Феновете на Манчестър Юнайтед разбираемо бяха развълнувани през лятото на 2012-а, когато клубът обяви привличането на Анджело Енрикес.
"Червените дяволи" тъкмо бяха изпуснали титлата в последните секунди на сезона за сметка на градския съперник Манчестър Сити след онзи гол на Серхио Агуеро.
Сър Алекс Фърюгсън бе готов да отвърне на удара. И Енрикес бе едно от оръжията. Поне така смяташе шотландецът, който засипа с похвали чилийския талант, който пристигна на "Олд Трафорд" само 18-годишен директно от родината си.
В същото лято бе привлечен и Робин ван Перси. С качествата на холандеца бяха запознати абсолютно всички. Обещанията бяха да бъдем поне толкова изумени и от това, което може да прави с топката, Енрикес.
Юнайтед бе наблюдавал нападателя от години и бе постигнал принципна договорка да го привлече още от 14-годишен. Чилиецът вече демонстрираше таланта си по терените в родината си и на "Олд Трафорд" се надяваха, че ще може да пренесе формата си и във Висшата лига.
"Той е бърз и отличен пред противниковата врата. Има изключителна физика за 18-годишен - хвалеше го Фърги. - Той е голмайстор, който се движи интелигентно в наказателното поле. Радваше се на много успешен период в предишния си клуб и очаквам да донесе нещо различно в атаката ни."
Фъргюсън не пестеше добрите по адрес на младока и бе убеден, че в Юнайтед ще могат да доразвият таланта му.
"Анджело е типичният играч на Юнайтед - талантлив, с много качества, с афинитет към атаката и човек, който играе играта с плам", засипваше със суперлативи чилиеца сър Алекс.
Младокът получи фланелката с №21. Заради първоначални проблеми с работната виза започна да играе в дублиращия отбор.
Още в дебюта си вкара за победата с 4:2 срещу втория отбор на Нюкасъл. Чилиецът отбеляза общо четири гола в осемте си мача за младежкия тим на "червените дяволи".
Но никога нямаше да стигне до представителния тим.
Дори добрия старт при младежите и похвалите от Фъргюсън не успяха да го спасят от месомелачката на таланти в Юнайтед.
Започнаха периодите под наем. Юнайтед искаше от него задължително да остане във Висшата лига, за да добие малко опит.
Но това означаваше да се откаже от младежкия национален отбор и Световното в Аржентина.
"На няколко пъти помолих да ме пуснат, но те искаха да отида в Уигън и да продължа да играя във Висшата лига - признава Енрикес. - Никога не бих отказал на Чили. Това би било огромна грешка. Но от Юнайтед не ме пускаха."
През януари 2013-а чилиецът бе преотстъпен на "латикс". Роберто Мартинес му даде шанс за изява. Нападателят играеше основно във ФА Къп и въпреки че записа само една минута в заключителните четири мача, накрая взе шампионски медал след чудото, което сътвори Уигън в турнира през 2012/13, побеждавайки на финала Ман Сити.
Макар да не взе участие във финала, сигурно победата е била дваж по-сладка за Анджело.
Младокът обаче не успя по никакъв начин да помогне на тима в битката му за оцеляване. След изпадането на Уигън Енрикес се върна в Юнайтед, но не за дълго.
При наследника на сър Алекс - Дейвид Мойс, Енрикес също не получи абсолютно никакъв шанс.
Вкара гол за първия отбор при равенството 1:1 с АИК по време на предсезонната подготовка, но още преди края на лятото бе пратен под наем във втородивизионния испански Реал Сарагоса.
Не успя да запише дори минута в мача за "Къмюнити Шийлд" срещу бившия си тим Уигън.
В Сарагоса вкара шест гола в 25 мача и се върна след уволнението на Мойс. Но и при Ван Гаал не успя да пробие.
Имаше оферти от доста отбори, но избра Динамо Загреб, първо, под наем, след което и да продължи кариерата си там.
И до днес престоят в хърватския тим е най-продуктивният период в кариерата му. За Динамо Енрикес вкара 51 гола и добави 15 асистенции в 129 мача за общо четири години.
След това скита за кратко из Южна Америка, играейки в родината си, Мексико и Бразилия, за да премине през Полша, а през миналото лято да стигне до Русия и елитния местен Балтика Калининград.
Все още на 29 г., финалната част от кариерата на Анджело е пред него. Но в нито един момент не успя да оправдае думите на сър Алекс Фъргюсън за себе си.
