Финал преди финала

"Ако искаме да играем за медал, то трябва да преминем задължително през руснаците!", така една от легендите на родния волейбол Любо Ганев коментира пред BGvolleyba.com предстоящия съперник на България на европейското първенство по волейбол.

"Ако искаме да постигнем това, което се целим, а именно да играем на финал, то задължително е да минем през руснаците", съгласи се и друг бивш волейболист Борислав Кьосев.

"Ще трябва да победим Русия, за да отидем до финалите. Това значи, че ще играем един своеобразен финал преди финалите", допълни бившият национален селекционер Христо Илиев.

От снощи насам двубоят с Русия се превърна в най-обсъжданата тема. И феновете пак, както и преди година се оказаха разделени. Трябваше или не трябваше България да печели срещу Германия? Честната игра и чистата съвест или правилна стратегия, извеждаща те до голямата цел?

Преди година на световното първенство Бразилия избра второто, излезе с откровената нагласа да загуби сблъсъка си с България и да попадне в по-лесния поток. След това "селесао" стана шампион, а нашите завършиха на седмо място, като оправдаха оставането си извън четворката с грешките допуснати в мача с Куба. Сблъсък, който при правилно планиране изобщо нямаше да се състои...

Сега ситуацията се повтаря. Но този път изборът трябваше да направят родните национали. Сметките ясно показваха - ако българите загубят с 1:3 или 0:3 Полша щеше да бъде принудена да хвърли всички сили в двубоя със Словакия. Евентуална загуба изхвърляше европървенеца още в тази фаза, а победата му даваше второто място и го пращаше на четвъртфинал с Русия. "Това не влиза в разбиранията ми за спорт. Не мога да изляза пред отбора и да кажа: Момчета трябва да загубим, това е немислимо", отсече след двубоя с Германия Радостин Стойчев.

А дали не бе възможно просто да заложи на резервите? Така те щяха да получат възможност за изява, титулярите да получат почивка преди оставащите тежки битки, а и в подобни действия няма нищо неморално, те са просто правилно разпределение на силите...Именно към този вариант прибегна Андреа Анастази. Затова и днес в Полша никой не го упреква за загубения мач със Словакия, макар европървенеца да е само с една победа от изиграни три срещи.

Към този вариант прибягват дори големите футболни отбори. Направи го Манчестър Юнайтед в края на миналия сезон във Висшата лига когато му предстоеше далеч по-важен сблъсък с Барселона във финала на Шампионската лига. Направи го и Барселона в Испания преди същия мач.

А и в крайна сметка този мач с Германия е само една битка от цялата война. Важно е да спечелиш именно войната, а не отделната битка. Освен това е турнир, който може да определи бъдещето, защото финала те праща на турнира за Световната купа, който е първата и може би най-лесната възможност за класиране на олимпийските игри в Лондон догодина. А нали това е голямата цел?

Разбира се, медалът винаги има две страни. Ако се справят с Русия още на тази фаза родните национали ще си разчистят пътя до титлата. На полуфиналите възможните съперници са Сърбия, Франция или Турция. А след това на финал остава някой измежду Италия, Словения, Финландия, Чехия, Полша, Словакия.

Голямата въпросителна е дали през това лято отборът ни може да бие Сборная. Тимът на Владимир Алекно си спечели допълнителна доза самочувствие с победата в Световната лига. На финала руснаците се справиха не с кого да е, а с Бразилия и прекъснаха негативната тенденция да не успяват да вземат титлата в голямо състезание.

В последните две години родните волейболисти спечелиха два важни за нас мача срещу Сборная - в малкия финал на Евро 2009 и в предварителната група на световната лига. Първият двубой ни донесе медал, вторият класиране на финалите след четири години пауза. Но в първия случай руснаците още преживяваха шокиращата си загуба на полуфинала от Франция, а във втория - двубоят бе без никакво значение за тях.

Те ще имат и още две предимства на своя страна - няма да сменят мястото и залата, в която играят и ден повече за почивка. А това понякога може да се окаже малкото камъче, което обръща колата.