Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да излезеш от кома, да се помислиш за Матю Макконъхи и да проговориш френски: Невероятната история на един футболист

Да излезеш от кома, да се помислиш за Матю Макконъхи и да проговориш френски: Невероятната история на един футболист

Това е уникалната история на един британски футболист от полупрофесионалните лиги, който претърпява тежък инцидент и изпада в кома, но преминава през почти чудодейно възстановяване.

Когато Рори Къртис се събужда в болницата, той не знае къде се намира и как е попаднал там. Не помни миналото си на обещаващ нападател в академията на Манчестър Юнайтед. Не помни и катастрофата, оставила го със счупено ребро, счупен лакът и мозъчен кръвоизлив.

Но когато отваря очи, той проговаря свободно на френски - език, който някога е учил в училище, но оттогава отдавна е забравил.

Къртис говори с такава лекота и съвършено произношение, че френскоговорящата медицинска сестра пита баща му от коя част на Франция е момчето. Перфектният му френски обаче продължава само по време на този първи разговор и се изпарява бързо като спомен от сън.

"Чувайки моя френски, баща ми започна да изследва откъде идва нашият род", разказва футболистът. "Оказва се, че произходът на семейство Къртис е от Нормандия, но това е било през XIX век. Сега, ако напишете името ми в YouTube, ще видите конспиративни теории, че мозъкът може да запазва познанията на цели поколения. Луда работа".

Пътното произшествие, което Рори Къртис тотално е забравил, се случва през август 2012 г.

Тогава той е на 22 и пътува по работа за строителната компания, в която работи паралелно с футболните си занимания. Неговият микробус се блъска странично в камион, преобръща се и поема тежестта на удара при верижна катастрофа между общо шест автомобила.

На пожарникарите им отнема 40 минути, за да го извадят и травмите му са толкова тежки, че той веднага е поставен в изкуствена кома. Остава в това състояние шест дни в болница "Кралица Елизабет" в Бирмингам. Лекарите съветват семейството му да се готви за дълго, трудно и само частично възстановяване. Не е много вероятно той отново да проходи и да проговори.

Всъщност обаче тогава докторите просто подценяват организма на Рори Къртис. Катастрофата не е първото му голямо премеждие.

Когато е 7-годишен му поставят диагнозата септицемия и лекари му дават само 50% шанс за живот. Става дума за сериозно и често фатално заболяване, което се характеризира с наличие на множество активно делящи се бактерии в кръвта. В резултат на това възниква системен отговор, водещ до органна дисфункция.

След шест седмици в болнично отделение, единствената последица за Рори от болестта е леко и временно влошаване на зрението.

"Аз бях единственото дете там, което не загуби някой от крайниците си", разказва Къртис. "Лекарите не можеха да повярват".

След като оздравява, момчето започва да блести и с атлетически качества и да показва спортни заложби. В семейството му са фенове на местният тим Бирмингам и го насърчават да се пробва като футболист.

Така и става. Когато е на 13, Рори е забелязан от агент на Манчестър Юнайтед, след което започва да пътува до базата на Юнайтед - Карингтън. Той обаче още не е готов да напусне родителите и приятелите си и да се премести за постоянно в Манчестър. Затова е постигнато споразумение, при което момчето заиграва в Уолсол, докато Юнайтед запазва възможността да го вземе обратно по-късно.

Контузия проваля неговите планове да се пробва отново при "червените дяволи", но при юношите на Уолсол Рори заиграва в нападение с бъдещото сериозно име във Висшата лига Трой Дийни.

Още веднъж контузия спира Рори и когато резервният тим на Уолсол се нуждае от нападател, взима Дийни вместо него.

"Във футбола всичко е въпрос на тайминг. Точното място, точното време", обяснява Къртис. "Щях да получа своя шанс. Не мога да кажа, че щях да бъда където е Трой сега, но и двамата щяхме да имаме шансовете си".

Вместо това, ентусиазмът на Рори Къртис за футбол започва да избледнява, макар че нападателят продължава да се изявява в различни полупрофесионални клубове.

Последното нещо, което младежът помни преди катастрофата е, че играе в мач за Стаупорт Суифтс, но напуска терена с травма в гърба.

След инцидента, с Рори се случват редица странни неща. Освен че проговаря френски, той се събужда от комата и с убеждението, че е 10-годишен.

После, когато майка му му казва, че тяхното семейно куче е умряло отдавна, психологическата му възраст скача с две години нагоре. 

За известно време Рори е убеден, че всъщност е холивудският актьор Матю Макконъхи и обяснява на всички в болницата, че трябва да го пуснат да снима следващия си блокбъстър. 

"Спомням си как погледнах в огледалото и не осъзнавах кой ме гледа оттам".

През ноември Къртис е изписан от болницата в инвалидна количка и с толкова увредена краткотрайна памет, че е принуден да записва в бележник всяко свое действие през 15 минути, за да знае, че например вече се е изкъпал и обядвал. "Изписах изцяло към два тефтера", признава той.

Предупреден е, че трудно ще се върне към нормалния си живот и може дори елементарни дейности като обличането да се окажат отвъд възможностите му - но в рамките на година Рори се възстановява напълно.

Шокира докторите с това, че дори не накуцва и се завръща към футбола. Макар че е съветван да не играе повече, защото евентуален удар в главата е твърде опасен за него, той отново се пробва в полупрофесионалните лиги. 

"В първия ми мач ме удариха с лакът в лицето и баща ми искаше да нахлуе на терена", припомня си играчът. Рори обаче има твърде високи изисквания към себе си и е разочарован, че скоростта и първото му докосване не са като преди.

Затова в главата му започва да се върти решението окончателно да се откаже от кариерата си на терена. Преживяното го кара още повече да оценява своето семейство, което е неизменно до него по време на възстановяването му.

Така Рори Къртис се насочва към семейния бизнес, става фризьор и даже започва да преподава фризьорство в колеж в Бирмингам.

Скоро отваря и свой собствен салон, а футболът остава на заден план и талантливият нападател продължава да играе от време на време, просто за удоволствие.

"Понякога човек си мисли, че още го има в себе си, друг път си казва, че не е така. Просто осъзнаваш защо си се отказал".

Важното е обаче, че Рори е жив и здрав и неговата забележителна житейска история продължава. Пък дори футболът вече да има съвсем малка роля в нея.

Най-четените