокът беше пълен, когато Норич поведе в класирането с 8 точки пред втория, но очевидно играчите не повярваха в чудото и след кошмарни последни две седмици от кампанията останаха след Манчестър Юнайтед и Астън Вила.
Добре дошъл, Нюкасъл
Току що пристигналият от Първа лига (Чемпиъншип в момента) отбор на Кевин Кийгън едва ли е бил в сметките на фаворитите през сезон 1993/1994. Кампанията дори не започна с фойерверки за „свраките", но постепенно отборът набра самочувствие и започна своето изкачване в класирането. През този сезон Анди Кол влезе в радара на големите (по-късно продаден на Манчестър Юнайтед) с отбелязаните 34 гола, а още 21 добави Питър Биърдсли. Така Нюкасъл завърши на престижното 3-то място и вкуси от европейските клубни турнири за първи път от 70-те години.
Завръщането на титаните от Нотингам
През сезон 1994/1995 Нотингам се завърна във Висшата лига след като завърши на второ място в долната дивизия. Отборът не блестеше с феноменални футболист, а двете най-ярки звезди бяха Стюард Пиърс и Стан Колимор. Въпреки това бившият европейски клубен първенец не се посвени да посегне към призовите места и завърши на трето място - последният път, в който новак в Лигата завършва на толкова висока позиция при промоцията си. Приказката на Нотингам обаче трае кратко. През следващия сезон отборът завърши седми, а след още един напусна елита с последно място в класирането.
Шокът Нюкасъл
Очевидно феновете на „свраките" не скучаят във Висшата лига. Отборът им често се представя изключително полярно - редува силни сезони с трагични представяния. След като отбелязахме отличното класиране при промоцията на отбора във Висшата лига, стигаме и до шокиращото изпадане през сезон 2008/2009. След ерата Кийгън на кормилото на отбора се изредиха доста мениджъри - Артър Кокс, Джо Киниър, Алън Шийрър, Колин Калдерууд и Крис Хютън. Но този сезон беше капакът на всичко. Голмайстори на отбора бяха Майкъл Оуен и Обафеми Мартинс, всеки отбелязал „впечатляващите" 8 гола. Тимът остана 18-ти в класирането и напусна Висшата лига, за да се завърне само след един сезон в Чемпиъншип.
Сбогом, Лийдс
Преди сезон 2003/2004 Лийдс Юнайтед беше сочен за отбор с много солиден състав. В предишни сезони тимът се беше разделил с играчи като Рио Фърдинанд, Роби Кийн, Джонатан Уудгейт и Роби Фаулър, но въпреки това Лийдс изглеждаше с резервация поне за средата на таблицата. Лош мениджмънт и огромни дългове обаче опряха ръководството до стената и то беше принудено да започне тотална разпродажба. Така три години след достигането на полуфиналите в Шампионската лига, Лийдс завърши на 19 място във Висшата лига и я напусна. Отборът и до днес не намира пътя към елита.
Пропадането на Блекбърн
Роувърс бяха първият тим, който успя да разбие хегемонията на Манчестър Юнайтед. Още в третия сезон от създаването на Висшата лига Блекбърн спечели титлата и в средата на 90-те беше сила, с която всички се съобразяваха. През сезон 1998/1999 година обаче настъпи истински срив. Отборът започна да ниже загуба след загуба, а Рой Ходжсън беше заменен от Брайън Кид. Дори това обаче не спря пропадането и след 19-то място Роувърс напусна сцената през задния изход. Лоялността на много от звездите беше забележителна и през първия сезон в Чемпиъншип в състава бяха Деймиън Дъф, Кристиян Дейли, Джейсън Макартър и Ашли Уорд, но въпреки тяхната помощ Блекбърн успя да се завърне в Лигата през сезон 2000/2001.
Триумфът на шейховете
През 2008 година Манчестър Сити, симпатичен отбор, зимуващ в сянката на градския гигант Юнайтед, беше закупен от „Абу Даби Юнайтед Груп" с обещанието отборът да стане най-сериозният фактор в първенството. Това, разбира се, е трудно постижима задача за един сезон. Но през 2011/2012 феновете на „гражданите" получиха обещаното и то по изключително сладък и вълнуващ начин. Сити стигна до титлата след драматичен обрат срещу Куинс Парк Рейнджърс в последния кръг, който осигури трофея заради по-добра голова разлика от тази на градския враг Юнайтед. През сезона блеснаха звездите на Един Джеко и Серхио Агуеро, а Манчестър Сити се утвърди като постоянен фаворит за титлата.
Сривът на гиганта
След 13 титли от създаването на Висшата лига под ръководството на Алекс Фъргюсън, махалото на Манчестър Юнайтед стигна до другия край. От години се говори за това как клубът ще се справи след оттеглянето на легендарния шотландец. Е, видя се, че сътресенията са сериозни, а човекът, който го отнесе, се нарича Дейвид Мойс. Макар и посочен лично от Фъргюсън като негов наследник, рижавият бивш мениджър на Евертън едва ли може спокойно днес да седне в кръчма в Манчестър без да чуе нещо за родата си след миналия сезон. Седмото място в крайното класиране беше гарнирано с унизителни загуби от Ливърпул и Сити на Олд Трафорд. Но пък феновете разбраха, че няма нищо вечно.
