В неделя Челси излиза срещу един от основните си конкуренти за титлата във Висшата лига - Манчестър Юнайтед. Двубоят на практика е първият истински тест за Андре Вияш Боаш. Португалският наставник едва ли можеше да си мечтае за по-лесен старт от двубоите със Стоук Сити, Уест Бромич, Норич и Съндърланд. Дори и Байер (Леверкузен) в Шампионската лига не изглеждаше сериозно предизвикателство.
Гостуването на Манчестър Юнайтед обаче е съвсем различно. Това са мястото и съперникът, които на практика сложиха началото на легендата за Специалния Жозе Моуриньо. Гледката на подскачащия край тъчлинията Моуриньо в двубоя, в който неговият Порто отстрани "червените дяволи" в Шампионската лига си остава незабравима.
Няколко месеца по-късно Моуриньо застана начело на Челси и успя да изведе отбора си до успех с 1:0 над същия съперник, но на "Стамфорд Бридж" в среща от първия кръг на първенството. Девет месеца след това Челси би с 3:1 на "Олд Трафорд" и си гарантира първата шампионска титла от 50 години насам.
Като цяло по време на престоя си в Англия Моуриньо загуби само един от шестте мача, в които се изправи срещу Алекс Фъргюсън в шампионата.
Сега обаче времената са различни. Всъщност ситуацията е точно обратната на тази, която беше. При Моуриньо Челси притежаваше неизчерпаема енергия, млади играчи и целият свят бе в краката им. Юнайтед пък сякаш се носеше по течението.
Сега Юнайтед е във възход, има предимство, както и перспектива за бъдещето. Челси пък е в състояние на неопределеност. 33-годишният Вияш-Боаш бе избран от Роман Абрамович, за да промени това, да върне титлата на "Стамфорд Бридж" и разбира се да донесе там Свещения Граал - трофеят от Шампионската лига.
Когато Моуриньо пристигна той бе на 41 г. и вече победител в този турнир. Той беше нахален, изключително самоуверен и определено се наслаждаваше на това да е в светлината на прожекторите. Никой не обичаше да е в центъра на вниманието повече от него. В много отношения това го поквари, повлия на неговата суета и го накара да вярва, че е над критиките и порицанията. Великолепният Моуриньо, кралят на Голямата четворка и най-ярката звезда на небето.
Но Вияш-Боаш е различен.
Когато спечели требъла с Порто през последния сезон той го направи с далеч по-малко фойерверки. Докато Моуриньо изваждаше на показ всичките си емоции, Вияш-Боаш е по-въздържан, по-хладнокръвен.
В много отношения той е футболен интелектуалец. Освен това има много неща, които все още не знаем за него. Разбира се, той има огромна вяра в себе си. Как иначе един тийнейджър би посмял да причака Боби Робсън, който по това време е треньор на Порто и да го убеди да му уреди почасова работа в щаба му?
Но все още не знаем как Вияш-Боаш ще реагира на неуспехите. Не знаем дали той има достатъчно опит, за да се справи с времените спадове, след като до този момент е постигал само успехи.
Голямата разлика между него и Моуриньо обаче е че неговият ментор пристигна в правилното време. И Юнайтед, и Арсенал в този момент бяха в криза. И Челси можеше да се възползва от това. Направи го с милионите на Абрамович и таланта на Моуриньо.
Вияш-Боаш от своя страна трябва да се бори не само с възкръсналите клубове от Манчестър, но и с Ливърпул, откъдето също пристигат тревожни за Челси сигнали. Освен това трябва да се справи с проблемите в собствения си състав - застаряващите играчи на ключови позиции и липсата на попадения при Фернандо Торес.
Добрата новина е, че Хуан Мата изглежда като играч и половина, че разполага с Давид Луис в защита, а Даниел Стъридж има истински и доста голям потенциал в нападение. Челси определено изживява своя преходен период. Точно както и мениджърът им, който се опитва да разбере колко добър е всъщност.
Отговорите ще научим на "Олд Трафорд" в неделя.
Защо чак сега? Абсурдната сага с Тен Хаг е срамно петно за Ратклиф и Ineos