Името на отбора Wakefield Ladies Football Club очаквано не повдига веждите с огромен респект, когато бъде споменато. Вероятността да сте го чували е между нула и никаква, а съперниците му трудно могат да бъдат наречени "уплашени до смърт", когато излязат срещу отбора.
Той се подвизава в петото ниво на футболната пирамида при жените в Англия. Напълно аматьорски е, разбира се. Ето това е най-близкото разстояние, до което Уейкфийлд, 20-ият по големина град в Англия, се бе доближавал до това да има футболен отбор. Поне така бе до тази 2020-а.
Защо и как... Въпросите определено са повече от отговорите.
Заедно с околностите, т.нар. "district area", градът има население от около 350 000 души. Много по-голям от това на Съндърланд, Дарби, Портсмут, Уулвърхемптън или Нотингам. Градове с тимове-шампиони, че и не само на Англия, а на Европа. Но Уейкфийлд на футболната карта го няма.
Разположен в Йоркшир, между Барнзли и Лийдс, а наблизо са Хъдърсфийлд и Брадфорд. И в четирите града по футбола са страшно запалени, те са на по 13-25 км разстояние от тук, та всеки може да отиде да гледа някой от споменатите отбори. Но го правят малцина, броят се на пръстите на ръцете. Уейкфийлд просто не е футболен град.
За сметка на това е миньорски град, както и трети в подреждането за "най-музикален град" на Англия.
Тук има много какво да се прави и да се види, само шумът от типичната глъчка в 15:00 ч. следобед в събота край стадиона липсва. А тя е една от най-типичните характеристики от живота на хората в страната, нали?
Може би не сме съвсем прави и за това, че не е футболен град... Пъбовете анонсират предаване на мачовете, спортната книжарница в центъра е пълна с автобиографии, списания за футбол и всякакви книги за играта. Уейкфийлд обаче, подобно на друг исторически значим и пропит с духа на минали епохи английски град - Кентърбъри, няма отбор по играта с кръглата топка. Просто никога не е имал.
Уейкфийлд има ръгби - отборът е в Супер лигата, популярен и нелош. Но хората в града обичат футбола и искат да гледат свой тим, а не "песовете" от Барнзли или "тигрите" от Хъдърсфийлд. Да не говорим за "онези" от Лийдс, тук малцина ги обичат. По-добре децата им да подкрепят Манчестър Юнайтед и Ливърпул, отколкото тях. Това си е отличителна черта на йоркширския фолклор - или си от Лийдс, или си твърдо против тях!
Има планове всичко това да се промени. Крис Търнър е бивш играч на Съндърланд, Юнайтед, Лийдс, а после бе мениджър на Шефийлд Уензди и Хартлипул. В началото на тази година той основа Уейкфийлд АФК, но дейността му току бе започнала, когато пандемията вледени не само спортния живот на планетата. Търнър е директорът.
Майк Хегърти е собственикът. Той е човекът с парите и двамата се чудят от коя идея да стартират, а имат доста такива. Компанията на Хегърти е готова да инвестира към 40 милиона лири в следващите 10 години, като проектът е с такава стратегическа визия към момента на стартирането си. Не са много пари, но включват изграждане на инфраструктура и "запалването" на региона по отбора.
"Уейкфийлд е странно място да правиш спорт - казва Хегърти. - Няколко градчета в един, на практика. Има много пъбове, много клубове, кипи живот. Или поне - така беше преди този вирус... Хората се тълпяха да гледат мачове из кръчмите, но си нямат свой отбор. Бог знае докъде можем да го докараме, ще тръгнем от аматьорските нива. Но поне сме длъжни да опитаме."
Търнър добавя: "Всички гледат на това място като на град на ръгби. Но ние ще го променим. Страшно много деца играят футбол тук, видях го с очите си. Ние ще направим така, че те да изградят футболната култура на града и след 50 години нея вече да я има трайно."
Те тръгват от нула, даже вероятно от по-ниско. Скептицизмът е огромен, но и моментът е такъв. На кого сега му е до това дали ще има нов футболен отбор в града при тази пандемия?
Стадион засега няма и ще се ползва "Милениъм", където играе ръгби отборът Федърстоун Роувърс. Напълно достатъчен е, има всички необходими удобства.
За месец след създаването си, Wakefield AFC събра няколко хиляди последователи и куп позитивни коментари в социалните мрежи. Все от местни, разбира се. Хората все пак се събуждат за играта, която не са гледали на живо, на сериозно ниво, никога.
Адам Локууд е първият мениджър в историята на местния клуб. Той е момче от Уейкфийлд, играл из долните дивизии с Бери, Йовил, Донкастър и Олдъм. Помага му Лий Крукс, който има мачове за Манчестър Сити. Тимът стартира с 4:0 у дома на 3 октомври срещу Оутибридж, а по трибуните имаше над 300 зрители. В аматьорските лиги, в някои региони на Англия, публика е разрешена.
"Целта е да са 3000, когато стигнем Лига 2 и влезем в професионалния футбол", смее се Локууд. Той знае, както и всички, захванали се с амбициозния проект, че привличането на всеки един нов фен на футбола в града ще е предизвикателство.
А далечната цел е през 2030-а Уейкфийлд да има собствен футболен стадион за 17-20 хиляди, на който средната посещаемост да не пада под 10 хиляди. И нивото, на което да играе, да е Чемпиъншип. След това... Ясно.
Всеки с амбиции гледа към небето, нали? Дори да тръгва от ниво, по-ниско от морското равнище.
