Милиардерите ще ни спасят. Докато световните лидери кършат пръсти в Париж заради въглеродните емисии, Бил Гейтс и Марк Зукърбърг обявиха амбициозна програма за борба с климатичните промени. След това Зукърбърг и съпругата му Присила казаха, че ще дарят почти всичките си пари за благотворителност.
Тези прекрасни актове на великодушие провокират две неизбежни реакции: 1) Какви страхотни пичове! и 2) Чакай, те наистина ли са толкова страхотни?
Една от причините, поради които богати филантропи основават фондации и благотворителни тръстове, е желанието да създадат институции, които да ги надживеят. В последно време обаче се наблюдава модата за харчене на всички пари за ограничен период от време, вместо за създаването на подобен тип институции. Това обикновено се случва чрез основаване на дружества с ограничена отговорност, които позволяват парите да се използват и за инвестиции.
Инициативата на Зукърбърг и жена му е точно от този тип.
Едно ООД (LLC на английски) може да харчи пари за политически реклами и лобиране, а може и да прави ангелски жестове, като инвестиране в нови компании за възвращаема енергия. Но едно ООД в САЩ може и да прави дарения на съществуващи неправителствени организации или организации с идеална цел.
Съответно инвестицията на основателя на Facebook ще му позволи възвръщане на част от инвестицията, което означава, че може би двамата съпрузи не са чак толкова склонни да "дарят" 99% от богатството си, както обявиха, а доста по-малко. Но дори това да е така, отново става дума за ужасно много пари.
Щедрите филантропи
Докато оценяваме щедростта на софтуерните милиардери, които напояват с парите си добри каузи, всъщност този феномен подчертава и бедата на един свят, в който шепа индивиди, с комбинация от умения и късмет, се сдобива с финансов ресурс по-голям от този на повечето малки държави. Именно за това ще си поговорим.
Щедростта на Зукърбърг е непринуден акт на един човек, способен да моделира света. Президентът Барак Обама може да бъде спънат от Конгреса. Папа Франциск има косвено влияние, а не директна власт. Си Цзинпин работи в рамките на Китайската комунистическа партия. Марио Драги губи времето си, опитвайки се да оправи кашите в Европа. Бил Гейтс и Марк Зукърбърг нямат такива грижи.
С даряването на пари след раждането на дъщеря си, Зукърбърг се вписва като положителен герой в картина, чието платно е целият свят.
Естествено е ние, останалите, които не можем да му кажем как да си харчи милиардите, да се чувстваме леко пренебрегнати.
Вдъхновен от теорията на Шон Паркър в Wall Street Journal за "хакерската филантропия", Майкъл Масинг описа проблемите на философията, която призовава за "хакване" на световните проблеми чрез използването на пари вместо код.
Масинг е с право язвителен към усилията на Бил Гейтс в сферата на образованието.
Благодарение на подхода, ориентиран към резултатите, но с малко внимание към детайла, фондацията на Бил Гейтс подсили най-вредните инстинкти на движението за училищна реформа, в което фигури, вкарващи псевдонаука в училищата, имат думата.
Проблемът не е в добрите намерения, а в убеждението, че хвърлянето на пари от страна на един човек може да разреши всеки проблем също толкова лесно, колкото някога Windows смаза конкуренцията си.
От друга страна, усилията на фондацията в сферата на здравеопазването и научните изследвания имат значително по-голям успех. Програмите на Гейтс в Африка са помогнали за намаляването на заболеваемостта от морбили с 90 процента за последните 15 години.
В сферите, в които вече има съществуваща инфраструктура, например медицината, наливането на пари може да помогне на проекти и организации за по-бърза и ефективна работа.
В сферите, в които няма толкова добра база, като образованието, наливането на пари с цел генерална промяна на съществуващите начини за работа, просто няма да бъде полезно.
С други думи, филантропията и парите работят най-добре, когато имат подпомагаща роля, а не основна.
Милиадерите, които се опитват да действат по втория начин, могат да се превърнат в диктатори - идея, която не е толкова приятна.
Мнозина обвиняват Гейтс и Зукърбърг, че не се борят да променят разпределението на финансовия ресурс в света. Това също е вярно. Те не са склонни да се застъпват за подобни неща, а е абсурдно и да очакваме от тях нещо такова.
Вместо това те се превръщат в изкупителни жертви за собствените ни провали.
Докато Зукърбърг и Гейтс имат голямо влияние благодарение на парите си, то расте липсата на политическа воля на правителствата да се заемат с най-неотложните проблеми.
Не трябва да позволяваме на щедростта на Гейтс и Зукърбърг да компенсира за липсата на способност сами да се справяме с проблемите. Недостатъците на двамата са същите, каквито имат всички хора. Истинските проблеми в света ни са структурни.
