Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Между живота и смъртта Апи се радва, когато гледа Дони в Юнайтед. Всъщност, те играят заедно

Между живота и смъртта Апи се радва, когато гледа Дони в Юнайтед. Всъщност, те играят заедно

Дони никога не се предава. Нито на терена, нито в живота.

"Ако не беше той, днес нямаше да знам защо изобщо се будя сутрин - казва Мохамед Нури. - Той ме убеди да се върна и да играя футбол, а после и да направя отбора. Една година не докосвах топката след онзи ден, в който се случи... "

Мохамед не довършва. Очите му са пълни със сълзи. Говори за юлския ден на 2017-а, в който брат му Абделак Нури падна на терена в Австрия по време на контролата Аякс - Вердер.

Три години Апи Нури лежи в състояние между живота и смъртта. Мохамед се бе отказал сам от първото, но Дони ван де Беек го върна към играта. Да, на аматьорско ниво. Но в това има смисъл.

Дони е новото попълнение на Манчестър Юнайтед, дебютирало с гол в първия си мач срещу Кристъл Палас. Дете на Аякс. Брат, макар и не кръвен, на Апи Нури.

Няма ден, в който поне веднъж да не се чуе по телефона с Мохамед, с майка му, с бащата... Пита как са, пита за Апи, говорят си за стари работи... Ван де Беек и Нури са семейства толкова близки, че може да се объркате дали наистина нямат кръвна връзка. Това е Аякс - едно семейство във всеки смисъл на думата.

Нури падна в 72-рата минута на онзи мач. Той просто легна на земята, лекарите се затичаха, а съотборниците му помислиха, че е уморен или е получил схващане. Някак нямаше паника...

В този момент Дони е на пейката, преоблечен и минал през душовете, след като е играл само през първото полувреме на контролата. Той гледа невярващо от метри. Неговият приятел лежи там и не става. Апи диша, но не помръдва. Закаран е с медицински вертолет до болницата в Инсбрук, а но още същата вечер диагнозата е зловеща: Никога няма да се възстанови след прекъснатия за близо 10 секунди приток на кислород към мозъка. Тази травма е необратима. Състоянието му днес е вероятно сравнимо с това на Михаел Шумахер, въпреки че за него не се знае много.

Андре ван де Беек, таткото на Дони, и днес трудно намира думите. Той ежедневно се вижда с родителите на Апи. Но когато става дума за момчето, просто гърлото му пресъхва. Голямата болка на Амстердам се казва Нури, вече 3 години.

"С Апи сме в същите отношения, както и преди - упорито твърди Дони ван де Беек. - Говорим всеки ден. Ходя при него, оставам понякога цял следобед. Да, той но отвръща нищо, но знам, че е до мен. Знам, че ме чува и се радва за мен, за футбола ми. Днес съм в Юнайтед и играя за един от най-големите клубове, а той играе до мен във всяка минута."

Дълго време Ван де Беек отказва да напусне Аякс, като голямата причина е точно Апи.

Не може да понесе, че няма да е близо до семейството и няма да говори с приятеля си, който не отвръща и просто лежи в стаята си. Клубът отказва оферти от Реал и ПСЖ за играча, но тази от Юнайтед вече бе приета. Време бе един от талантливите халфове на Аякс да потърси развитие.

Срещу Палас миналия уикенд Дони влезе като резерва и вкара гол. На гърба на екипа му е номер 34. Апи играеше с този номер в Аякс до деня, в който съдбата реши да... Семейство Нури и семейство Ван де Беек гледаха мача заедно в градината на дома на Апи и неговата фамилия. Имало е сълзи, можете да сте сигурни.

"Говорих с Дони сутринта преди мача - казва Мохамед. - Казах му, че съм по-нервен от него за дебюта му. Толкова сме горди, Апи със сигурност също знае за гола. Казах му, описах му всичко в подробности. Стори ми се, че очите му се напълниха със сълзи, когато му казах с кой номер е играл Дони. Убеден съм."

Самият Мохамед има талант. Следен е от клубове от първа дивизия, но през лятото на 2017-а намразва футбола. Заклева се, че повече няма да стъпи на терена, след като трагедията с брат му преобръща живота на всички наоколо. Но Дони го разубеждава, а днес двамата издържат клуба Веенше Бойс от покрайнините на Амстердам. Има и мъжки аматьорски тим, но най-вече се работи с деца, които са насочвани към Аякс. "Там знаят какво да правят с тях, този клуб е феноменален - твърди Мохамед Нури. - Отношението към играчите, към децата, е невероятно."

През цялата пауза с пандемията, Дони и Мохамед тренират в градината на една от двете фамилни къщи. Заедно са постоянно. Не могат да провеждат групови занимания с Аякс и Веенше, но не спират да играят футбол в градината.

"Днес той излиза на "Олд Трафорд", но си е същото златно момче от двора, с което ритахме цяло лято - казва братът на Апи. - Дони е опората ни в този ужасен момент."

Дони и Апи са заедно от 12-годишни в Аякс. Родени само през 12 дни, те изграждат своето приятелство през всички юношески формации. Денис Бергкамп, който тренира тима до 14 години тогава, изиграва голяма роля.

"Дони бе идеален за номер 10, но Нури бе още по-добър там. Единият трябваше да е резерва на другия - разказва Хенк Спаан, историкът на Аякс. - Тогава Денис взе решение. Раздели ги в два тима временно, занимаваше се отделно с Дони, когото превърна в номер 8. После ги пусна заедно и те бяха страхотен тандем. Вкарали са хиляди голове заедно, изработили са хиляди..."

Дони е типичният продукт на Аякс - научен на всеки детайл от футбола, с отношение и психика на победител, с манталитет и гордо вдигната глава. Тича до изнемога, прави всичко за отбора.

Нури е от марокански произход, роден в крайните квартали на Амстердам. С бебешкото си лице и заразна усмивка, с излъчване на слънчево хлапе и надарен с невероятен талант, интуиция и въображение на терена. Различен, той е сърцето на отбора си във всяка възраст. На и извън игрището.

Двамата се допълват идеално. Ван де Беек често остава да пренощува в къщата на семейство Нури в Гойзенвелд, която е по-близо до тренировъчните игрища на Аякс. Мохамед разказва как тримата - той, брат му и Дони, са гледали мачове, обсъждали после до среднощ всеки детайл, преди да заспят.

Двамата са на по 17, когато Аякс праща юношеската си формация да играе срещу дубъла на Атлетико на турнир. Диего Симеоне е там и гледа мачовете. В онзи ден Дони доиграва срещата с превързана глава, кървяща от сблъсък. Нури - със счупен пръст на ръката. Толкова са смели и решителни, че не искат да излизат от терена. Симеоне пита хората от Аякс след мача имат ли професионални договори тези двамата и колко биха стрували. Изумен е как момчета на тази възраст имат такъв кураж.

Още един спомен. Дони вкара първия гол след случилото се с Нури преди 3 години. Аякс игра в Ница плейоф за влизане в групите на Шампионската лига и направи 1:1. Никой не искаше да е на терена, но - нямаше как.

Ван де Беек вкара, вдигна три пръста на едната ръка и четири на другата. За номер 34. След това просто спря на средата на игрището и погледа към небето.

Ден по-късно Дони окачи екипа на Апи в съблекалнята и нямаше нужда да казва нищо повече. Едвин ван ден Саар, легендарният вратар, а сега спортен директор, издаде нареждане: "Тази фланелка няма да мръдне от там. Апи е част от отбора."

Всички те - Де Лихт, Дони, Френки де Йонг, Хаким Зиеш, стигнаха почти до финала на Шампионската лига преди година и половина. Мохамед си спомня как в онази вечер, когато Аякс загуби с 2:3 от Тотнъм в невъзможна драма, се е молил и не е гледал мача от суеверие. Седял е в стаята си е и призовавал боговете да помогнат и Аякс да е на финал. Заради брат му, но и заради момчетата, които никога не са го изоставили.

"Всички те редовно идват да видят Апи - казва брат му. - Стивън Бергвайн също, с него израснаха заедно. Дони е тук постоянно, той е част от семейството ни. Сега Френки е в Барселона, Хаким е в Лондон, Матайс е в Италия... Дони също е в Англия, ще се виждаме по-рядко. Но аз се пръскам от гордост заради тези момчета. Те заслужават да спечелят всичко във футбола и да имат невероятни кариери. Чрез тях Апи също играе футбол."

И още нещо, което феновете на Юнайтед биха искали да чуят: Дони е толкова скромен и възпитан, че направо не е за вярване.

Мохамед се смее: "Не знам как ще го гледат в Юнайтед, там е пълно със звезди. Предложили са му "Порше" при подписването на договора, клубът има договор с тях. Някаква суперлуксозна кола. Дони им е казал, че ще си кара неговата кола, с която е в Амстердам."

Това е възпитание, което дължи не само на семейството си, но и на Аякс. Добавете към него и здравата връзка, в която клубът насърчава играчите си да изплетат помежду си. И за която прочетохте по-горе немалко доказателства.

И ще разберете защо този отбор е толкова специален.

А когато седнете да гледате следващия мач на Юнайтед и това момче с русата до бяло коса и номер 34 направи нещо хубаво, вкара гол и вдигне поглед към небето, сетете се за Апи. Той също играе до Дони, не го забравяйте.

Най-четените