Възприемането на текст от компютърния екран и от екрана на смартфона не позволява на хората напълно да вникнат в смисъла на онова, което четат.
Причината за това е, че подложеният на постоянно разсейване мозък се фокусира основно върху дребните детайли, вместо в общото послание на написаното.
Това твърди ново изследване, цитирано от британското издание The Telegraph.
Според експеримент, проведен в колежа "Дартмут", хората, които попълват формуляри, четат кратки разкази или учат чрез мобилните си устройства, вместо на хартия - успяват да разберат основните факти и информацията, когато четат, но често не успяват да уловят общата идея или абстрактната мисъл в текстовете.
Изследванията потвърждават отдавна споделяни страхове, че модерните технологии възпрепятстват задържането на вниманието на четящия и оставят прекалено малко време за съзерцателна мисъл и разбиране на смисъла на текста.
Авторите предполагат, че причината за този ефект се крие в голямата възможност за разсейване, която предлагат компютърните екрани.
Подложени на голямо разсейване и претоварени с информация, мозъците на четящите от екраните се насочват към по-малко предизвикателни умствено дейности и се концентрират в детайлите. Това не позволява вникването на по-дълбоко ниво в текстовете и възпрепятства абстрактното мислене, което по принцип се възприема като по-сложна мозъчна дейност от конкретното мислене.
По време на изследването участниците са били помолени да извършат различни задачи.
Сред задачите е било попълване на документи, четене на кратки разкази и отговор на въпроси след тях, както и сравняване на различни модели автомобили.
Участниците са били разделени на две групи, като едната група е трябвало да се справи със задачите на хартия, а другата - на компютърен екран.
Резултатите показват ясно, че онези, които за изпълнявали задачите на хартия, са се справили много по-добре, що се отнася до интерпретирането на различни материали, отколкото онези, които са използвали компютри.
За сметка на това вторите са се представили по-добре при работата с детайли.
Например, когато е трябвало да изберат между два начина да опишат какво означава "съставяне на списък", онези, които са си служили с компютър, са конкретизирали с: "да напишеш неща едно под друго", а онези, използвали хартия, са се спрели на по-абстрактното: "да се организираш по-добре".
По време на теста за разбиране на текст, онези, които са го прочели на хартия, са се справили много по-добре при отговорите на въпроси относно историята и начина на разказване, отколкото онези, които са прочели дигитален документ. За сметка на това вторите са споделили повече информация за маловажните детайли.
Когато са сравнявали спецификите на 4 измислени автомобила, 66% от прочелите характеристиките на колите на хартия, са преценили правилно кой е най-добрият модел, докато само 43% от онези, които са чели характеристиките на компютър, са стигнали до правилния извод.
Изследователите ще представят своите изследвания по време на компютърната конференция ACM на лекция за връзката между човека и компютъра.
Учените обобщават: "Тези резултати не бива да служат като обвинителен акт към цифровите технологии и тяхното въздействие върху познавателните способности на човека. В същото време, ако продължава нарастващата достъпност на дигиталните технологии и това започне да предизвиква необратима промяна, то тогава е важно да се помисли за последиците от тези тенденции".
