Едва ли някой се е надявал по време на зимните тестове преди началото на сезон 2010 във Формула 1, че ще гледаме толкова оспорвана битка за световната титла. Тази година просто съдбата е с нас - нова точкова система, която при изравнени сили на отборите и пилотите завързва допълнително шампионата, разпръскване на победите между няколко фаворити, редуване на силни и не толкова силни представяния от страна на лидерите в класирането, откриване на нови „тайни" по автомобилите и от време на време по някой здравословен скандал, който да поддържа атмосферата напрегната.
Формула 1 се храни от това, малкият свят на големият автомобилен спорт живее с изброените преди малко елементи, а огромната част от феновете не могат да повярват, че това наистина се случва.
Помните ли скучното състезание в Бахрейн, където Фернандо Алонсо спечели първата си победа за Ferrari? Без изпреварвания, без изненади, разочароващо начало на сезона от всяка една гледна точка.
След това обаче нещата започнаха да си идват на мястото - дъжд тук-там, технически проблеми на лидерите (основно в Red Bull в първата половина на сезона), лош късмет (Алонсо в Монако и Валенсия) и т.н - почти на всяко едно състезание ставаше нещо, което допълнително завързваше интригата.
И все пак, след 12 старта, на върха на класирането с 4 победи е соченият за аутсайдер сред фаворитите Марк Уебър. Австралиецът отказа да остане в сянката на фаворизирания от тима Себастиан Фетел и се пребори за това да е лидера на отбора, макар и авансът му да е скромен - Марк е начело в класирането с 161 точки, Фетел е трети с 10 по-малко. На второ място между тях е световният шампион за 2008 Люис Хамилтън, който има 157 и е спечелил точки в 10 от досегашните състезания. В началото на сезона Люис изостана, взе първата си победа чак в Турция, но във Формула 1 постоянството винаги се възнаграждава. Почти същото важи и за настоящия световен шампион Дженсън Бътън - невероятна адаптация към условията на работа в Mclaren, две победи в първите четири старта и 147 точки до момента. Бътън, подобно на Хамилтън е много постоянен - точки в 11 старта и едно отпадане - в Монако заради грешка на механиците.
Така стигаме до най-сериозно прогресиралия пилот в последните стартове - Фернандо Алонсо, който има 141 точки, само с 20 по-малко от Уебър и е записал точки в 10 старта, в другите два беше малко по-назад - в Малайзия и на „Силвърстоун" остана извън Топ 10, но испанецът няма нито едно отпадане този сезон.
Първите петима в класирането са събрани в 20 точки, като се има предвид, че за победа във Формула 1 през 2010 се дават 25 точки, то шансовете да има размествания в класирането оттук нататък никак не са малки. А с оглед на състезанията, които ни очакват, просто няма как да няма още изненади.
Марк Уебър вече заяви, че колата му Red Bull RB6 ще е силна на всички писти до края на сезона, но тази година това не се оказа точно така. Въпреки че точно RB6 може да бъде сочен за образеца сред болидите, който задава темпото от началото на сезона и чийто конструктивни решения изненадват съперниците на тима - от съмненията за регулируемото окачване през ауспусите, разположени на пода, осигуряващи постоянна струя изгорели газове, обдухващи двойни дифузьор до огъващите се предни крила. Все „хитрини", които редовно осигуряваха на колата, създадена от екипа на Ейдриън Нюи аванс пред колоната. Но в последното състезание преди лятната пауза Гран при на Унгария авансът на Red Bull беше просто смазващ - над 1 секунда на обиколка и въпреки това на финала Алонсо беше между двамата пилоти на Кристиан Хорнър. Но пък там, както и на няколко пъти този сезон, се намесиха и външни фактори - ако Себастиан Фетел не беше наказан заради разсейването си зад колата на сигурността, състезанието щеше да се развие по съвсем друг начин.
Предстоят седем оспорвани състезания до края на сезона, развитието на болидите на големите отбори ще бъде подновено след края на настоящата седмица, а битката за титлата ще глътне сериозни ресурси на големите тимове. За всяко едно състезание колите на отборите в Топ 3 ще са със сериозни промени, защото едно леко изоставане и конкуренцията ще е дръпнала сериозно напред. Така че битката може да се спечели и от екипите, които се занимават с развитието на колата на своя тим.
Какво да очакваме оттук до края на сезона в оставащите седим състезания?
На 29 август пилотите ще се надбягват на класическото трасе Спа в Белгия, където преобладават бързите завои и където предимството трябва да е на страната на колите на Red Bull и Ferrari. Точно по отношение на стабилността в бързите завои Скудерията навакса най-много от изоставането си спрямо болидите на Нюи в последните месеци. Но в Белгия има и една дълга права, което обаче едва ли ще е достатъчно за пилотите на McLaren да объркат сметките на фаворитите. Но те трябва да забравяме потенциала за развитие на колата, който притежава тимът от Уокинг.
След Белгия, Формула 1 се пренася в Храма на скоростта на Монца. Може би на 12 септември Бътън и Хамилтън ще имат най-добрия си шанс за победа - пистата край Милано е със семпла конфигурация - дълги прави и няколко шикана и завои, като най-трудният е Параболика. Тук максималната скорост и минималното притискане към трасето е решаващо. McLaren ще има предимство и заради по-мощния си двигател Mercedes, а Red Bull може би ще е в ролята на догонващ. Хилядите тифози по трибуните ще очакват победа от Алонсо, но място на подиума е по-реалистична цел.
Две седмици по-късно, европейският сезон вече ще е свършил и тимовете ще се борят за победата в Гран при на Сингапур - на Марина бей няма възможности за изпреварвания, но пък се кара на осветление. Алонсо спечели в Сингапур през 2008, макар и нечестно, но сега Ferrari изглежда, че има най-подходящата кола за това трасе. И ако пилотите ан McLaren отново са по-назад, то тук шанс за реванш ще получат Уебър и Фетел.
За 10 октомври календарът предвижда още едно състезание на бърза и технична писта - Сузука в Япония. Бързи завои и отлична аеродинамика - това подсказва едно - Red Bull. Но Сузука е много „пилотска" писта, така че това е още един допълнителен фактор, който затруднява прогнозите. Времето по това време на годината е трудно за прогнозиране, но със сигурност в лагера на McLaren ще се надяват на дъжд - Бътън и Хамилтън тази година се справят отлично на мокро.
Две седмици по-късно следва старт с неизвестни параметри - Южна Корея дебютира като домакин на старт от Формула 1 с трасе, създадено от Херман Тилке. Последното не е много за хвалене. Все пак корейската писта ще има две дълги прави и технична част, но не би трябвало да очакваме фестивал на изпреварванията. Като в Абу Даби. Но тъй като пистата е непозната за всички, няма как да не е интересно.
После е ред на Бразилия - на 7 ноември е състезанието на Интерлагос в Сао Пауло. Бърни Екълстън определи пистата като „най-лошото трасе във Ф1", но той говореше така и за Монте Карло, после подписа договор за още 10 старта в Монако. През 2009 Уебър триумфира в Бразилия, но успехът му беше засенчен от това, че Бътън спечели титлата в същото състезание. Сега авансът на Red Bull би трябвало да е по-голям. Надеждата на McLaren е мощността на мотора Mercedes на изкачването във втората половина на трасето, а тази на Ferrari се казва Фелипе Маса - ако все още е мотивиран да се бори.
И накрая - на 14 ноември идва финалът на сезона на Яс Марина в Абу Даби. Страхотна писта, която обаче дава скучни състезания, а миналата година пилотите на Red Bull спечелиха двойна победа. Така че очаквайте силен финален спринт на Уебър и Фетел. Дано и двамата да имат шанс за титлата, докато Ф1 стигне до това състезание.
