Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ето защо Солскяер е прав: За суперклубовете успехът вече не се измерва в трофеи

Оле знае, че купите няма да му помогнат да се задържи на поста, ако не класира Юнайтед в Шампионската лига Снимка: Getty Images
Оле знае, че купите няма да му помогнат да се задържи на поста, ако не класира Юнайтед в Шампионската лига

Говореше се, че се задава може би най-важният период за целия сезон на Манчестър Юнайтед, но май ключовият двубой всъщност беше изигран отдавна.

Още на 14 март Юнайтед победи с 1:0 петия в класирането Уест Хем и се бетонира в зона "Шампионска лига". Предстояха далеч по-интригуващи сблъсъци с Милан на "Сан Сиро" и с Лестър за Купата на Англия, но в съвременната футболна реалност те просто вече нямат очакваната тежест.

За най-елитните футболни клубове приоритет №1 е да си гарантират приходите от участието в Шампионската лига и спечелването на някоя домашна купа или на второстепенен европейски турнир все повече губи значение.

Кристалното доказателство за това са финансовите резултати на Юнайтед, публикувани в началото на месеца, които показват, че пропуснатите печалби заради празните трибуни на "Олд Трафорд" са до голяма степен компенсирани от скока в приходите за излъчване на мачовете.

Сравнението със същия период миналия сезон доказва каква е голямата разлика - участието в Шампионската лига.

Това е минимумът, който се очаква всяка година от Оле Гунар Солскяер и неговия отбор и макар че мениджърът създава впечатление на футболен романтик, след две години и половина на поста гледната му точка е съвсем прагматична.

Всекидневните му усилия през тези две години и половина отиваха в посока да бъдат изпълнени минималните стандарти. И до момента те се изпълняват.

Нищо чудно, че в такъв случай Солскяер въобще не се трогва от някои подхвърляния, че трябва да спечели трофей с "червените дяволи" - Лига Европа, ФА Къп или каквото и да е друго - за да докаже, че отборът прогресира.

"За мен позицията в първенството показва дали има прогрес или не", заяви той в едно изказване, което не спира да се подлага на анализ в медиите. "Винаги това е същината на един сезон и там виждаш доколко си способен да се справиш с възходите и паденията".

"Всеки турнир за купа може да ти даде трофей, но понякога е въпрос повече на его за други мениджъри и клубове да спечелят най-сетне нещо".

"Но един трофей няма да докаже "Ето, ние се завърнахме", не. Ще го докаже постепенният прогрес, с който се качваш на върха или близо до него в лигата, както и постоянството. Понякога турнир за някоя от купите може да скрие факта, че все още изпитваш затруднения".

Няколко дни по-късно Юнайтед беше елиминиран от ФА Къп след 1:3 срещу Лестър. Така шансовете на отбора за трофей за пореден път намаляха, а казаното от Солскяер продължаваше да бъде тълкувано по доста преувеличен и преиначен начин.

Няма как обаче човек да не се замисли за предшествениците на норвежеца. Жозе Моуриньо донесе последните засега купи в историята на Юнайтед и това се случи преди 4 г., когато той спечели ЕФЛ Къп и Лига Европа.

Правеха се сравнения с първия трофей на Моуриньо в английския футбол, Купата на лигата през 2005 г., която той твърдеше, че е позволила на играчите на Челси да усетят вкуса на успеха преди да се превърнат в доминатори на Острова под негово ръководство.

Нищо такова не се случи в Манчестър Юнайтед и отборът завърши шести в сезона, в който спечели двата трофея.

Преди Моуриньо да се появи в Манчестър, Луис ван Гаал грабна Купата на Англия през 2015 г., но беше уволнен броени дни по-късно, тъй като не успя да вкара тима в топ 4.

Дори само това решение на шефовете показва по какви стандарти е оценяван Солскяер и доколко купите биха му помогнали да се задържи на поста.

Естествено, купите са важни за привържениците и им създават спомени за цял живот. Те са есенцията на спорта и олицетворяват желанието винаги да печелиш и да бъдеш №1 във всяка надпревара.

Солскяер не отрича нищо от това.

"Всеки мениджър иска да печели всеки мач, искаме да побеждаваме на всички фронтове", настоява той. "Ако си достатъчно постоянен и понякога с достатъчно много късмет, така или иначе ще печелиш трофеи".

Тук стигаме до гледната точка на клубните собственици в съвременния футбол. И тази гледна точка е доста сурова и утилитарна.

Следствие от все по-деликатната и безмилостна финансова реалност на играта е, че модерните суперклубове вече мерят успеха по различен начин и го свързват с триумф в местното първенство и в Шампионската лига.

За хегемоните в Лига 1, Бундеслигата и Серия А, даже вече и местната титла не е достатъчна. Ако не вярвате, питайте Томас Тухел, Нико Ковач или Маурицио Сари.

Шампионската лига се превръща в единствения трофей, който въобще има някакво значение. А самото участие в турнира е по-важно от спечелването на всички други надпревари.

По тази логика приходите, които носи дори четвъртото място във Висшата лига, са основен стремеж на всеки клуб и никой мениджър не би заменил въпросното четвърто място с какъвто и да е трофей във второстепенен турнир.

Това може да се разминава с амбициите на феновете, но е хубаво те да знаят защо постът на Солскяер няма да е застрашен, докато той държи Манчестър Юнайтед неизменно в Шампионската лига.

Както и защо трофейната суша на Юнайтед може да продължи още дълго.



Най-четените