Пазарът на играчи под наем обикновено осигурява добри попълнения за клубовете от Висшата лига. Дали обаче там всичко е наред? През миналия уикенд Гаел Какута - който започва шестия си договор да рита под наем - вкара гол за Райо Валекано слещу Елче.
Веднага след това ВВС разкри, че Какута се е обадил в Лондон, за да уведоми Челси как се справя в Испания. Според главния изпълнителен директор на Челси Рон Гърли, всеки един от играчите, които клубът е дал под наем, трябва да докладват какво са направили в мача, в който са играли, като срокът за това е 30 минути след последния съдийски сигнал. В момента 26 играчи на Челси играят под наем в други клубове.
В най-добрия случай някои от тях ще се върнат в Челси. Така стана с Тибо Куртоа, който трупа опит няколко сезона в Атлетико (Мадрид) - така лондонският клуб изпрати в Испания перспективен тийнейджър, а получи обратно завършен талант. В повечето случаи обаче играчите така и не получават шанс да се изявят за клуба, който притежава правата им.
Други футболисти, като Ромелу Лукаку и Кевин де Брюн, носят печалба на клуба, когато най-после бъдат продадени. Но и тук това е изключение. В повечето случаи става въпрос за млади играчи, които стават свободни играчи или биват продадени твърде евтино.
Сама по себе си системата, по която работи пазарът за играчи под наем, е изпълнена с противоречия. И някои от тях излизат на бял свят точно сега, когато правилата на финансовия феърплей започват да действат все по-сериозно. Клубовете продължават да купуват на едно, а когато сметките им пред УЕФА вече не излизат, изведнъж цели групи футболисти биват давани под наем. И това важи не само за неизвестни или неопитни играчи, някои големи звезди също сменят клуба си по този механизъм.
Селекцията, която ще ви представим, демонстрира пропуските в регулациите, уреждащи даването под наем на играчи, при това само във Висшата лига. Става въпрос за 11 опитни и ценни футболисти, които общо имат 425 мача за страните си.
