Виртуалната реалност започва от гаража на тийнейджър

С десетилетия виртуалната реалност така и не успяваше да оправдае високите очаквания, а пътят й досега включваше радица тромави аркадни игри като Dactyl Nightmare и провалили се устройства като Virtual Boy на Nintendo.

Постоянно изглеждаше, че технологията е точно зад ъгъла, но XXI век дойде и тя така и не се появяваше. Едва през тази година нещата най-сетне се промениха и VR устройствата, рекламирани от няколко години, най-сетне се появиха на пазара, макар и все още да са по-скоро в начален етап от развитието си.

На 28 март излезе дългоочакваната платформа Oculus Rift, която изглежда като технология, взета директно от бъдещето. Тя прави невъзможното възможно и създава илюзията, че сте някъде другаде - чрез своята 3D визия, сензорите за улавяне на движение и графиката на ниво Pixar, позволяваща да изследвате увлекателни дигитални светове.

23-годишният създател на Oculus Rift Палмър Лъки е визионерът, превърнал виртуалната реалност в нещо възможно тук и сега.

Преди две години Facebook купи неговия стартъп за $2 млрд. и го превърна в един от най-богатите предприемачи в Америка под 40 г. Както казва основателят на Facebook Марк Зукърбърг, „Мисията на Oculus е да ви позволи да преживеете невъзможното".

Но кой е Палмър Лъки и способен ли е наистина да промени света?

Допреди няколко години той е бил просто едно хлапе с любов към гейминга, правещо експерименти с електроника в гаража на родителите си в Лонг Бийч, Калифорния. Палмър е бил домашен ученик, обучаван от майка си Джули. Поощряван да развива интересите си, той станал геймър фанатик, но дарбата му да изобретява го подтиквала не просто да играе игри, но и да сглобява и тества устройства, да прави проби с лазери и бобини. Той сам сглобил компютър на стойност десетки хиляди долари, а пакостите в юношеските му години са изцяло инженерни злополуки: като случая, в който си нанесъл перманентно сляпо петно на ретината с лазер, или многобройните токови инциденти.

„Като погледна назад, чудо е, че не съм умрял", спомня си той.

„Лудият учен" обаче е и амбициозен предприемач. Още 16-годишен успял да събере $36 хил. с поправяне на айфони и с тях построил ултимативното гейминг съоръжение: хедсет, идеален за виртуална реалност. Изглежда геният му е в осъзнаването, че основните неща за виртуална реалност - като мощни процесори и софтуер за отчитане на движението - вече съществуват. Той просто събрал необходимите части и ги обединил в нещо ново. Лъки разглобил по-стари VR хедсети и внесъл подобрения по тях. Началните тестове го карали да се чувства зле, тъй като технологията отчитала движението на главата с твърде голямо закъснение. В крайна сметка обаче той успял да направи хедсет, който е евтин, бърз и наистина работи.

Изобретението му бързо е оценено като по-добро от съществуващите до момента алтернативи. Решаващата подкрепа за Палмър идва от Джон Кармак, голямо име в гейминг средите и създател на незабравими видеоигри като Doom и Quake.

През 2012 г. той осигурява големия пробив на Лъки, като показва изобретението му на най-голямото гейминг изложение E3 в Лос Анджелис. След това в рамките на месец Лъки успява да събере над $2 млн. в платформата за споделено финансиране Kickstarter и да основе компанията Oculus с трима свои приятели. През 2014 г. Facebook купува Oculus и става основен играч в битката за виртуалната реалност - битка, която ще се води години напред.

Днес Палмър Лъки, напуснал колежа, за да се концентрира върху Oculus, се наслаждава на атмосферата, която е изградил в компанията си.

Той обичайно ходи по джапанки, а офисът му е разхвърлян като студентска квартира, с плакат на „Завръщане в бъдещето" на стената. По обяд Палмър кротко се присъединява към опашката в кафенето и изчаква да му дойде редът, за да си вземе макароните със сирене.

„Има дни, в които не правя нищо, освен да играя игри и да тествам различни неща", разказва той. Начина му на ръководене разяснява друг шеф в Oculus, Джейсън Рубин, ветеран в гейминг индустрията и с 46-те си години двойно по-стар от прекия си началник. Рубин обяснява, че вместо лично да ръководи всяко нещо, Палмър Лъки предпочита да се обгражда с бизнес специалисти, за да може да остане концентриран върху по-дългосрочната си визия.

„Няма много хора на неговата възраст, които успяват да се погледнат отстрани и да кажат 'Всъщност не съм Марк Зукърбърг. Аз съм много по-креативен, но не толкова управленски тип човек", откровен е Рубин и подчертава, че това е много по-добрият вариант за компанията. „Така аз живея в настоящето, а той в бъдещето".

След като Oculus Rift излезе през март, отзивите за него бяха смесени.

Платформата се разпространяваше без безжичните контролери, които позволяват да манипулирате обекти във виртуалното пространство (засега се ползва стандартен Xbox One контролер), а неочакван недостиг на компоненти отложи доставянето на някои устройства чак до август. Конкуренцията в лицето на HTC Vive изглежда предложи по-завършения пакет от първия си ден на пазара, с безжични контролери, заместващи двете ви ръце, и с виртуално пространство, обхващащо цялата стая, което ви позволява да се движите, докато например стреляте по зомбита.

Лъки не показва притеснение от съотношението на силите в първия рунд от VR сблъсъка. Той знае, че в развитието си Oculus ще стане нещо много повече от това, което е сега. „Не ме интересува дали хората вярват в продукта, който имаме в момента. Той не е този, който милиарди хора ще използват".

Виртуалната реалност продължава да предизвиква и много опасения, свързани с възможни негативни ефекти от нейното използване и с опасностите от пристрастяване.

Не може да се отрече, че Палмър Лъки дава конкретни основания за такива опасения. „Колкото повече време прекарваш във виртуалната реалност, толкова по-сив става реалният свят", казва той. „Във VR няма никакви правила. Много привлекателно е да бъдеш на такова място".

Лъки признава, че най-дългата му сесия в Oculus Rift е около 16 часа. „За да съм точен, правех паузи за тоалетна и за да ям".

Но би ли искал той да остане във виртуалната реалност вечно? Палмър потъва в мълчание, сякаш за да се пренесе в бъдещето, и най-сетне отговаря: „Ако виртуалната реалност е неразличима от реалния живот, значи да, много е възможно".

Новините

Най-четените