Сред многото причини за упадъка на Манчестър Юнайтед през последните години има една, която може би не се обсъжда достатъчно често.
В наскоро публикуваната класация по приходи от продажба на играчи в цялата история на Висшата лига, Юнайтед е едва на седмо място.
"Червените дяволи" са близо два милиарда паунда зад лидера Челси и са най-зле представящият се топ клуб по този показател.
През това лято на "Олд Трафорд" отново се сблъскват с проблеми, тъй като е всеизвестно, че биха искали да продадат Маркъс Рашфорд и Джошуа Зиркзее, но купувачи не се намират.
Неумението да се продават футболисти компетентно и в правилния момент, за да се вземат добри пари за тях, е исторически проблем на клуба - и така и не бива решен при различни собственици и в различни ери.
Дори по времето на сър Алекс Фъргюсън липсваха силни резултати в това направление, но тогава отборът беше най-добрият в Англия, можеше да привлича най-силните играчи и финансовите правила не го притискаха да продава.
Откакто Фърги напусна, титлите секнаха, докато с продажбите положението е същото.
През настоящото десетилетие Юнайтед все така изостава от повечето си преки конкуренти в Англия и между 2021 и 2026 г. е продал футболисти за 364 млн. евро.
От водещите клубове само Арсенал е с по-ниски показатели, а за "артилеристите" това също е историческа слабост.
Над Манчестър Юнайтед стоят не само Челси, Манчестър Сити и Ливърпул, но също и Тотнъм и Нюкасъл.
И тук не става въпрос само за продадени играчи на зряла възраст, но и за младите таланти на "червените дяволи", които често затъват в резервните отбори или в по-нискоразредни тимове, където биват преотстъпвани.
Управлението на младите таланти се е очертало като слабост и Юнайтед не успява да пласира достатъчно свои юноши във водещите европейски първенства.
Челси и Сити разполагат с дъщерни клубове, където могат да развиват повече на брой играчи, да им предоставят игрови минути и да ги правят атрактивни за скаутите на отборите от петте топ лиги.
Системата с мрежа от клубове може и да не е съвсем честна, но конкурентите на Юнайтед извличат дивидентите от нея.
Докато манчестърци имат нужда от повече доходоносни продажби на продукти от своята академия - като тези на Факундо Пелистри, Ханибал Меджбри и Алваро Карерас, които се случиха сравнително скоро.
Карерас обаче е пример за играч, за когото можеха да се вземат повече пари. В началото португалецът беше преотстъпен на Бенфика, после оттам го откупиха и само за един сезон той многократно повиши цената си, за да бъде привлечен от Реал Мадрид.
Все пак при собствениците от INEOS се наблюдава известно подобрение в продажбите на Манчестър Юнайтед.
За последните 26 години, клубът е продал 9 играчи за над 30 млн. евро и четири от тези трансфери се случиха при INEOS - Скот Мактоминей, Мейсън Грийнууд, Алехандро Гарначо и Расмус Хойлунд.
Юнайтед получи общо 159 млн. евро за тях, но дали не можеше да вземе повече?
Трима от четиримата повишиха стойността си след трансферите и само тази на Гарначо спадна.
При Грийнууд ситуацията беше специфична заради делото срещу него за сексуален тормоз, докато Гарначо искаше единствено Челси и "червените дяволи" реално нямаха друг избор за купувач.
Но Мактоминей и Хойлунд отидоха в Наполи и там станаха толкова успешни, че италианският журналист Паоло Кондо се подигра на Юнайтед с думите: "Няма клуб в света, който е пропилял толкова много таланти в последните 10-12 години".
Разбира се, неведнъж се е коментирал упадъкът на повечето футболисти след привличането им на "Олд Трафорд".
Но може би още по-обезпокоително е възраждането на много от тези състезатели, когато напуснат клуба.
Проблем е и че Манчестър Юнайтед твърде често не успява да наложи волята си на пазара.
Обичайно клубът купува скъпо на цени над реалните за съответните футболисти, а когато стане ясно, че иска да се отърве от тях, го прави при неизгодни условия.
Все пак има и изключения - продажбите на Даниел Джеймс за 30 млн. на Лийдс и Уили Камбуала за 10 млн. на Виляреал изглеждаха като максималното, което можеше да се измъкне за тези футболисти.
Но бразилецът Антони, шведът Антъни Еланга и английският вратар Дийн Хендерсън сега струват повече от трансферните суми, които Юнайтед получи за тях.
А трябва да вземем под внимание и всички, пристигнали за тлъсти суми и напуснали като свободни агенти след края на своите договори - като Пол Погба, Виктор Линдельоф, Джейдън Санчо и Рафаел Варан.
Защо е толкова важно за клуб като Юнайтед да регистрира повече приходи от продажби?
При актуалните финансови правила на УЕФА и на Висшата лига, това би позволило допълнителни харчове за селекция и повече възможности на "червените дяволи" да се възродят с изграждането на силен състав.
През това лято клубът е активен на пазара и привлече петима нови, но едва ли има съмнение, че е необходимо допълнително подсилване, предвид предстоящия тежък сезон и завръщането в Шампионската лига.
Нищо чудно "червените дяволи" да задържат Маркъс Рашфорд и той да изпълни последните две години от договора си, превръщайки се в поредния играч, който си тръгва като свободен агент без трансферна сума.
И тъкмо това трябва да се промени, тъй като без повишаване на приходите от продажби, Юнайтед трудно ще може отново да атакува върховете в Англия и Европа.
