Има играчи, с които очевидно нещо не е наред. Те са млади, известни, богати и правят това, което обичат, но се държат така, сякаш целият свят им е крив за нещо.
Звездата на Тотнъм Деле Али е типичният пример. Понякога изумява с таланта си и изглежда като гений, а друг път демонстрира навици на гамен.
Показва средни пръсти на реферите, влиза като обезумял в краката на съперниците, реагира нервно, когато го сменят, и се заяжда с феновете на противника.
Често поведението на Али изглежда отблъскващо, но това ще спре да ви изненадва, ако прочетете този текст докрай. Както обикновено се случва, корените на проблемите са в трудното му детство и сложните отношения с родителите.
Предупреждаваме ви: в тази история има много тъмни петна, тъй като една от страните (Али и новото му семейство) почти не коментират ситуацията и вероятно няма да възстановим пълната картина, докато Деле не напише автобиография. Но за да разберем по-добре какво се върти в главата на футболиста, ще трябва да разкажем семейното му минало, което е доста драматично.
През есента на 1995 г. английско момиче на име Денис среща в лондонски бар мъж от безумно богата нигерийска фамилия. Казва се Кехид. Няколко бири, прегръдки, целувки и продължение на купона в къщата ѝ. След краткия романс се появява Деле, но само няколко седмици след раждането на бебето, баща му се връща в Африка. Денис и Кехид остават известно време женени, но се развеждат, когато момчето е на три.
Заедно с трите си деца (всички от различни мъже) Денис се мести в Милтън Кийнс, на 70 километра от столицата.
Семейството се настанява в тристайна къща в покрайнините на града. Няколко години по-късно се появява още едно дете (от чевтърти мъж), а Денис сама се грижи за тях. Живеят от помощите, които получава, а когато парите от социалните привършат, работи като сервитьорка.
Деле е все още прекалено малък, за да забележи проблемите. Той щастливо гони топката на поляната край тях и обожава майка си. "Постоянно беше до мен и искаше да го целувам", спомня си Денис.
Когато момчето е на девет, баща му го кани в Нигерия, в родния си град Лагос. Момчето се потапя в африкански лукс и учи в частно училище срещу 10 хиляди паунда на срок. Деле и нигерийските му роднини живеят в имение с 10 спални и слуги, но на втората година с Кехид тръгват за Хюстън, където баща му е нает работа.
Всичко изглежда перфектно, но Али вече е много запален по футбола и убеждава баща си да го пусне да се върне в Англия. "Беше ми много трудно да взема това решение, но знаех, че ще бъде по-добре за Деле и за неговите амбиции", казва татко му.
Когато каца на родна земя, Деле се завръща в нова реалност. Тотално различна. След палата в Лагос и небостъргачите на Хюстън, момчето отново заживява в схлупената квартира в Милтън Кийнс. Майка му също е различна. Денис отдавна има проблеми с чашката, но вече е завършена алкохоличка.
"Алкохолната ми пристрастеност се дължи на трудното детство - признава тя в интервю за The Sun. - В продължение на няколко години бях подвластна на бирата и водката."
Домът им постоянно е раздиран от скандали, а съседите често подават сигнали до социалните служби. От предишното безгрижно детство на Деле няма и помен. Единствената му радост е футболът. Когато е на 11 години, започва да тренира в школата на МК Донс.
Още на първата тренировка се среща със защитника Хари Хикфорд, който се превръща в един от най-важните хора в живота му. "Това беше любов от пръв поглед", шегува се Деле. Момчетата бързо стават най-добри приятели, въпреки че освен футбола, нямат много общо неща. Хари живее в баровския квартал Косгроув (на шест мили от дома на Али), баща му Алън е собственик на строителна фирма, а съпругата му Сали се радва на спокоен живот и може да си позволи да не работи.
Момчетата се виждат всеки ден и това е разбираемо - Деле е крайно обременен от домашната атмосфера и използва всяка възможност да се изплъзне от пропития им от алкохолен дъх дом. Къщата на семейство Хикфорд се превръща в мястото, на което момчето се чувства спокойно и обичано. Всичко започва след едно гостуване на Хари след тренировка. След това Деле Али започва да преспива у тях и да се вслушва в съветите на родителите на приятеля си. Повлияват му изключително добре и спира да бяга от училище и да се шляе по улиците.
"Съжалявахме Деле. Беше много малък, но вече понасяше ударите на живота. Бяха страхотни приятели с Хари. Вътрешно усещахме, че искаме да му помогнем", припомня си Сали.
Не се знае кой го предлага, но се стига до решението да се премести при Хикфорд за постоянно.
На 13 Деле си събира багажа и напуска завинаги покрайнините на Милтън Кийнс, обещавайки на майка си да идва да я вижда всеки уикенд.
"Не можех да си намеря място от мъка и плачех по цял ден. Сърцето ми беше разбито. Разбирах обаче, че така ще е по-добре за момчето ми. Страхувах се, че ще стане престъпник, като много от връстниците му в нашия район. Всички пушеха, пиеха и крадяха. Деле мечтаеше да стане футболист и да играе в Барселона. Знаех, че тези хора могат да му помогнат. Хикфорд и аз не бяхме приятели, но ми беше ясно, че Деле ще е по-добре при тях", разказва Денис.
В новата обстановка Али започва да процъфтява във футбола.
На 15 (две години след преместването) дебютира за MK Донс, на 17 вече е титуляр, а на 19 (през януари 2015 г.) преминава в Тотнъм срещу 5 милиона паунда.
"Алън и Сали са феноменални родители. Те подкрепиха и дисциплинираха Деле", казва Марк Робинсън, треньорът на "доновете".
"След като се премести при нас, Деле се почувства в безопасност. Той можеше отново да бъде едно безгрижно момче", обяснява Сали.
Самият Деле чувства, че му е много по-добре със семейство Хикфорд и бързо се сближава с тях. С Хари, Сали и Алън празнува най-важните моменти в живота си.
При подписването на първия професионален договор те са до него в Лондон и прекарват незабравим уикенд. Деле ги води на ресторант. Решава, че тойотата на Сали е вече твърде стара и няколко дни по-късно ѝ купува нова кола.
След първия си гол за Англия през 2015-а, футболистът звъни на Хари, за да го "полеят".
Когато журналистите питат Деле кой е русокосият мъж, който обикаля с него навсякъде, халфът винаги го представя като негов брат.
"Той ме балансира - обяснява Али. - Научиха ме да се държа прилично. Ние сме страхотни приятели. Ние сме повече от приятели."
Любопитно е, че юридичеки Деле така и не се обвързва с фамилия Хикфорд, които не го осиновяват и не стават негови официални настойници. Но това няма значение. Обича ги повече от биологичните си родители. Несравнимо е.
Още в първите си интервюта като играч на "шпорите" Али подчертава колко важна е ролята им за неговия успех. "Бях на грешен път, който ме разсейваше от футбола и целите ми. Имах късмет, че срещнах точните хора. С тях оставих трудните времена зад себе си и станах това, което съм сега."
Футболистът им е благодарен не само на думи и Алън и Сали получават по 25-процентов дял в компанията му Dele Alli Promotions Limited, когато подписва контракта с лондончани.
Деле не забравя и Денис. Веднъж месечно посещава квартирата на майка си и ѝ помага с пари.
През 2014 г. отрупва нея и братята и сестрите си с подаръци. В края на декември 2015-а - отново.
"Това си беше негова инициатива, не сме го карали - уверява Денис. - Никога не сме обсъждали заплатата му. Доколкото знам, той получаваше по 25 хиляди паунда на седмица. Но не знам със сигурност."
Постепенно обаче Деле започва да се отчуждава от роднините си. По думите на майка му последният път, когато се среща с нея е преди почти пет години. "Той беше в настроение и дори ми каза, че ме обича. Нямах представа, че това е последната ни среща", спомня си Денис.
Али дори си сменя номера на мобилния телефон и тя остава без никаква връзка с него. През август 2016-а звездата неочаквано премахва фамилията си от фланелката.
"Искам надписа на гърба ми да отразява чувствата ми. А аз чувствам, че вече не съм свързан с фамилното име Али. Обмислих го добре и го обсъдих с близки за мен хора - със семейството ми", обясни халфът. Кое семейство ли? Хикфорд, разбира се.
Денис осъзнава, че се е случило нещо непоправимо. В Англия пристига и Кахид, който е станал още по-богат от петролния си бизнес. Родителите всячески търсят среща със сина си, но той не иска и да чуе за тях. Посещават мачовете на Тотнъм и чакат около базата на клуба, за да поговорят с него. Отчаяната Денис най-накрая успява да се добере до момчето си през есента на 2017-а след дерби с Арсенал. "Чаках навън след мача, когато Деле излезе, и тихо му казах: "Здравей. Аз съм майка ти". Но той не спря. Измрънка под носа си, че е зает, качи се в колата и отпраши. Облях се в сълзи, той ми разби сърцето."
Тогава настъпва етапът на агресията на родителите, но не толкова срещу Деле, колкото срещу семейство Хикфорд.
През 2017 г. Кехид и Денис предприемат отчаян ход. Те завеждат дело срещу Алън и Сали заради първия договор на Деле с МК Донс. Според английското законодателство договорите с непълнолетни трябва да се подписват от неговите родители или настойници. Контрактът на Али е парафиран от Алън и Сали. Нарушението е налице, но съдът не дава ход на делото.
"Не мога да го видя и наистина ме боли от това - оплаква се Кехид. - Неговите братя и аз гледаме всичките му мачове по телевизията, а те ме питат защо никога не е идвал при нас. Деле вярва, че съм избягал от живота му, но това са глупости. Той живя с мен години наред. Винаги сме били близки емоционално и съм го подкрепял финансово. Плащах му почивките, купих му първата кола. Някои мислят, че го преследвам заради парите му. Но аз съм много богат, просто искам да бъда до него. Искам да знае колко го обичам."
Денис все още живее в общински дом в покрайнините на Милтън Кийнс и работи като чистачка. Останалите ѝ деца вече не са при нея. Единственият спомен, че под този покрив някога е бил и Деле, е извехтяла негова снимка на перваза на прозореца.
Кехид се завърна в Америка и изглежда примирен с факта, че вече има с един син по-малко.
Бившата му съпруга обаче не се отказва от опитите си да бъде приета в живота на Деле.
"Не съм същата онази жена, която му позволи да отиде при Хикфорд. Хората се променят, промених се и аз. Той отказва да говори с мен, но няма да се откажа от опитите си да си го върна. Искам да го прегърна, искам да почувства колко го обичам. Аз съм много нещастна и тъжна. Не ми трябват парите му. Бих го обичала, дори да работи в Макдоналдс. Просто искам сина сии обратно", казва Денис.
Сериозна драма, нали? Спомнете си тази история следващия път, когато Деле Али се държи по онзи неговия необясним начин. Той е само на 24, а животът започна да му удря шамари още преди повече от две десетилетия.
