Измина вече повече от година, откакто Даниел Стъридж изигра последния си мач в професионалния футбол - 55 минути при равенството на Трабзонспо срещу Бешикташ в турската Суперлига на 22 февруари 2020 г.
През това време Стъридж бе зает с "блъскане" във фитнеса, движи се в компанията на актьори, печелили "Оскар", но най-важното от всичко - не се завърна във футбола.
Междувременно два от бившите му отбори - Манчестър Сити и Челси, се срещнаха във финала на Шампионската лига, надпревара, която самият 31-годишен англичанин е печелил на два пъти. Но сега би било смешно да споменем името на Стъридж и финал в най-престижния европейски клубен турнир в едно изречение.
Английският нападател бе част от "гражданите" в тотално различна ера не само за клуба, но и за футбола, като цяло. Дебютира за Сити през февруари 2007-а, заменяйки Гьоргос Самарас - да, това беше ситуацията в синята част на Манчестър преди петролните милиарди.
През сезон 2008/09 се превърна в редовна част от състава на Сити, вече след купуването на клуба от шейх Мансур, като на няколко пъти води атаката на "гражданите" в партньорство с Робиньо. Но в онзи малко хаотичен период за клуба, в който се харчеха луди пари за всякакви футболисти, на Стъридж му бе позволено да си тръгне като свободен агент, след като договорът му изтече.
Въпреки че го привлече като свободен агент, на Челси бе наредено да плати компенсация на Сити за развитието на таланта му. На 3 юли 2009-а нападателят подписа четири годишен договор със столичани, а с различните бонуси в крайна сметка Челси трябваше да плати 8,3 милиона паунда за него.
Той се превърна в топ реализатор на тима по пътя към трофея във ФА Къп още в първИя си сезон, преди да бъде пратен под наем в Болтън през януари 2011-а. Именно там обаче показа потенциала си, разписвайки се на осем пъти в 12 мача.
Стъридж се завърна в Челси в изключително нестабилно време за клуба по отношение на треньорите. В рамките на само 18 месеца на "Стамфорд Бридж" се смениха цели трима специалисти - един след друг се изредиха Андре Вияш-Боаш, Роберто Ди Матео и Рафа Бенитес.
Междувременно успя да се сдобие със златен медал от Шампионската лига, оставайки неизползвана резерва във финала в Мюнхен при победата над Байерн. Треньорските смени, контузиите, ротациите и постоянната смяна на мястото му на терена евентуално доведе и до раздялата с Челси.
През януари 2013-а дойде трансферът в Ливърпул срещу 12 млн. паунда и изглеждаше, че Стъридж най-накрая е намерил мястото си и е готов да завладее Висшата лига. Отбеляза в дебюта си за "червените" - в мач от ФА Къп, както и в първия си мач в Премиършип, който се оказа дерби с Манчестър Юнайтед.
Феновете нямаше как да не са доволни, а през сезон 2013/14 се установи като един от най-добрите нападатели в лигата, нанизвайки 21 попадения като част от смъртоносното атакуващо дуо с Луис Суарес. Намери място в състава на "трите лъва" за Мондиал 2014 и се разписа в първия мач срещу Италия. И когато изглеждаше, че всичко се нарежда за Стъридж, нещата тръгнаха надолу.
Упорита травма в бедрото го извади от игра в продължение на пет месеца. Контузиите продължиха да го преследват и през 2015/16 бе тормозен от проблеми в коляното и отново в бедрото. Въпреки това успя да завърши кампанията като топ реализатор на Ливърпул с 13 гола, а мърсисайдци достигнаха финал в Лига Европа.
По това време Брендан Роджърс вече бе заменен от Юрген Клоп, който сложи край на кариерата на Стъридж в Ливърпул, но това не стана изведнъж. За негов заместник в стартовите 11 бе взет Роберто Фирмино, а английският нападател прекара още три сезона на "Анфийлд" с различно участие в системата на Клоп.
Успя дори да сдобие с още един златен медал от Шампионската лига, отново като неизползвана резерва, когато през 2019 Ливърпул победи Тотнъм. Така Стъридж има два трофея от турнира на богатите срещу името си, въпреки че не записа и минута в нито един от двата финала.
След раздялата му с Ливърпул кариерата му пое изненадващ път. Акостира в Турция, за да облече фланелката на Трабзонспор, с който откри, че не е загубил напълно головото си докосване, и отбеляза седем гола в първите си 16 мача.
Но едно глупаво решение - да накара брат си да заложи пари на негов трансфер в Севиля, го срина тотално. Стъридж получи наказание от четири месеца за нарушаване на бетинг правилата, в резултат на което Трабзонспор скъса договора му.
Последва кошмарът с пандемията от COVID-19, а дори след нормализирането на ситуацията в световния футбол Стъридж продължи да бъде без отбор. Дори доказан нападател като него, и то като свободен агент, не успява да намери клуб, който да удовлетвори финансовите му изисквания.
"Онзи ден прочетох един цитат на (Марко) Ройс, в който казва, че би платил, колкото поискат от него, за да се отърве от контузиите. Аз бих направил същото - каза през октомври Стъридж в интервю за "Индепендънт".
Бих платил, колкото кажат. Готов съм да плащам допълнително на всеки физиотерапевт за допълнителна работа само за да се опитат да подобрят здравословното ми състояние. Стотици хиляди само за да върнат тялото ми в най-добрата му форма. Има моменти, в които колкото и да тренираш, каквото и да правиш, късметът ти те предава."
Извън всичко това, Стъридж се замеси още в допинг скандал, докато през 2019-а обект на грабеж, при който кучето му бе откраднато от къщата му в Лос Анджелис. След това влезе в жълтите издания с пародиен рап, който написа, както и с историята, че е отказал да се изплати на човека, върнал кученцето му.
На 31, един типичен нападател от Висшата лига би бил в пика на кариерата си, докато в случая на Стъридж пътят му във футбола изглежда приключил, въпреки че е носил екипите на три от грандовете на Англия и има във витрината си два златни медала от Шампионската лига.
Изглежда абсолютно невъзможно клуб от ранга на Ман Сити, Челси и Ливърпул отново да го приберат. Слуховете го отвеждаха в отбори, борещи се за оцеляване във Висшата лига, както и такива в САЩ и Китай. Но със Стъридж никога не знаеш, тъй като дори най-близките му хора понякога бъркат залагайки на негови трансфери.
