Най-младият футболист с официален мач в професионалния английски футбол вече е на 30 г. Два пъти по-голям, отколкото бе, когато постави рекорда.
Сега приоритетите му са напълно различни, променени от бащинството и началото на нова кариера.
Рубен Ноубъл-Лазаръс не е докосвал топка повече от две години. От последния му професионален мач са изминали почти седем години.
Оттогава съдбата му се превърта няколко пъти. Тормозен от контузии, възстановявания, скенери, физиотерапевти и болкоуспокояващи, в един момент Ноубъл-Лазаръс дори мисли за самоубийство.
У него все още има чувство за неосъществен потенциал, който оставя лош вкус в устата. "Би ми се искало да съм по-позитивен, но трябва да призная, че можеше да направя много неща по-различно. Останалото е футбол - късмет, възможности, контузии..."
Звездният му миг идва през септември 2008-а. Една неделя мениджърът на Барнзли му съобщава, че на следващия ден трябва да се яви за тренировка на първия отбор, а във вторник ще пътува с първия отбор за мач от Чемпиъншип.
По онова време Ноубъл-Лазаръс все още играе за отбора на гимназията си, но вече тренира по два пъти на седмица с Барнзли, в чийто младежки тим тогава са още Джон Стоунс и бившият бек на Тотнъм Дани Роуз.
Ноубъл-Лазаръс успява да пробие при мъжете. В деня, в който е повикан от треньора Саймън Дейви, отбелязва хеттрик за отбора до 18 г. срещу Шефилд Юнайтед, където тогава играе младият Кайл Уокър.
Дебютът му при мъжете идва като резерва в 84-тата минута при победата с 3:0 над Ипсуич. На следващия ден вече е звезда в гимназията си. "Не ми позволяваха да вляза в час. Всички искаха да се снимат с мен, медиите ме търсиха за интервюта", разказва Рубен.
На само 15 години и 45 дни Ноубъл-Лазаръс се превръща в най-младия футболист, стъпвал на терена в професионален мач в Англия.
През септември 2022-ра отбелязахме появата на Итън Нуанери от Арсенал в мач от Висшата лига. Той бе на 15 дни и 181 дни, когато се появи като резерва срещу Брентфорд. Ноубъл-Лазаръс е с четири месеца по-млад от него, когато прави своя дебют.
Младокът е изключително бърз, бавно, но сигурно, започва да играе все по-често. Отбелязва първия си гол и подписва първи професионален договор.
Проблемите започват навръх 18-ия му рожден ден. При лошо отиграване вместо топката Рубен рита земята и уврежда връзките на глезена. Голямата драма идва, когато натрупва килограми и мускулна маса заради тренировките във фитнеса.
"Правех само това, което ми бяха казали. Загубих експлозивността си, на която се базираше цялата ми игра, и така и не успях да си я върна. Това промени цялата ми кариера", обяснява той.
Следва наем в Рочдейл, който впоследствие се превръща в постоянен трансфер. Там изкарва две години, а точно преди да изтече договорът му, вади рамо.
Успява да си уреди проби в Блекпул, но 10 минути след началото на загрявката къса ахилес...
Започва да работи самостоятелно с физиотерапевти. Но възстановяването не е леко. "Дойде момент, в който започнах да мисля лоши неща, през ума ми минаваха мисли за самоубийство - разказва Рубен. - Излязох с приятели, но не ми се пиеше и реших да се прибера и избухнах в сълзи пред майка ми и брат ми. Плачех неконтролируемо. Крещях, исках просто да се свърши. Възстановяването беше много тежко."
Въпреки тежката ситуация Рубен не се отказва и след като сухожилието заздравява, тръгва да си търси нов отбор. От проби на проби, най-накрая се озовава в Голкар Юнайтед...
"На 15 светът беше в краката ми. Всичко ми се струваше като сън. Но така и нищо не се получи с мен. Кариерата ми приключи още преди да е започнала."
За разлика на милиони други, пандемията му се отразява добре. Започва да бяга всеки ден и отново се пробва с футбола, намирайки място в Халифакс в ниските дивизии. В края на лятната подготовка обаче Рубен получава контузия в коляното след спорно единоборство.
Цяла година се бори с контузията. Обажда се и старата травма в ахилеса. Не успява дори да влезе в групата за нито един мач и в края на сезона е освободен.
На 27 г. окончателно решава да спре с футбола. "Беше трудно. Известно време не знаех какво да правя. Сигурно съм бил наивен, защото никога не съм имал резервен план."
Три години по-късно Ноубъл-Лазаръс вече е баща. Работи в строителството и с половинката си събират пари за собствена къща.
Най-важното за него е, че черните мисли от времето на контузиите са оставени в миналото, както и самите травми.
Рубен не смята да се пробва като треньор, но е готов да помага на млади футболисти по някакъв начин. "Един такъв човек можеше много да ми помогне", казва още той, знаейки отлично какво означава да си млад талант, озовал се в задънена улица.
