Той е твърде опитен, за да се подведе още отсега и да започне да говори за спечелване на Висшата лига.
Но полека-лека Жозе Моуриньо се приближава към върха със своя Тотнъм - и който е отписвал него като треньор и Спърс като отбор има над какво да се замисли.
Всъщност "шпорите" оглавиха класирането в неделя (макар и съвсем за малко), след като взеха една от онези изстрадани минимални победи, характерни за тимовете с шампионски манталитет.
След въпросното 1:0 над Уест Бромич, Моуриньо беше запитан дали Тотнъм е способен да грабне титлата, но веднага отби атаката.
"Не ме интересува", отговори той, едновременно относно борбата за трофея и резултатите от предстоящите мачове на Лестър и Ливърпул, които застрашаваха първото място на неговия тим.
Но самият факт, че трябваше да отговаря на такъв въпрос доказва, че неговият Тотнъм върви в правилната посока, а самият Моуриньо отново е на гребена на вълната.
През декември 2018-а Специалния беше в най-ниската си точка: уволнен от Манчестър Юнайтед вследствие на токсичен период, в който неговите конфликти извън терена бяха по-интересни от играта на отбора му.
Големият треньор с толкова успехи зад гърба си изглеждаше бита карта, спортът се беше променил страшно много и реактивните му методи бяха анахронични в епохата на нов тип тотален футбол с доминатори като Пеп Гуардиола и Юрген Клоп.
Ето ни обаче две години по-късно в същото първенство, но в забележително различен контекст.
Тотнъм посреща паузата за националните отбори на втора позиция, на точка от върха във Висшата лига след 8 изиграни мача, с второто най-резултатно нападение в първенството. Никоя защита не е инкасирала по-малко голове от тази на Спърс.
Въпреки абсурдно сгъстения календар и никаквото време за възстановяване, Тотнъм настъпва и напук на всичко и всички, футболът на Моуриньо се завръща на мода - защото добрите резултати и добрата игра просто няма как да бъдат оспорени.
Как се стигна дотук? Съществуват достатъчно конкретни и очевидни причини: Хари Кейн и Хюн-Мин Сон са в превъзходна форма и се разбират прекрасно на терена; защитата е стабилна, защото целият отбор функционира по-добре; беше извършена успешна селекция, а Пиер-Емил Хьойберг е скритият диамант в нея с тихата си ефективност в халфовата линия.
Над всички отново е Кейн, метрономът на този тим, който пред очите ни достига върха си в креативен план и вече изработва толкова голове, колкото и вкарва. Той оглавява индивидуалното класиране със своите 8 асистенции, докато Сон има 8 гола, с които е сред лидерите при голмайсторите.
Що се отнася до Моуриньо обаче, има и нещо повече от факта, че просто разполага с по-силен отбор от онзи в Юнайтед.
Португалецът може и да не се е променил, или поне не чак толкова, но футболът рязко стана различен и способностите на Жозе са изключително подходящи за новата ситуация.
Най-модерните треньорски тенденции са основани на ясни идеали, проактивна тактика и толеранс към индивидуалните грешки - но пандемичният футбол от последните месеци превръща всичко това във фарс. Може да искате елитна тики-така или безжалостна 90-минутна хеви метъл преса по целия терен, но плановете ви рухват пред празните стадиони, пред хаоса в съставите заради постоянните контузии и положителните PCR тестове, пред цикъла от неизменни два мача на седмица.
В тази нова и страшна реалност, току-виж се оказало възможно някой отбор да открадне титлата с 80 точки, вместо да гони някакви рекорди. И щом е така, защо да не е Тотнъм? "Шпорите" имат широк състав, шестима класни нападатели и засега се опазват от сериозни контузии.
Стилът им е простичък и се основава на стегната постройка и мълниеносни контраатаки. Вероятно това ще се окаже най-верният подход в Covid ерата: заглаждане и изчистване на идеите до техните най-практични форми.
А кой е по-добър в това от Моуриньо? Юрген Клоп изглежда изморен, Пеп Гуардиола също, докато Франк Лампард още търси себе си и опознава възможностите на луксозния си състав.
От друга страна, Моуриньо сякаш се е родил изморен, или най-малкото, отдавна знае как да превърне умората и цялата си навъсеност в сила, вместо в слабост.
В един прочут откъс от биографията на Жозе, написана от Диего Торес, е очертана основната идеология на мениджъра. Този същински манифест на пасивния футбол съдържа кощунства като "мачът се печели от отбора, който прави по-малко грешки" и "който контролира топката изпитва страх".
Но ако го прочетем сега, ни поразява не колко демодирано звучи, а колко внезапно актуално е в настоящия климат. Във време на страх, когато всеки е уязвим, когато всеки прави грешки, Моуриньо ще е последният оцелял.
Футболът никога не е бил само съревнование на максими и догми, той е игра на хитрост, съобразителност и адаптивност.
В последните няколко години модата в английския футбол се диктуваше от идеолозите и перфекционистите, но следващата глава може да принадлежи на циниците, прагматиците и рушителите. Защото изведнъж футболът се превърна в среда на фалшиви фенски скандирания, на непрекъснати дузпи, на милиметрични засади, на разконцентрирани защитници и необясними сривове.
В този час и в тази ситуация е истинското време на Моу: един суров треньор, готов да изкопчи максималното от един суров спорт.
