Славия навършва 100 години на 10 април. Спортният клуб, създаден на полетата край Руски паметник през 1913-а устоя на войни, режими, преходи и хаос, който съпътства ежедневието ни от поне две десетилетия. Славия оживя, съществува и празнува!
Стогодишният юбилей на най-стария оцелял софийски клуб идва навреме, за да се сетим, че корените на спорта ни не са под краката на настоящите футболисти от т.нар грандове. Ежедневно четем за Бандаловски и Гаджев, но дали децата ни, и въобще подрастващите спортни запалянковци знаят за Шами, Ларгов, Желязков, Чаво Цветков и Мони Симеонов?
Не знаят. Не помнят как Славия е стигнал полуфинал за КНК през 1967 г., когато е елиминиран от Рейнджърс. Не си и помислят даже, че Жужо е комбинирал с Кройф и Гулит, за да стане шампион на Холандия с Фейенорд.
За съжаление трябва да има юбилей, за да се сетим (а някои да разберат за първи път), че покойната Ваня Войнова и Славия спечелиха уникалните 12 поредни шампионски титли в баскетбола, а през 1959-а и 1963 г. са носителки на Купата на европейските шампиони. И че Войнова е приета посмъртно в Залата на славата на играта в САЩ.
Дори може и да не знаят, че от Славия тръгна за големия спорт Матей Казийски, когото сега чакаме като месия в националния по волейбол. Но и преди него има успехи, като например загубения финал за КЕШ в този спорт през 1976 г.
Едва ли знаят, а е добре да научат и за братята Етрополски. Рожби на Славия.
Славия е голямо парче от историята на българския спорт, без да претендира да има фенове, колкото имат Левски и ЦСКА. Но привържениците на този клуб не оставиха нито един от клубовете си да умре, опитваха и в най-трудните години да спасят волейбола, баскета, хокея, водната топка... Къде отборите имаха успехи, къде - просто ги имаше и има. Това не е малка победа.
Мнозина сега обвиняват футболното ръководство, че отборът тъне в сивота и среднячество. Венци Стефанов е трън в очите на слависти, но мнозина осъзнават, че в тежките години, в които се развива спортът ни, ако го няма него може и да е много по-зле. И ако при Левски и ЦСКА това са само кухи заплахи на босовете, при Славия може да се окаже факт. Дали някой ще е толкова ентусиазиран да вади пари за клуб, който не е гранд, не е в обществения фокус и събира по няколкостотин зрители на мач?
Довечера в Зала 1 на НДК славистите ще се съберат да отбележат годишнината с юбилеен концерт. Разпродадени са над 3000 билета. Три хиляди слависти не се събраха на финала за купата срещу ЦСКА преди 2 години - най-големия футболен мач на клуба за новия век.
Да, хората не са щастливи от сегашния вид на Славия. Да, трибуните пустеят, както е навсякъде из страната с малки изключения. Да, спортовете на "белия" клуб вече вадят по един диамант на няколко години - като Казийски, например, а не бълват добри състезатели като едно време.
Но Славия го има. Най-старият оцелял софийски клуб. От полетата на Руски паметник до концерта в НДК, идеята на "белите" живее. Тлее, мъждука, разгаря се по-силно с някой фурор или титла в отделен спорт... Но я има.
Достойна за уважение дори само с инстинкта и усилията на немалко хора за съхраняването и.
