Малко са емоциите във футбола, които могат да се сравнят с тези, изписани на лицето на Юрген Клоп, след спечелването на Шампионската лига от Ливърпул през 2019-а. След последния съдийски сигнал мениджърът на "червените" се втурна на терена да прегръща и поздравява своите, а с всяка следваща прегръдка чувствата се надигаха още по-силно у него.
Играчите на Клоп бяха усещали бащината му топлина и преди, но след 2:0 срещу Тотнъм на "Уанда Метрополитано" на 1 юни преди две години беше наистина много специално.
Шестата титла на Ливърпул бе епохална и заради друго - заради обрата на обратите срещу Барселона на полуфиналите, който измести дори Чудото от Истанбул от 2005-а.
На финала в Мадрид късметът бе на страната на "червените" и след ранната дузпа, реализирана от Мохамед Салах, английският гранд стигна спокойно до европейската титла.
Спечелването ѝ обаче беше един дълъг и последователен процес, който се въртеше около плановете и стратегията на Клоп - някои видни за всички, а други - далеч от очите на хората извън клуба.
С рекордните в историята си 97 точки Ливърпул остана втори в класирането на Висшата лига след Манчестър Сити, а година преди това бе претърпял сърцераздирателната загуба в Киев от Реал Мадрид.
В украинската столица Юрген успя да запази добро разположение на духа. Той пя и пи до ранни зори с феновете и им обеща, че много скоро ще изведе "червените" до нов финал. И успя да го стори само 12 месеца по-късно, а този път провалът беше немислим.
Тайният план
Често когато говорим за европейската титла на Ливърпул от 2019-а се пренебрегва фактът, че отборът водеше битка с Манчестър Сити до последния кръг и преживя още един съкрушителен момент след този в Киев. Но Клоп беше решен на всичко "червените" да изпълнят мисията си.
С три седмици за "убиване" между края на вътрешния сезон и финала на Шампионската лига, германецът избра да даде на своите играчи заслужена почивка, изпращайки ги да презаредят батериите преди битката с "шпорите".
Това беше смела тактика, особено като се има предвид каква инерция беше натрупал отборът. Но Юрген вярваше, че тази инерция няма да бъде изгубена и има предостатъчно време за подготовка.
След като заниманията се подновиха, Ливърпул отпътува към Коста дел Сол за тренировъчен лагер и приспособяване към испанската жега. Тотнъм пък избра да остане в Англия със седмица по-дълго от съперника.
В крайна сметка и двата отбора имаха своите затруднения що се касае до времето в горещата мадридска вечер.
Но големият план на Клоп беше да се организира контрола, в която да се направят и последните фини настройки преди сблъсъка за континенталния връх.
"В Ливърпул чувстваха необходимостта от такъв мач след три седмици без състезателен футбол - разказва старши треньорът на Бенфика Б Ренато Пайва пред "A Bola". - Беше лесно: не можеше да е английски отбор, защото щеше да има течове на информация, не можеше да е испански отбори, защото Маурисио Почетино е прекарал дълго време в Испания, не можеше да бъде и френски, защото Лорис е вратар на националния отбор на Франция. Остана Португалия. А Юрген Клоп и Пеп Линдерс знаеха качеството на младите играчи на Бенфика."
Клоп и неговият екип се спират на младите "орли" и дори молят треньорите им да излязат със схема и тактика, които да отговарят на тогавашните нужди. Сещате се - да играят като Тотнъм.
"В Бенфика Б бяхме помолени да направим някои нововъдения: двама защитни играчи, двама офанзивни играчи, както и поведенчески тактики при статичните положения подобни на тези, които Тотнъм използва, и би могъл да използва във финала на Шампионската лига - добавя Пайва. - Искаше се да бъдем малко повече Тотнъм и по-малко Бенфика."
Речта зад победата
За човек, който и без това знае доста добре как да мотивира играчите си, шансът да се спечели европейската титла със сигурност е предоставил на Юрген още много мотивационни идеи.
Но не на своите думи преди финала той отдава заслугата за победата. Знаем разказите на мениджъра за речите му в Киев и преди обрата срещу Барселона, но в Мадрид ораторът е друг - Джеймс Милнър.
"Без речта на Мили в съблекалнята, мисля, че не би било възможно да спечелим този мач - каза Клоп след финала и добави. - Толкова съм щастлив за момчетата. Знаете какво говореха хората за някои от играчите на този отбор. Но Джордан Хендерсън е капитан на победителя в Шампионската лига през 2019 г. Това е повече от задоволително."
Признанието на Клоп
Спечелването на Шампионската лига е върхът за всеки играч на клубно ниво. За Клоп пък това беше успехът на живота му. След не толкова забележителната си кариера като играч той се захваща с треньорството на 33-годишна възраст и преминава през цялата йерархия на занаята, преди да вдигне най-ценния европейски трофей.
А колко сълзи бе пролял след загубени финали с Борусия Дортмунд и Ливърпул. Цели шест последователни разочарования преди триумфа в Мадрид.
Но успехът в испанската столица го циментира като едно от явленията сред съвременните треньори и вечна легенда за феновете на Ливърпул.
"Това може би е най-добрата вечер в живота ми в професионален план - призна той след мача. - Беше толкова важно. Днес е наистина емоционално. Изпълнен съм с емоции, но съм много по-спокоен, отколкото очаквах, когато най-после това се случи. Чувствам се предимно облекчен, честно казано. Облекчен за семейството си, защото предишните шест пъти отивахме на почивка винаги със сребърен медал и не е толкова готино. Това е за момчетата, феновете и за собствениците, които не ни оказват натиск и оценяват развитието ни с огромни стъпки, което направихме. Играчите плачеха на терена, защото беше толкова емоционално, толкова значимо и толкова важно за нас. Много пъти съм бил в такава ситуация и съм обяснявал как сме загубили този или онзи мач. Сега не искам да обяснявам защо и как го спечелихме. Просто искам да се насладя на успеха."
