За вид, който е покорил планетата Земя и е пътувал в космоса, ние, хората, със сигурност сме доста несигурни що се отнася до технологиите. Най-големият ни страх е сингулярността – моментът, в който способностите на изкуствения интелект (ИИ) и роботите ще надминат собствените ни способности; ще се развият до такава степен, че цивилизацията, за ужас на човечеството, ще има нужда от „рестарт“.
Има ги и по-лошите предположения – че машините ще ни превърнат в батерии, ала „Матрицата“.
Колкото и забавно да звучи това, Кен Голдбърг - специалист по роботика в Калифорнийския университет, Бъркли - е на мнение, че сингулярността е глупост.
„Мисля, че е нещо непродуктивно. Мисля, че е деморализиращо, че е измишльотина. Дори не сме близо до подобен момент“, казва той.
Революцията в роботиката по средата на която се намираме в момента всъщност е много по-интересна. Голдбърг я нарича „множеството“.
„Множеството не е научна фантастика. Това е нещо, което се случва в момента – идеята, че хората и машините работят заедно“, обяснява той. Така че добре дошли в бъдещето, в което роботите нежно ни подават отвертки, например, вместо да ги забиват в гърбовете ни.
Всички ние сме част от „множеството“. Когато човек се качи в колата си, включи Google Maps и остави алгоритмите да го насочват към дадена дестинация, той всъщност си сътрудничи с машина.
На някои места по света е възможно колата да се движи почти сама по магистралата – в този случай човекът зад волана не само си сътрудничи с машината, но й доверява живота си.
Колкото по-сложни стават машините, толкова повече ще се усложняват и нашите взаимодействия с тях. Вероятно чак след десетилетия ще можем да си купим наистина самоуправляващи се коли, но дотогава е много вероятно в един момент да седнете зад волана на кола, която извършва част от шофирането вместо вас.
Това, което не искате тя да прави, е да откачи, когато не е уверена, че може да се справи с дадена ситуация и да започне да ви засипва с премигващи сигнали за опасност. Искате тя да комуникира с вас последователно и внимателно, за да ви подготви за всичко предстоящо по пътя.
„Идеята е да може да ви даде знак, сякаш казва „Хей, знаеш ли какво, започва да ми става малко неудобно, можеш ли да се включиш?““, обяснява Голдбърг. „Това е начинът да ви държи информирани преди да се стигне до евентуална криза“, допълва той.
В ерата на „множеството“ се променя и самата природа на работата. Отскоро роботите излязоха от лабораториите и фабриките, за да работят рамо до рамо с хората. Това става благодарение на сензори като лидар*, които стават едновременно по-евтини, но и по-съвършени. Болнични роботи подават лекарства и спално бельо на сестрите. В Walmart пък висок робот обикаля по пътеките и сканира щандовете, за да направи инвентаризация.
Много малко роботи са замислени с идеята да заменят човешкия труд и твърде малко проучвания са правени, които да предполагат, че скоро ни чака бъдеще на масова безработица.
„Не става въпрос за някакво желание просто да отнемеш работата на хората. Искаме хората да изпъкнат, искаме те да могат да се фокусират върху по-сложните, възнаграждаващи и човешки аспекти на техните професии“, обяснява Голдбърг.
Това не е милосърден капитализъм, а идеята, че хората могат да успяват там, където роботите се провалят, и обратното.
Роботите се представят много добре що се отнася до чиста физическа сила, прецизност и скорост. Хората обаче имат по-добри мозъци и прекрасни ръце, с които могат да хванат различни обекти. Тези контрасти ще останат налице за още много дълго време.
Добър пример за „множеството“ в действие е това, което Amazon прави. В своите центрове компанията разполага с около 100 хиляди робота, които самостоятелно доставят продукти на хора, които след това ги опаковат в кутии, за да бъдат изпратени към клиентите.
Така тук неуморните роботи вършат скучната задача - да обикалят бързо из склада, докато хората извършват по-сложните манипулации, които биха затруднили робот. Все пак тези машини дори нямат ръцете, които са нужни за хващането на каквото и да е.
„Трябва да започнем да мислим за роботите не като за заплаха, а като за нещо, с което можем да работим съвместно. Основна част от това е да променим отношението си по този въпрос“, обяснява Голдбърг.
Това може да се окаже твърде трудна за изпълнение молба с оглед на широко разпространения страх от роботите, които уж ще отнемат работата на хората. В Сан Франциско този страх е толкова голям, че дори се обмисля въвеждането на данък върху роботи, които заместват хора.
Не помагат и лъскавите машини като хуманоида “Атлас“ на Boston Dynamics, които изглеждат по-развити, отколкото всъщност са. Атлас може да прави задни салта, да, но роботите – в частност двукраките такива – все още са примитивни. Ако искате пример, можете да гледате как такива неколкократно падат по лице по време на Darpa Robotics Challenge**.
Представяне на Atlas, снимка: Getty
Разбира се, с усъвършенстването на роботите ще се появи опасността те да заменят човешкия труд. Това стои в основата на автоматизацията. Но утре няма да се събудим насред роботска сингулярност. Промяната ще е постепенна, като дори в този случай няма да е катастрофална.
През това време, а вероятно и много напред в бъдещето, ще продължаваме да си сътрудничим с машините, търсейки техните силни страни, докато се възползваме и от нашите такива.
Сред които, да се надяваме, няма да влиза това да бъдем батерии.
-----
* Лидар е технология за дистанционно получаване на информация за отдалечени обекти чрез използването на лазери и камери.
** Състезание за създаването на полуавтоматични роботи, които да извършват сложни задачи в опасна среда.
