Някога Адриано бе считан за Новия Роналдо, за кръстоска между Ибра и Феномена, както и за един от най-обещаващите нападатели в света.
Днес приключилата без време кариера на бившата звезда на Селесао, Интер и Парма остава една от най-големите загадки на съвременния футбол.
Той бе физически силен, изключително талантлив и с нюх към гола - сякаш притежаваше всичко нужно, за да замести Роналдо в Интер и в националния отбор на Бразилия.
В крайна сметка слабата му работна етика и безкрайните скандали извън терена попречиха на Императора да разкрие пълния си потенциал и да властва над европейския футбол.
Възходът и падението
Роденият в Рио де Жанейро нападател е орисан да стане звезда от самото начало на кариерата си. На 17 години успява да пробие в първия отбор на Фламенго, а на 19 вече премина в Интер срещу 13 млн. евро.
Все пак нямаше резервирано място за него в атаката на „нерадзурите" и бе продаден в Парма, където моментално блесна с 26 гола от 44 мача. Това му заслужи трансфер обратно в Интер само година и половина по-късно.
Адриано бързо направи впечатление и с националната фланелка, след като стана голмайстор на Копа Америка 2004, където Бразилия триумфира, показвайки забележителни игри.
Въпреки всичко това той от самото начало на кариерата си оставаше място за притеснения, поради буйния си нрав и начина си на живот.
През 2006-а бе хванат на два пъти да купонясва в нощни клубове, което принуди Дунга да го изхвърли от тима на Селесао.
„Той е роден шампион, но трябва да преоткрие мотивацията си, да намери правилния ритъм и да се фокусира. В Интер не е по-различно, отколкото в националния отбор - там има 18 шампиони в отбора и всеки ден Адриано трябва да се бори за мястото си", каза Дунга.
Това предупреждение обаче остана глас в пустиня. Макар да продължаваше да бележи редовно за тима на „нерадзурите", който спечели четири последователни титли от Серия А между 2006-а и 2009-а, бразилецът ставаше все колеблив и се превръщаше по-скоро в пречка с всеки изминал сезон.
Накрая търпението на Интер се изчерпа, след като той не успя да преоткрие себе си и под наем в Сао Паоло - Адриано трябваше да напусне като свободен агент, за да се завърне в родния Фламенго.
Там като че ли нещата отново потръгнаха за него - помогна на клуба да спечели бразилското първенство, но след това реши да се завърне в Италия с екипа на Рома и това се оказа пълна катастрофа.
В Рим, а и във всичките си следващи отбори, Адриано бе бледа сянка на предишното си Аз. Той обиколи още няколко бразилски клуба, но сякаш вече бе загубил и нюха си към гола, да не говорим за наднорменото тегло, което единствено го доближаваше до образа на Феномена.
Междувременно все така предпочиташе да прекарва времето си по нощните клубове, вместо да тренира.
Последният път, когато Адриано изигра поне 10 мача за един сезон, бе през далечната 2009-а.
Кариерата му завърши безславно през 2016-а след поредния неуспешен опит за възвръщане на формата в американския клуб Маями Юнайтед, който се подвизава в долните дивизии.
От звезда до престъпник
В средата на миналата година бразилската преса показа снимки на някогашни суперталант, който се бе пренесъл във фавелата Вила Крузейро в Рио. Това е един от най-престъпните райони на страната.
Адриано вече съвсем не приличаше на себе си - подут и извън всякаква спорта форма, кариерата му бе напълно погубена от проблеми с алкохола и наркотиците.
Бившият нападател на Селесао сега трябваше да плаща за протекция на членовете на местната престъпна банда Comando Vermelho. Това обаче не е чак такава изненада, след като още през 2010-а бе заснет с калашник в ръка, показвайки един от символите на бандата.
Но къде се обърка всичко?
Това е една наистина тъжна история, особено за онези, които винаги са се опитвали да му помогнат и да го извадят от блатото на собствените му проблеми. Такъв бе из Хавиер Санети, легендарният капитан на Интер, който бе ментор на бразилеца през годините му на „Сан Сиро".
Наскоро Санети разкри в едно интервю болката си заради провалената кариера на Адриано - той определи депресията на бразилеца като своя „най-голям провал".
Според аржентинецът едно трагично телефонно обаждане е променило завинаги бившия му съотборник и го е повело по пътя към самоунищожението.
„Бащата на Адриано се грижеше много за него и го държеше в правия път. Но в началото на сезон 2004/05 се случи нещо немислимо - той получи обаждане от Бразилия и му съобщиха, че баща му е починал", разказа наскоро капитанът пред Inter News.
„Видях го да плаче. Той хвърли телефона и започна да крещи, че това е невъзможно. От този ден насетне с Морати решихме да го вземем под крилото си като брат и да го пазим.
Той продължи да играе и да бележи, посвещаваше всеки гол на баща си. Но след това обаждане, той повече не бе същият човек.
Казвахме му, че е като кръстоска между Роналдо и Ибрахимович и че може да надмине и двамата.
Но въпреки всички усилия не можахме да се справим - не успяхме да излекуваме депресията му и това все още ме измъчва."
„Само аз си знам колко много съм страдал. Смъртта на баща ми отвори огромна дупка. Чувствах се самотен и се изолирах, след като той почина. В Италия бях тъжен и депресиран и тогава започнах да пия. Само тогава се чувствах щастлив, изпивах всичко пред очите си - вино уиски, водка, бира... Не знаех как да го скрия - сутрин отивах пиян на тренировка", разказва самият Адриано.
Може ли тази история да има щастлив край?
За съжаление това е малко вероятно, особено след като играчът е отхвърлил предложението на президента на Фламенго, да се завърне отново в родния си клуб.
„На Мондиал 2018 той ще е на 36 и все още е по-добър от останалите. Освен това Фламенго се нуждае от идол. Но той не прие", разкри Едуардо Бандейра де Мело пред Fox Sports.
За съжаление след смъртта на баща си Адриано се срина и загуби любовта си към футбола. Сега той вече напълно е обърнал гръб на играта, но изглежда това е поредното му лошо решение.
