Серхио Бускетс вече изигра своя последен мач за Барселона на "Камп Ноу".
Предстоящото напускане на славния полузащитник е своеобразен край на една невероятна ера за Барселона - всъщност на най-великата ера изобщо за този клуб.
Бускетс е последният от легендарния състав от финала на Шампионската лига през 2011 г., който все още защитава цветовете на Барса. Но и неговото време на най-високо ниво отмина - сега капитанът ще си тръгне със статута на клубна икона, но и със славата на може би най-великия халф на своето поколение.
Звучи ли преувеличено? В последните дни Бускетс не спира да получава хвалебствия от останалите най-големи фигури в историята на каталунците, а анализаторите припомнят с какво допринасяше в пиковите моменти за ръководената от Пеп Гуардиола Барса.
"Беше най-добрият. Разчиташе всичко, което се случва. Предвиждаше ситуациите", казва за него самият Гуардиола.
Но най-прочутият цитат относно Бускетс си остава и най-сполучливият. Дело е на Висенте Дел Боске, извел Испания до световната титла през 2010 г.
"Като гледаш мача, не виждаш Бускетс. Но започнеш ли да гледаш Бускетс, виждаш целия мач", беше казал бившият селекционер.
Оценката на Дел Боске е особено точна, защото колкото и бляскави моменти да произвеждаше Меси в Барселона, това не беше отбор, разчитащ на отделни гениални отигравания. Това беше машина с безмилостен и неизменен ритъм, която отчайваше съперника, като го лишаваше от топката.
А отговорен за този ритъм в основна степен беше именно Бускетс.
Бившият му съотборник и настоящ треньор Шави Ернандес го определи като най-добрия дефанзивен полузащитник, който Испания някога е имала.
Но дори такова описание звучи непълно, защото описва неговата позиция, но не и обсега на неговата роля.
Роберт Морено, тренирал Серхио в Барса и в националния отбор, не смята, че е достатъчно определение като "опорен халф".
"Не е точният начин да го опишем, защото за мен опорният халф е предимно защитник, а Бускетс не е такъв".
Морено, все още анализатор по душа, е бивш помощник-треньор на Луис Енрике в Барселона и в Испания, а известно време водеше националите по време на отсъствието на Енрике.
За него Бускетс е №1 на своята позиция: "Нямам данни отпреди 50 години, но за времето, откакто се занимавам с футболни анализи, Бускетс е най-добрият".
Днес можем да си дадем сметка, че капитанът на Барса промени представите за това какво може и какво трябва да прави един халф, играещ пред отбраната. Преди години Клод Макелеле се беше превърнал в нарицателно за строго определената роля, която изпълняваше.
Макелеле беше точката от терена, в която противниковите атаки умираха. А краката на Серхио Бускетс бяха мястото, където се раждаше красивият стил на Барселона.
Навлизането на Бускетс и разгръщането на неговата роля поне донякъде промени развитието на футбола.
Моментът е сравним с онзи едно поколение по-рано, когато Йохан Кройф набеляза Гуардиола като човека, който може да превърне футболната му визия в реалност. По същия начин Пеп взе изненадващото решение да наложи 20-годишния Бускетс в първия отбор през 2008 г.
Сесар Луис Меноти, големият аржентински треньор и футболен естет, беше заявил, че в лицето на Бускетс вижда футболист от изчезващ вид.
Личеше си, че младият Бускетс не е велик атлет и никога няма да впечатли във физическо отношение, но успяваше да се състезава на най-високо ниво в ерата на атлетите и да оперира в някакво собствено темпо, неуловимо за противниците.
Постигнатото от Бускетс трябваше да бъде невъзможно за играч с неговите данни във време, в което футболът вече беше станал много по-физически.
Повече от всякога в играта на топ ниво се разчиташе на мощта и скоростта. Но при стила на Барса с безкрайни подавания, на Бускетс рядко му се налагаше да спринтира.
"Не се местеше особено много от центъра на терена. Решаваше всички проблеми с мозъка си", обяснява Гуардиола.
А относно капацитета на този мозък, повече разяснения внася Роберт Морено.
"Докато бях в Барселона, работата ми беше да анализирам опонентите. Преди всеки мач го питах: "Буси, какво мислиш?" Знаеше всичко за противника и казваше "Смятам, че трябва да внимаваме при тези и тези ситуации..."
"Дори относно съдията казваше "Трябва да внимаваме с този съдия, защото е малко нервен". Невероятен е, би трябвало да не е възможно при цялото напрежение върху теб и всички трудности, да мислиш и за такива неща", впечатлен е Морено.
"Идваше до скамейката по време на мач и казваше "Те правят това и това, а ние трябва да направим това, за да ги спрем". Аз бях на трибуните и имах идеална гледна точка, но той обясняваше неща, което не можех да анализирам оттам горе".
При толкова големи звезди, с които споделяше съблекалнята на "Камп Ноу", Бускетс винаги е бил лидер, но не от гласовитите.
Не от тези, които ще изнасят гръмогласни речи пред останалите. Но съществуват различни видове лидерство, а това на Серхио е преди всичко да бъде на разположение за съотборниците си, когато имат най-голяма нужда.
"Той е уникален случай на треньор, който играе на терена. Разбираше всичко. Имаше съотборници, които не разбираха играта колкото него, но с такъв човек до теб получаваш предимство, защото той ти помага да решаваш какво да правиш. Те го гледаха и следваха примера му", казва още Морено.
Самият Йохан Кройф беше отбелязал, че Бускетс има мозък на футболен ветеран още когато халфът тепърва прохождаше в състава на Барса.
"С топката в краката той кара сложните неща да изглеждат прости: освобождава се от нея с едно-две докосвания", изтъкна Кройф. А великият нидерландец винаги е казвал, че простичкият футбол всъщност е най-сложен за практикуване.
Бускетс е цар точно на привидно простичките неща във футбола и от самото начало изглеждаше като играч, който идва хем от миналото, хем от бъдещето, но е способен да доминира в настоящето.
Затова и продължава да бъде същинско превъплъщение на Барселона като стил и като идея за играта.
"Изкара 15 години в Барса и преди това още три в академията. Ако беше играл другаде, едва ли щеше да има такава кариера", отбелязва Роберт Морено.
"Затова казвам, че няма добри или лоши футболисти, а такива, които са подходящи за определен стил и които не са. Ако го накараш да играе в Ливърпул, би било невъзможно за него, защото не е подготвен да тича от едното наказателно поле до другото. Силата му не е в това".
"Но ако искаш владеене на топката, изграждане на атаките, висока преса след загуба на топката, контрол върху терена, той е най-добрият".
Именно тази негова специфичност направи Бускетс толкова ценен за Барселона през годините и почти невъзможен за замяна.
Дали и днес Серхио Бускетс е все така без аналог във футбола, или влиянието му създаде подобни на него последователи?
"Родри е човекът, който е най-подобен на него", казва Морено за халфа на Манчестър Сити.
Но дори във време, в което базираният на контрол върху топката футбол е толкова модерен и предпочитан на топ ниво, списъкът с подобни на Бускетс играчи е изненадващо оскъден.
В Барселона липсва адекватен заместник, но не само там.
"Дори да имаха Джошуа Кимих или Орелиен Чуамени, едни от най-добрите на тази позиция, съставът на Барселона пак щеше да се окаже с голяма дупка в състава си, невъзможно е да го замениш", убеден е Морено.
"Той със сигурност е най-интелигентният футболист, с когото съм играл", допълва Шави. "С право мога да кажа, че е най-добрият централен полузащитник в историята на Барса".
Но даже при всички хвалби към него сега, може да се окаже, че истинската стойност на Бускетс ще си проличи по-късно - когато вече се е оттеглил и няма кой да прави "простичките" неща, въплъщаващи стила на Барселона.
