Барселона превзе още един велик европейски град и заби знамето си като шампион на континента за четвърти път в последните 10 сезона.
Това е хегемония. Това е династия - новата епоха във футбола на голям отбор, който се е задържал на върха дълго.
След Париж 2006, Рим 2009 и Лондон 2011, дойде и Берлин 2015.
Четири купи от Шампионската лига за само 9 години и място сред четирите тима, които притежават трофея завинаги във витрината си. Това е пети успех на каталунците в турнира, като първият им дойде едва през 1992 г.!
Тогава вече бяха минали ерите на останалите четири клуба, които могат да се гордеят, че са затвърдили успеха си и той не е бил просто мимолетно явление. С трима различни треньори, в различен стил, променящ се, но не слизащ от върха - клубът се нареди до най-големите.
Барса от 2006-а танцуваше в ритъма на Роналдиньо и бразилската самба с Деко, Едмилсон, Силвиньо и Белети около мегазвездата с номер 10. Меси бе още юноша бледен, а Иниеста и Шави останаха резерви във финала срещу Арсенал (2:1).
Иниеста влезе в игра за 45 минути и е единственият в епохата, който е записал игрово време и в четирите победни финала. Неслучайно той показваше с четири пръста след триумфа в Берлин - до него същото правеше и Шави, но той не игра в Париж.
През 2009 и 2011-а Барса бе машината на тики-така, изградена от Гуардиола. С много каталунски привкус, пълна със свои кадри, мотивирана от това - Пике, Пуйол, Валдес, Бускетс, Иниеста, Педро, Шави и геният Меси - все израснали в Ла Масия, академията на клуба.
Меси бе разликата, Шави и Иниеста - мозъкът, останалите даваха гориво в двигателя.
Барса от 2015-а е подчинена на индивидуалните качества на триото Меси - Неймар - Суарес, което надмина всички очаквания за първи сезон заедно.
Голът на Иван Ракитич за 1:0 във финала срещу Юве обаче показа, че това е Барса, преоткрила стила си - всички полеви играчи докоснаха топката, преди хърватинът да я вкара във вратата.
Това бе и първо попадение за тима от февруари, в което някой от тримата магьосници в атака не вкара или не асистира.
Направи го Иниеста, обявен за играч на мача. Андрес още не е готов да се сбогува с Барса, напротив - той е новият капитан. Шави си тръгва, спечелил всичко, за което един футболист дори не смее да мечтае.
Плашещо за съперниците на каталунците обаче е, че тази Барса е гладна за още триумфи, а с играч като Суарес, който преследва головете и победите като дивеч, следващите 2-3 сезона може да удължат барселонското иго в Европа.
Аргументите:
Голова лавина в атака, която няма спиране - Меси, Неймар и Суарес имат общо 124 гола за сезона.
Златната възраст на Пике, Алба, Масчерано в отбрана, като се търси заместник само на Алвеш.
Двама отлични вратари.
Бускетс, Ракитич и Иниеста се разбират отлично, а също са в разцвета на силите си.
И най-вече - Лео Меси е само на 27... (след дни ще стане на 28).
Десетилетието на Барса приключва с четвърта купа.
Но ерата на Меси и останалите не е свършила.
