Преди година Стивън Джерард подписа нов договор, с по-добри условия, който трябваше да го задържи на "Анфийлд" до 2013. Оттогава насам Ливърпул не може да се похвали с кой знае какъв интерес от страна на потенциалните купувачи на Джерард, който отгоре на всичко се представи разочароващо на световното първенство в ЮАР, въпреки че вкара гол на САЩ. И новината, че той остава в клуба едва ли е повод за празненства.
След световното слуховете веднага възродиха стария флирт на Жозе Моуриньо с Джерард още докато беше в Челси, като от това се пръкнаха предположенията, че португалецът ще се опита да го вземе при себе си в Реал. Пълни глупости. В Мадрид нямат никакъв интерес към 30-годишния английски футболист, който вече е прехвърлил зенита на кариерата си и въпреки това изкарва по 5 милиона лири на година. В Реал си имат свой Джерард - казва се Кака и обърнете внимание как спадна цената му, след като той премина в Мадрид от Милан, а това решение се оказа лошо.
През 2005 Джерард беше близо до това да приеме офертата на Моуриньо, но се отказа заради триумфа на Ливърпул в Шампионската лига и надеждите, че при Рафа Бенитес тимът наистина ще се прероди. Тогава Джерард наистина беше на върха на възможностите си, а през 2009 двамата с Фернандо Торес решиха да останат и мотивите за това бяха напълно сериозни. Този риск обаче не се оправда, както видяхме по-късно през сезона.
През 2010 Ливърпул е сред залязващите клубове на Острова, с големи дългове и официално е обявен за продажба. Назначението на Рой Ходжсън и привличането на Джо Коул трябваше да демонстрират, че клубът ще се бори и продължава да се развива нормално.
Но и това не е вярно. В структурно отношение клубът си остава слаб - основно заради лошото финансово състояние на американските собственици на Ливърпул - Том Хикс и Джордж Джилет. Тяхна е и заслугата за финансирането на трансфера на Коул.
Освен това, ако Челси, Тотнъм или Арсенал бяха готови да платят 18,7 милиона паунда на Коул за четири години, то той щеше да си остане в Лондон. Може би за тях това вложение е твърде голямо за футболист, който ще е на 29 години през ноември и има в досието си една сериозна контузия в коляното. Коул, който е отличен футболист, не е от класата, която навремето демонстрираше Кени Далглиш и е съмнително, че ще успее да запази високото си ниво на игра.
Истината е по-различна - нито Ливърпул беше първият избор на Коул, нито Джо беше цел №1 за клуба. На Коул му беше лесно да похвали Ливърпул, след като подписа договора си с клуба. А сега е ред на Джерард да ласкае настоящите си работодатели. Със сигурност двамата щяха да говорят малко по-различно, ако в Испания клубовете имаха повече пари за чуждестранни играчи.
Барселона изхарчи почти всичките си свободни пари за Давид Вия. А каталунският клуб изтегли и 150 милиона евро банков кредит, за да може да плати заплатите на играчите си. Приоритетите на Моуриньо в Мадрид са по-други - той трябва да се погрижи за защитата и се готви да се отърве от някои от звездите си, играещи по-напред.
За съжаление, историята "Реал - Джерард" е пожелателна, а не реална. Като премахнем емоционалния елемент, получаваме един футболист, който над 10 години игра силно и постоянно за отбора, но логичното продължение би било да се пробва на ново място. Лошото е, че това ново място отсъства.
Стиви Джи не успя да поведе отбора напред през втората половина на последния сезон, когато вече беше ясно, че Рафа Бенитес се е предал. А евентуалната продажба на Джерард щеше да му се отрази добре - ново предизвикателство за него и солидно количество пари в касата на Ливърпул. А клубът има какво още да продава - Хавиер Масчерано иска да си тръгне, към Торес има интерес от Челси. Нека Ходсжън ги пусне да си ходят. В съблекалня без звезди ще му е по-лесно да реорганизира тима и да даде шанс на другите да се борят за слава.
Така че хвалбите на Джерард по адрес на Ливърпул не означават нищо. По същия начин Стиви говореше и за Англия преди началото на световното първенство, но не се получи както се надявахме. Рой Ходжсън няма нужда от красиви думи, а от футболисти със сърце.
