Когато за първи път пристигнах тук, бях още младеж, без деца и с много мечти. Трудно е за вярване, но седем години по-късно си тръгвам като баща и човек, осъществил всеки блян, който някога съм имал.
Щастлив съм и тъжен едновременно. Винаги е тежко, когато трябва да се сбогуваш с някого, още по-трудно е, когато говорим за отбор. Бях много емоционален, когато казах на момчетата в груповия ни чат. Всички ще ми липсват, наистина. Но се радвам, че мога да кажа, че си тръгвам като шампион; винаги ще нося този клуб в сърцето си.
Колко играчи могат да се похвалят, че си тръгват като капитан на отбор, спечелил требъл?
Фантастично е всичко, което постигнахме. Пет титли от Висшата лига в петте ми години тук. Два пъти спечелихме ФА Къп. Шампионската лига. Требълът. Но това са просто трофеи. Ще помня най-вече атмосферата вътре в отбора, особено този сезон. Никога не съм изпитвал нещо подобно във футбола.
Смеехме се всеки ден - рядкост във футбола. Трябва да отдам дължимото и на половинките ни, които ни помогнаха да се сближим още повече този сезон. Те организираха барбекютата в техния си групов чат, което помогна много. Това е отборът с най-близки взаимоотношения, в който съм бил някога. Мисля, че това бе ключът към вдигането на трофея от Шампионската лига.
Бях обсебен от Шампионската лига в последните 10 години. Бях смазан след загубения финал с Дортмунд срещу Байерн през 2013-а. Нищо не може да се сравни с чувството от загубен финал. Преследваше ме през последните 10 години. Всяко решение, което съм взимал в кариерата си след това, е било продиктувано от мечтата да вдигна тази купа.
Затова дойдох и в Сити. Но положението стана кошмарно, след като загубихме от Челси преди две години. През миналия сезон пък бях оставен на пейката в полуфинала срещу Реал Мадрид на "Етихад", което бе може би дори по-тежко. След като Пеп обяви състава, се прибрах в стаята си. Исках да съм сам. Бях съкрушен. Толкова силно го желаех.
Но този сезон нещата просто се получаваха. Знаех, че ще успеем. И нямам предвид само в Шампионската лига. Висшата лига, ФА Къп - всичко. Ден след ден усещах как всичко се подрежда перфектно. Дори когато бяхме на 10 точки зад Арсенал, знаех, че ще спечелим титлата. Вече бяхме изградили сериозна основа с Кевин, Кайл, Джон, Фил, Бернардо и Едерсон, след което добавихме играчи като Ерлинг и Джак - това ни направи още по-силни.
Искам само да кажа, че Джак Грийлиш е един от най-криворазбраните футболисти. Медиите го представят абсолютно погрешно. Той е един от най-милите хора, които съм срещал във футбола. Супер забавен и скромен. Много се радвам за развитието му този сезон, защото знам колко сериозно може да бъде напрежението, когато идваш в голям клуб и за много пари. Той работи сериозно, за да вдигне нивото си и беше фантастичен.
А какво да кажем за Ерлинг Холанд? Честно, не знаех какво да очаквам от него, когато дойде. Бяхме наясно с головете и вниманието, което получаваше в Дортмунд, но се чудехме дали ще успее да се впише в групичката ни. След като го опознах обаче, бях изненадан как някой толкова талантлив може да не спира да иска и да се опитва да бъде още по-добър. Той никога не е доволен. Сякаш за него няма лимит. Меси и Роналдо са единствените, с които мога да го сравня.
Друг много близък човек ми е Стефан Ортега - вторият ни вратар. И двамата сме германци, имаме много общо. Моментите, в които си пием кафето заедно, ми помогнаха много, за да бъда още по-открит. През този сезон се сближих повече и с Кевин де Бройне. С него мога да говоря за всичко - много помага, когато знаеш, че можеш да разчиташ на съотборниците си, дори извън футбола.
С подобни характери в съблекалнята още преди да стъпим на терена бяхме убедени, че ще спечелим. Играехме просто, излизахме без страх и магията ни се получаваше. Може би и заради това отбелязах толкова много ключови голове този сезон.
Цялата кампания ми мина като един дълъг филм. Но дори аз не бих могъл да измисля по-добър край от финала в Истанбул. Да бъда капитан на Сити на финал в Шампионската лига в страната на дядо ми.
Скот Карсън, който беше част от великия обрат на Ливърпул срещу Милан през 2005-а, се шегуваше: "Няма страшно, момчета. Всеки път, когато идвам в Истанбул, след това си тръгвам с трофея от Шампионската лига."
Единственият проблем бе, че финалът започваше в 10 вечерта. През целия ден преди това седиш в стаята си и мислиш за това. Дори бях изключил телефона си, за да не чета съобщения. Не можех да гледам телевизия. Не успях да дремна. Бях много нервен. Прехвърлих 500 варианта за изхода на мача в главата си. Толкова много исках да спечелим.
Няма да забравя как след загрявката Пеп ме дръпна и ми каза да оставя малко време, за да може Кайл Уокър да каже няколко думи. Кайл нямаше да е титуляр, но искаше да ни каже нещо: "Винаги съм мечтал за този трофей. Излезте и ми сбъднете мечтата!"
Не знам какво да кажа за мача. Още ми е малко като в мъгла. Не играхме по най-добрия начин. Бяхме леко колебливи. Но намерихме начин да победим, както правят шампионите.
Помня добре последния съдийски сигнал. Свлякох се на тревата в близост до нашата врата. Зарових глава в тревата. Опитвах се да осъзная случващото се. Когато вдигнах поглед, видях футболисти на Интер около в сълзи. Познавам отлично това чувство, затова отидох при тях и им казах, че трябва да бъдат горди от постигнатото този сезон и че трябва да продължат да се борят.
Границата между победата и загубата понякога е много тънка. Като нищо и ние можеше да сме на техните места.
След това отидох до другия край на терена и видях Стефан. Прегърнахме се, той започна да плаче, след това и аз се разплаках. У мен много чувства бушуваха: щастие, радост, но най-вече облекчение.
Пеп повтаряше само: "Успяхме. Успяхме. Успяхме." Когато съпругата ми слезе на терена, ми каза същото: "Успя. Успя. Успя." Но не просто аз успях, а както каза Пеп - ние успяхме.
Зад всяка постигната цел стои едно здраво семейство. Те са също толкова важни, колкото и самият футболист. Родителите ми работеха много здраво, за да ни осигурят добър живот. Баща ми беше шофьор на камион и разнасяше бира. Майка ми цял живот е била готвачка. Когато дядо ми е пристигнал в Германия за първи път, директно е отишъл да работи в мините. Бях много горд аз - Гюндоган, да мога да кажа пред целия свят, че съм шампион.
Но трябва да кажа, че нищо от това нямаше да е възможно без Пеп. Тежък характер е и сме имали трудни моменти, когато трябва да ни обясни до последния детайл тактиката. Но веднъж проумееш ли плана му, на терена се възцарява една хармония; системата му просто изглежда безпогрешна.
Винаги съм чувствал Пеп много близък. Веднъж ми каза: "Мечтая си някой ден да играя с 11 халфове. Вие виждате играта пет хода напред."
Едно от най-трудните неща, които трябваше да направя, бе да му кажа, че си тръгвам. Благодарих му - не само за този сезон или за трофеите, но и за това, че ме доведе тук. Никога няма да забравя как в края на последния си сезон в Дортмунд получих контузия в коляното и трябваше да се оперирам. Притеснявах се, че Сити ще се откаже от сделката, но Пеп ми се обади и ми каза: "Не се притеснявай, това не променя нищо. Искаме да дойдеш тук. Ще изчакаме без значение колко време ще отнеме."
Пристигнах куцайки с единия крак, но си тръгвам, сякаш летя. След требъла и невероятния парад под дъжда в Манчестър се чудех какво още мога да постигна, какво може да бъде по-добро от това. И нямах отговор.
След като бяхме пристигнали заедно, Пеп мечтаеше заедно и да си тръгнем от Сити, но знам, че той разбира решението ми. Сигурен съм и че му е по-лесно да го приеме, тъй като отивам в любимата му Барселона. Дано се срещнем отново скоро - на финала в Шампионската лига.
Барселона бе единственият отбор, за който бих напуснал Сити. Още от дете мечтая да нося тази фланелка. Чувствам, че все още имам още няколко години на топ ниво и мога да помогна на Барса да се върне, където ѝ е мястото. Ще се съберем и със стария ми приятел Лева. Нямам търпение и да играя под ръководството на още един треньор, на когото се възхищавам. След като Шави и обясни идеята за развитието на отбора, усетих, че двамата си приличаме и имаме подобни виждания за играта.
Знам, че ще има много напрежение върху мен, но аз обичам напрежението. Обичам да излизам от комфортната си зона. Никога не съм търсил мекото на хляба. Винаги съм избирал предизвикателството. Такова ще бъде и следващото ми начинание.
С нетърпение очаквам да облека фланелката на Барселона. Но първо трябва да кажа няколко финални думи за Манчестър Сити. И искам да се обърна директно към съотборниците си, към щаба и най-вече към феновете...
Искам да знаете, че винаги ще бъда "гражданин". Нищо не може да прекъсне тази връзка. Любовта ни е неразривна.
Мога само да ви благодаря.
Осъществих всичките си мечти благодарение на треньора, който не спираше да иска още и още от мен (понякога дори прекалено!), на съотборниците, които жертваха много, за да можем да играем такъв красив футбол, и на феновете, които пропътуваха хиляди километри, за да ни подкрепят навсякъде. Благодаря и на всички лекари и физиотерапевти, които се справиха страхотно в задачата си да ни опазят здрави.
Хората сигурно ще запомнят само головете, асистенциите и финалите, но аз ще помня и нещо друго от тази невероятна ера.
Да, на моменти играехме фантастичен футбол.
Но хората бяха над всичко.
Ще ви помня през целия си живот.
Благодаря ви за всичко.
