Франк Лампард обяви края на кариерата си.
Лампард спечели три титли на Висшата лига, четири трофея от ФА Къп и по още два от Купата на лигата и Къмюнити Шийлд.
Вдигна трофея в Шампионската лига с Челси през 2012-а, а година по-късно покори и Лига Европа със „сините“.
Франк Лампард започна кариерата си в Уест Хем през 1994 г. Седем години по-късно Челси плати 16 млн. евро, за да го привлече в редиците си.
Лампард е голмайстор №1 в историята на „сините“ с 211 гола с фланелката на Челси. Той е и един от общо седемте футболисти, отбелязали повече от 150 гола във Висшата лига, със своите 176 попадения.
Бившият английски национал се оттегли от тима на Англия, заедно със Стивън Джерард, през 2014 г., след като изигра 106 мача с фланелката на „трите лъва“, отбелязвайки 29 гола.
След 13 златни години в Челси, Лампард замина за САЩ, присъединявайки се към Ню Йорк Сити.
Chelsea's tribute to Frank Lampardpic.twitter.com/Xbus9C8IXA
— 101 Great Goals (@101greatgoals) February 2, 2017
Два дни след трансфера си в МЛС се върна във Висшата лига и изигра цял сезон за Манчестър Сити, вкарвайки и шест гола, включително и един срещу Челси при равенството 1:1 във втория си мач за „гражданите“.
Следващите два сезона Лампард прекара в МЛС и вече на 38 г. каза „стоп“.
Легендата на Челси и английския футбол обяви оттеглянето си от най-великата игра с пост в Instagram. Ето какво написа Франк Лампард:
„След 21 невероятни години, реших, че сега е правилният момент да прекратя кариерата си като професионален футболист.
Въпреки че получих доста примамливи оферти да продължа кариерата си, както у дома, така и навън, чувствам, че на 38 съм готов да започна нова страница от живота си. Чувствам се неизмеримо щастлив от всичко, което съм спечелил, от това, че представях страната си повече от 100 пъти и от повече от 300-те гола в кариерата си.
Има има много хора, на които трябва да благодаря.
Благодаря на родителите си за начина, по който ме възпитаха и че ми предадоха ценности като трудолюбие, отдаденост и професионализъм – ценности, които спазвах във всичко, с което се захванех.
Винаги ще бъда благодарен за подкрепата на семейството ми, на съпругата ми Кристин и на двете ми дъщери Луна и Исла. Това, което ми дадохте, винаги е било източник на силата ми. Обичам ви много.
Също така, на приятелите и съотборниците ми, които винаги са били до мен. На мениджърите и екипите, с които имах удоволствието да работя. Бих искал да благодаря и на отборите, за които имах привилегията да играя.
Първо – на Уест Хем, където дебютирах през 1996 г. Благодаря на всички, които вярваха в мен на толкова крехка възраст. Благодаря и на Манчестър Сити и на Ню Йорк Сити. Наслаждавах се на последните си години и на подкрепата, която получих от City Football Group и феновете.
Но, разбира се, най-големите благодарности са към Челси, клубът, който ми даде толкова много велики спомени. Никога няма да забравя възможността, която ми бе дадена, и всичко велико, което постигнахме заедно. Невъзможно е да благодаря на всеки поименно, който ми е помогнал и ме е подкрепял през тези 13 години там. Мога само да кажа, че от деня, в който подписах, и досега съм благодарен на всички.
Подкрепата, която аз и моите съотборници получавахме от феновете на Челси, бе невероятна. Страстта и жаждата им за победи ме караше да давам най-доброто от себе си всяка година. Нямаше да успея без тях.
Гледайки напред, благодаря и на ФА за възможността да уча и да получа треньорската си квалификация. С нетърпение очаквам да преследвам целите си извън терена.“
