В продължение на 26 години Уолт Мосбърг беше може би най-активният, борбен и авторитетен застъпник на идеята, че технологиите трябва да бъдат полезни на своите потребители.
„Персоналните компютри са прекалено сложни за ползване и вината не е във вас" - така започва първата му авторска статия като колумнист в "Уол Стрийт Джърнъл" 1991 г.
Посланието на Мосбърг се превръща в предсказание: не хората трябва да се нагаждат към сложния интерфейс на новите устройства, а обратното - създателите на нови технологии имат отговорност да ги направят лесни и удобни за употреба от всички хора.
Да бъдеш летописец на един от най-революционните периоди в историята на технологиите е епохална мисия и едва ли има друг наблюдател, който по-добре от Мосбърг може да разкаже как започна тази революция.
Тази седмица обаче беше белязана от решението му да сложи край на легендарната рубрика, която през последните години публикуваше в сайта си Re/Code. „Компютърът, който изчезва" е заглавието на коментара, с който Уолт Мосбърг се сбогува с читателите си (засега).
Ето част от последната му статия:
Позволете ми да започна с корекция на често цитираното първо изречение от първата ми статия за рубриката Personal Technology: "Персоналните компютри са прекалено сложни за ползване и вината не е във вас".
Това твърдение беше вярно за времето си, а и продължи да е актуално години по-късно. Интерфейсите бяха объркващи, а повечето технологични продукти изискваха чести фини настройки от такава сложност, която изисква значително по-широки познания, отколкото имат (или биха искали да имат) повечето хора.
Сферата на персоналните технологии беше съвършено нова, а инженерите не създаваха продукти за обикновените хора, които имат съвсем различни таланти и интереси.
С течение на времето обаче продуктите започнаха да стават все по-надеждни и лесни за ползване. Потребителите станаха по-опитни и обиграни.
Вече можете да оставите iPad в ръцете на 6-годишно дете и без особени затруднения то ще се научи как да го използва доста бързо. И това е поразително, като се има предвид, че iPad е много по-мощен от всяко PC, което съм тествал през 90-те години. А и случаите на фатални сривове при днешния хардуер и софтуер са много по-редки в сравнение с компютрите от едно време.
Затова днес бих казал: „Технологичните потребителски устройства всъщност са изключително лесни за ползване - а ако не са, вината не е във вас".
Джаджите, на които разчитаме днес - компютри и телефони - вече не са нови. Те са изпипани, направени са с идеята, че ще се ползват от масовите потребители, затова стават все по-добри с всяка изминала година.
Всичко ново засега остава твърде близо до уменията на инженерите-създатели, за да бъде просто или надеждно за масова употреба.
Много хора вероятно ще се затруднят, ако се наложи да свържат специализирана система за виртуална реалност, или ако поискат да носят VR-очила. Повечето от нас все още не могат да се доверят на Siri, Alexa или Google Assistant за точен и полезен отговор - поне в повечето случаи. Но тези технологии са още в ранните си дни.
И така: къде сме сега и какво предстои?
Докато пиша тези редове, светът на персоналните технологии прелива от разнообразие, но твърде малко нови и революционни продукти успяват да достигнат до масова употреба. Сякаш е настъпило странно затишие.
Мултитъч смартфоните, дебютирали преди 10 години с първия iPhone на Apple, превзеха света, като оттогава не са спрели да се усъвършенстват. Те са новите персонални компютри.
В същото време, те представляват продукт, който наближава точката, отвъд която не може да се очакват особено сериозни подобрения в технологията. Таблетите отбелязаха рязък възход, но се сблъскаха с трудността да намерят място в живота на повечето хора като устройство от основна необходимост. За сметка на това десктопите и лаптопите станаха част от домашната мебел.
Големите софтуерни революции като облачните сървъри, търсачките и социалните мрежи, също продължават да се разрастват и усъвършенстват, но са вече достатъчно утвърдени.
Потребителските дронове и роботи остават нишов продукт, с твърде малко възможности за практическа употреба за момента.
Най-голямата хардуерна и софтурна новост след iPad през 2010 е Amazon Echo - тонколоната с вграден асистент с гласово активиране, който работи с Alexa. Echo се появи през 2015, a година по-късно беше последван от Google Home. Echo и Alexa обаче тепърва започват.
Изпълнителният директор на Amazon Джеф Безос признава, че изкуственият интелект не просто е в първото полуверме на дълъг мач, но и тепърва излиза на терена. Външни изчисления показват, че въпреки бързия растеж на Echo, Amazon не е успял да продаде повече от 10 млн. устройства за 2016. За сравнение, дори в относително слаб период, Apple продават по 50 млн. броя от много по-скъпия iPhone само за 90 дни от последното тримесечие. Взети заедно, общите продажби на Android-телефоните без съмнение са много по-големи.
И все пак - фактът, че вече не виждаме поразителни нови потребителски устройства, не означава, че технологичната революция е в застой или е спряла.
Тя просто се подготвя, преди да направи опит да превземе нови територии. И ако успее, резултатите ще са толкова големи - дори по-големи от тези, които последваха след премиерата на първите потребителски PC през 70-те години, уеб-революцията от 90-те години, или бумът на смартфоните през първото десетилетие на този век.
Всички основни технологични играчи, компании от други браншове и стартъпи, чиито имена още не знаем, работят върху някои от новите фундаментални компоненти на бъдещето.
А те са: изкуствен интелект / машинно обучение, разширена / допълнена реалност, виртуална реалност, роботика и дронове, умни битови уреди, самоуправляващи се автомобили и цифрови устройства за здравни / фитнес нужди.
Всички тези неща имат общи зависимости. Те зависят от по-голяма и по-добре разпределена изчислителна мощ, нови сензори, по-добри мрежи, по-умно разпознаване на глас и изображения, и софтуер, който е едновременно по-интелигентен и по-сигурен.
Примери за тези технологии вече съществуват, но те са ранни, ограничени и предимно привлекателни за ентусиастите. Сравнени с това, което предстои, те са като Commodore PET (потърсете го в Google, хлапета) или огромните мобилни телефони за употреба в колата в старите филми.
В резултат на това, очаквам, че технологията или компютърът ще мине на заден план, ще се слее с фона. В някои случаи той може напълно да изчезне, като чака да бъде активиран от гласова команда, от човек, влизащ в стаята, от промяна в химическия състав на кръвта, промяна в температурата, движение и други. Може би дори само с мисъл?
Целият ви дом, офис и автомобил ще бъдат пълни с тези компютри и сензори, поставени в режим на готовност. Няма да ви се пречкат, дори няма да можете да ги различите като отделни технологични устройства.
Това са ембиънт технологиите, трансформацията на средата навсякъде около нас с интелигентност и възможности, които остават невидими, докато не потрябват.
Което ми напомня за чудесен скеч на Saturday Night Live от 2005, където Фред Армисен, играещ ролята на Стив Джобс, представя все по-малка серия от iPod таблети, докато накрая показва модел, който е буквално невизим, но съдържа "всяка снимка, която сте правили някога."
В последните седмици, прочутият иноватор от Facebook Реджина Дъган оповести, че нейният таен екип работи върху технология, при която се пише текст с мозъчни команди, а мозъчни вълни контролират външни устройства за разширена реалност. Разработват и начини да "чувате" през кожата си.
Идеята на екипа на Дъган е, че дори и разширената реалност бъде вградена в стандартни очила и да наслагва сложни виртуални обекти върху реалността, тя няма да бъде незабележима, докато изисква от вас да натискате бутони, да използвате сензорни управляващи елементи или да изричате команди.
Твърди се, че Apple имат таен проект за следене на нивата на кръвна захар на диабетиците с нови, неинвазивни сензори, което ще сложи край на нуждата от дневни тестове с глюкомер.
Google промениха цялата си корпоративна мисия с приоритет върху изкуствения интелект - така че Google Home и Google Assistant да изпълняват задачи, поставени чрез гласови команди и някога в бъдещето да могат да водят реални разговори.
Няколко малки фирми разработват областта на зареждането на мобилни устройства чрез енергия, подавана по въздуха, така че да няма захранващи кабели.
Очаквам да видя още много от тези нови ембиънт технологии да се появят до десетилетие, и всички те да се появят до 20 години.
Почти всяка от тези разработки има потенциала да създаде нов свят, който е неузнаваем. Това е радикално различен начин на мислене за технологиите.
Когато интернет се появи за първи път, той представляваше поредица от действия, които се извършват на обособено устройство от метал и пластмаса, наречено персонален компютър, чрез обособена програма, наречена браузър.
Въпреки че днес интернет е навсякъде - като електрическата мрежа, като може да захранва множество уреди едновременно - все още се налага потребителят да използва обособено устройство - например смартфон - за да има достъп до него.
Да, можете да извикате информация от интернет чрез Echo, но все така трябва да притежавате конкретно физическо устройство и да знаете вълшебните думички, за да го задействате.
Далеч сме от невидимия вездесъщ компютър в "Стар Трек".
Онези ранни компютри ви се пречкаха. Те бяха масивни предмети, които изискваха пространство и умения. Дори и сега, ако се огледате в ресторанта, ще видите смартфони на масите, държани под ръка в очакване да бъдат използвани.
Днес компютрите са много по-лесни за употреба, но все още изискват внимание и грижа, зареждане на батерии и базови познания за възможностите на отделните приложения.
Технологията е нещо чудесно, но през последните 40 години беше твърде неестествена, беше добавка към живота. Това, което сега се случва в лабораториите, може да доведе до радикална промяна.
Някои от вас, които са стигнали дотук, вече се ужасяват от идеята за ембиънт технологии.
Притеснявате се от опасността за нахлуване в личното ви пространство, от комерсиализирането на още по-голяма част от живота ви, от наблюдение от страна на службите за сигурност и дори още по-тежки случаи на хакване от тези, които съществуват сега.
Ако ФБР може да изнудва огромна компания като Apple да разкрие защитата на iPhone, какви са шансовете ви да защитите собствената си среда, зависима от технологиите? Щом британските болници бяха принудени да спрат работа заради един криптовирус, могат ли онлайн измамници да ви заключат извън дома, офиса или колата ви?
Резонни въпроси.
Ако наистина сме готови да доверим домовете, колите, здравето и др. на частни технологични компании, ще имаме нужда от много по-строги стандарти за сигурност и защита на личните данни от тези, които съществуват сега.
Време е да спрем да се преструваме, че въпросът с личните данни и сигурността не съществува.
Ако ембиънт технологиите бъдат интегрирани в живота ни така, както се случи с дървените греди, стоманените опори и конструктивните елементи на двигателите при по-старите технологични революции - то трябва да създадем еквивалента на задължителните регулаици и стандарти, които съществуват в строителството или автомобилното производство, например.
Това е минимумът. Що се отнася до здравеопазването - днешните стандарти за медицински устройства ще трябва да станат още по-строги, но и да позволяват иновации.
Технологичната индустрия, която отдавна се представя като разрушител на досегашни устои, ще трябва да работи в сътрудничество с правителствата, за да оформи тези политики. И това може да се окаже по-голямо предизвикателство от разработката на самите технологии.
Повечето от разработките в тази насока, особено тези, за които научаваме и за които пишем, идват от гигантски компании, които съставят съвременния технологичен олигопол - Apple, Amazon, Facebook, Google и Microsoft.
Но когато се случват подобни размествания на тектоничните пластове в технологиите, олигополите често изживяват сериозни трусове.
В момента Apple е най-голямата фирма от групата и много източници твърдят, че тя работи сериозно в областта на добавената реалност, самоуправляващите се коли и здравните инициативи. Но нейните строги и похвални правила за защита на личните данни я затрудняват да събира огромните количества информация, необходима за най-доброто възможно машинно обучение.
Microsoft все още се опитват да открият начин да свържат огромния си опит в софтуера и облачните услуги със сериозен хардуерен бизнес. Базираните на реклама модели на Facebook и Google, доминиращи в момента, могат да се окажат непостоянни. А Amazon има досега само един гигантски хардуерен хит - Kindle.
Но рано или късно светът ще си зададе въпроса: дали тези корпорации нямат твърде много власт, а ако отговорът е положителен - как да я ограничат, без да спънат прогреса.
Всички ние изживяхме огромни промени в последните няколко десетилетия. Беше вълнуващо, обогатяващо, трансформиращо изживяване. Но то беше свързано с вещи и процеси. Съвсем скоро, след краткото забавяне, отново ще се ускорим с още по-бесни темпове. Този път ще става дума за реални изживявания, с много по-малък акцент върху начина, по който се създават тези изживявания.
