Лионел Меси може и да има повече талант, да е с повече титли и повече голове в Ла лига, но Кристиано Роналдо доказа на това европейско първенство, че притежава качества, които липсват на аржентинеца. Топки.
Трудно е да не се впечатлите от това, което направи Роналдо при дузпите срещу Полша на 1/4-финалите. От начина, по който окуражи Жоао Моутиньо да изпълни дузпа. Моутиньо, който пропусна от бялата точка срещу Испания преди четири години – когато Роналдо дори не получи шанс да изпълни петата дузпа.
„Ако загубим, *би го. Всичко е в Божиите ръце“, каза Роналдо. Даде нужната увереност на съотборника си и освободи останалите от напрежението. Капитанската лента е на ръката на Роналдо с причина. Той е лидер и го доказва с всеки мач това лято.
1/4-финалът бе един от четирите мача, в които Кристиано не успя да се разпише. Никой обаче не може да отрече, че във всичките мачове работи безспирно за отбора си. Никой не може и да отрече огромното желание на Роналдо за класиране напред, когато по време на дузпите в Марсилия вървеше напред-назад в централния кръг и се непрестанно се молеше на Господ някой от поляците да сбърка.
The things you don't see... Ronaldo encouraging Joao Moutinho to take a penalty for #PORpic.twitter.com/vdWKP0Aia5
— Football Stuff (@FootbalIStuff) July 5, 2016
Роналдо винаги е казвал, че мечтае да спечели трофей с националния отбор. Сега е на 31 г. и няма да получи по-добра възможност. Мечтата може да се превърне в реалност и една от огромните причини е, защото Роналдо го иска силно. Работи за това. Страхотният му гол с глава срещу Уелс дойде като награда за усилията му и помогна за класирането на Португалия на първи финал от 12 години насам.
Само на 19 г. на Евро 2004, Роналдо впечатли света със спокойството си и представянето си на големи форуми. И тогава вкара на полуфинала, срещу Холандия. Две години по-късно пак бе на полуфинал, срещу Франция. На Евро 2012 също, а международната кариера на Роналдо изглеждаше, че ще завърши с поредица от провали.
Испания и Германия владееха футболна Европа, а и целия свят, в последните години. Плеядата от звезди, които тези две нации родиха, направиха постижението на Португалия да изглежда като нищо повече от посредствено. Да, техни играчи също успяха, по един или друг начин, но не в същото количество и качество.
Докато Испания приветства златното поколение на Шави, Карлес Пуйол, Андрес Иниеста и Серхио Бускетс, Португалия се сбогуваше с Луиш Фиго, Руи Коща, Фернандо Коуто и Вито Баия. Това бяха идолите на малкия Роналдо, който успя да „обуе обувките“ на който и да е от тях.
Той е капитанът, рекордьорът по голове, футболистът с най-много мачове. Първият играч, вкарвал на четири европейски първенства. Изравни рекорда на Мишел Платини за голове на европейски футболни финали – девет. Четирите му гола в плейофите за Мондиал 2014 срещу Швеция му помогнаха да засенчи дори легенди като Луиш Фиго и Еузебио. Той е най-великият им играч и сега има шанс да направи това, което те не успяха – да вдигне трофей.
Разбира се, трофеи на клубно ниво не липсват: три Шампионски лиги с два различни отбора, титли, купи, суперкупи, индивидуални награди и три „Златни топки“. Има всичко. Постигнато при различни треньори, при различни стилове на игра.
Лионел Меси не се е изправял пред драма, каквато имаше в Реал при Мануел Пелегрини и Жозе Моуриньо. Не е минавал през „ерата“ Рафа Бенитес. И по време на целия този хаос имаше само една константа – Кристиано Роналдо.
Меси сам избираше какво да се случва в Барселона. Сам посочи Тата Мартино за треньор. Има информации за среща очи в очи с Алехандро Сабея през 2011-а, след която е бил разубеден да не напуска националния отбор. Дава му се всяка роля на терена, която поиска. Нещо, което получи доказателството си, когато Луис Енрике за малко не бе уволнен, след като остави Меси на пейката срещу Реал Сосиедад през януари 2015-а.
Роналдо се промени с годините. Вече не може да очакваме от него да търчи по крилото, минавайки противник след противник, след което да забие топката в далечния ъгъл. Той се адаптира към новата реалност. Играта му се състои в съхраняване на енергия за правилния момент. Вече няма същата бързина в краката и дрибъл. Това, което му липсва отпреди, го компенсира в други аспекти.
Това не е перфектният отбор на Португалия. Той не играе атрактивен футбол, но притежава упоритост и отдаденост – качества, които малко мислеха, че тим, в който е Роналдо, може да притежава.
Роналдо и Меси винаги ще бъдат възприемани за индивидуалните си постижения. Но ако Роналдо изведе Португалия до първи трофей в историята, споровете за това кой има по-успешна кариера трябва да приключат. Той би направил това, което Меси така и не успя (засега – бел. ред.) - да спечели със страната си.
В Аржентина има шампионска култура – двукратен световен шампион, митът за Диего Марадона – това го няма в Португалия. Колективните успехи, на които „лежат“ новите поколения, при тях липсват.
Аржентина е пълната противоположност. Отборът им от 2014-а – който не успя да последва този на Марадона – бе може би най-добрият изобщо в историята им. Лионел Меси никога няма да получи по-добър шанс да спечели световно първенство. Не бе на ниво в групите, пропусна и да отбележи във финала. Пропусна шанса си и в три финала на Копа Америка.
Липсата на международна слава и почти безразличното му отношение в националния отбор винаги ще бъдат козове в ръцете на противниците му. Без каталунския комфорт, задачите пред него изглеждат много по-трудни.
Ако Португалия спечели Евро 2016, всеки един от играчите ще е свършил работата си перфектно, а Роналдо ще ги е извел като капитан до трофея, благодарение на саможертвата си, трудоспособността си и скромността си.
е и?
Браво на Португалия !